0
4321

Йосиф Шамли, интелигентният актьор

Йосиф Шамли

Тъжната равносметка от изминалата година е, че ни напуснаха много известни личности, свързани с българския театър – Иван Ласкин, Юлиян Вучков, Васил Димитров, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова. Сред тях е и Йосиф Шамли, който си отиде внезапно от този свят на 29 октомври 2019 г., само на 47 години.

Той беше от актьорите, които са обичани и популярни заради качествата си, а не заради натрапчив пиар и чести изяви в медиите. Името му не е замесено в сензации и жълти новини. Стойността и значението му като актьор стават особено явни и осезаеми сега, когато неговите колеги отбелязват, че Народният театър осиротя и се налага да търси негов заместник в много постановки, които са сред най-популярните и награждаваните в програмата на театъра. В последния сезон в Народният театър Йосиф Шамли играеше в „Братя Карамазови“, „Опит за летене“, „Наблюдателите“, „Теремин – музика, любов и шпионаж“, „Калигула“, „Нощна пеперуда“, „Спускане от връх Морган“. Последната му изява е в „Опит за летене“, няколко дни преди края на жизнения му път.

Цера в „Ничия земя“, фонотрафия Владимир Михайлов, Народен театър

Йосиф Емилов Шамлиев е роден на 2 януари 1972 г. в София. Актьорският му път започва когато е на 16 години и попада в детската школа под ръководството на Николай Априлов в Двореца на пионерите, където е заедно с Мариан Бачев, Явор Гърдев, Стефан Щерев, Георги Тошев. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков през 1994 г. Според собственото му признание емблематичните фигури от българското кино и театър, които са оставили отпечатък върху него, са Здравко Митков, Валентин Ганев, Леон Даниел, Ицко Финци, Руси Чанев.

Сред първите му роли на професионална сцена са Войцех във „Войцех“ от Георг Бюхнер в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, Луцифер в „Каин“ от Джордж Байрон в Родопския драматичен театър в Смолян, Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ в Драматичен театър „Константин Величков“ в Пазарджик. Участва в театралните проекти на „Сфумато“ „Черното руно“ и „Сънят на Одисей“. През 2003 г. специализира режисура в НБУ при Леон Даниел. През 2008 г. прави драматизация и поставя „Хирошима, моя любов“ от Маргьорит Дюрас в Театрална работилница „Сфумато“.

От 2003 г. Йосиф Шамли е в трупата на Народния театър, където играе в десетки популярни и запомнящи се роли в пиеси от класически и съвременни автори. Йосиф Шамли два пъти е удостояван с наградата Аскеер – през 1995 г. за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“, постановка на Симеон Димитров, Драматично-куклен театър „Константин Величков“, Пазарджик, в категория „Поддържаща мъжка роля“ и през 2016 г. в същата категория за ролята на Цера в „Ничия земя“, адаптация по едноименния филм на Данис Танович, под режисурата на Стоян Радев в Народния театър. През 2008 г. е номиниран за водеща мъжка роля за Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ в сценичната версия на Владлен Александров в Народния театър. Много от постановките с негово участие са печелили Аскеер и Икар.

В „Нощна пеперуда“, реж. Явор Гърдев, Народен театър, фотография Юлия Лазарова, Дневник

Йосиф Шамли изиграва и десетки филмови роли, сред които са тези в хитовите български сериали „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“, както и във филмите „Досието Петров“ на Георги Балабанов и „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. Участва и в „Дзифт“, реж. Явор Гърдев, „Източни пиеси“, реж. Камен Калев, и др.

Той основава и ръководи детската театрална школа и школата за възрастни към Еврейския център „Бет Шалом“, преподавал е и в други школи.

Йосиф Шамли е от актьорите, които се забелязват и запомнят и без да шумят излишно около себе си. Колегите му от театралната гилдия го описват с еднакво топло чувство: „Деликатен, благороден, отзивчив и талантлив колега. Някак затворен и тих…“ (Биляна Петринска).
„Беше от ония артисти, които придаваха смисъл на нашата професия, на нашето призвание, без да вдига шум около себе си, без да блести външно. Йоско блестеше вътрешно – с талант, с дълбока духовност. Той беше един от малкото изключително интелигентни и много начетени артисти“ (Милен Миланов).
„Той беше от добрите ангