Начало Идеи Гледна точка И цялото путинско войнство…
Гледна точка

И цялото путинско войнство…

5072

Руската агресия срещу Украйна има своя хибриден или паралелен вариант в социалните мрежи. Жестоките руски обстрели и военни престъпления се съпровождат от не по-малко ожесточени проруски медийни канонади срещу всеки, нескланящ глава пред „исполина от Кремъл“, който пък в очите на противниците си е само едно „зло джудже“.

Изобщо „новата фейсбук реалност“ започва да се превръща в „медийна митология“. Досущ по Толкин, братя Грим или „играта на тронове“. Сили на тъмата срещу бранителите на светлината: орки и елфи, коболди и таласъми… Медийни митове, които просто са си самодостатъчни; те могат да са разрушителни или съзидателни, но не се нуждаят от истината, по-скоро се конкурират с нея и искат да я заличат и обезличат.

Така се изграждат и отбраняват „медийните балони“ (или бастиони) на путинизма, в които господства друга „истина“, паралелна на реалността. Особена „пара-реалност“, в която живеят немалко хора и където армията на троловете е в настъпление срещу всички „други“. Информационно-психологическа специална операция (ИПСО), осъществявана от Кремъл.

Ето защо след вълна от особено яростен „хейт“ срещу статията ми „Готвачът и човекоядецът“, реших да изследвам аналитично пропутинските коментари в Портал Култура – не само под тази моя публикация, но и под последните статии на колегите ми Теодора Димова и Калин Янакиев. И то не за да се заяждам на дребно. Струва ми се важно, все пак с оглед на истината, да се очертаят някои психологически „установки“, характерни за „ненавистническата митология“, която взима връх в тези среди:

Първо: яростната и персонална атака против автора на всяка критична статия срещу Путин или изобличаваща военните престъпления в Украйна. Пълна невъзможност да се приеме дори за миг какъвто и да било факт, низвергващ култа към „путинизма“ или величието на Матушка Рус.

Съответно: авторът на статията не е автор, нито е човек с позиция (ако въобще е човек?), щом гради тезата си въз основа на „подобни факти“ или на познанията си за руската (или съветската) история и култура, натрупани през годините. Той е „афтора“, „драскач“, „алчен и примитивен грантоусвоител“, пишещ „тъпотии за неграмотни“. Изобщо: „много ситничък“. И тъй нататък, и тъй нататък… Цитатите са буквални, спестявам имената на авторите им (или техните обозначения, тъй като някои от фейсбук профилите са празни, което навява на мисли за „рубликации“). И ги спестявам не за друго, а защото Портал Култура е пространство, зачитащо достойнството на „ответната страна“.  

Второ: не бива да се вярва на нищо от „противната страна“; там лъжат. Лъжа е всичко: войната, която всъщност не е война, а умиротворителна или специална операция, без която щяло да стане много по-„страшно“. Лъжа са репортажите във всички световни медии за попаденията в жилищни блокове в Днипро, за смъртта на жени и деца, за зверствата в Буча… Всичко това го няма и не го е имало, а и да го е имало, то е „друго“: най-вероятно „укронацистите“ сами са извършили тези зверства срещу своя народ или пък „витязите на Вагнер“ са били принудени да действат в „самозащита“, за да отстоят баланса в световната политика срещу „сатанистите“ (още буквални цитати от форума на Портал Култура).

Накратко, ето какво гласи посланието на една наша „читателка“ (оправен е само правописът):

Не трябва да се вярва на това, с което ни облъчват информационно за войната!

Глупави са тия, които са съгласни със ситуацията, защото това писане и говорене е поръчково. Защо никой не казва нищо за американските лаборатории в Украйна, в които се правят опасни експерименти!

Който не ползва главата си за украшение, не трябва да повтаря като папагал, каквото ти говорят по тв, истината е друга, останалото е политика !

Истината е „някъде там“, а делириумът в „медийния балон“ на путинизма очевидно е тотален. И след всяка следваща „податка“, изблиците конвулсивно се засилват:

Колко много приказки, вместо да кажеш направо: „Мразя го тоя Путин“. На Путин му е все тая от такива приказки. Той има божествена мисия и ще я осъществи докрай, колкото и както да му пречат.

Да не повярва човек… Ала така се стига до „заклеймяващото проклятие“ от поредна „читателка“, което не закъснява – путинските тръби на страшния съд вече кобно ечат:  

Знаете ли, вие сте гнусна банда безбожници, които нямат свян дори от Бога! Путин е ниво, за което мнозина държавни главни не могат дори и да си мечтаят да достигнат! А на въпросната драскачка предлагам да се поупражни в мислотворство върху „гениалните“ образи на Байдън и укрофашиста Зеленски! Там може и да намери утеха за низките си страсти! И това, което вижда един вярващ, православен християнин в Путин, вие няма как да го видите, защото тънете в собствените си екскременти.

Е, оттук нататък има ли смисъл да се продължава… Всичко е вече „безпощадно ясно“, формулирано с още по-лаконична простота от друг участник във форума ни (със следния запис):

Вова, мъй с табой!

Допълнено с не по-малка политическата сентенциозност на друг негов съ-ратник:

А Путин си го каза в прав текст: „За какво ни е светът без Русия“. Кой разбрал, разбрал…

И накрая, последният сегмент на атаката: защо пишете за Путинова Русия, а не пишете за „култура“?

Омръзна ми да отговарям на всички тези глупости, само ще попитам следното: ами вие въобще четете ли нашите публикации?! Защо ли не съзирам нито едно от вашите имена (или прозвища) под най-новите ни статии за кино, за пътеписите на Андерсен, за постановката на „Сън в лятна нощ“ или поезията на Борис Христов? Там такива „ФБ персонажи“ просто няма! И никога не е имало!

Щракванията вътре в профилите на споменатите лица обикновено показват препратки към „Бессмертный полк, „Беларуската гара“, други путински гаргари и забележете – снимки на бабанковци или татуирани персонажи от воайажи в Европа. Никога не в Москва или Мурманск, интересно защо…

Което не пречи на силната им загриженост за „културата“ (и за нашето издание) да избликват най-често под следната форма: 

Портал КУЛТУРА ????
Ама сериозно ли?

И тутакси друга „читателка“ – с бодящ очите „руски изказ“ – вдига топката, връщайки играта в началото:

Казахте го много точно, правильно, и доступно. Просто някои хора пишат коментарии, без да имат никаква информация и понятие за това, което става в Украина, кьдето „човекоядци“- вече нацисти, бендеровци и фашисти, уничтожават собствен народ Украины и самата дьржава.

Това може и да е цитат „копи-пейст“ от „форума-майка“… Нали все пак трябва да се пестят време и сили. И, общо взето, коментарите в тази посока са „копие под индиго“:

Не знаех, че Путин е интересен за вестник „Портал Култура“. Не сте това, което бяхте. Политизирахте се.

Следват отново персонализации с изказ, силно напомнящ на обратен превод с помощта на Google translate:  

Тони, професор! Забавно четиво! Ще бъде забавно какво ще пишеш след няколко месеца! Относно биография, философ помисли колко пъти мнение си сменил! Аз не посмях и веднъж.

Не съм си сменял позицията, нито робувам на „кървави митологии“. За разлика от „цялото путинско войнство“.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI – България. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, Майкъл Едуардс, Джорджо Агамбен. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Автор на книгите: „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015), „Българската дилема“(„Хермес“, 2017), „Спомнена София“ („Рива“, 2021, отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ („Рива“, 2022), „Има такава държава“ („Хермес“, 2023, отличена с наградата „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика), „Незабравена София“ („Рива“, 2023), „Потулена София“ („Рива“, 2024). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.

Свързани статии

Още от автора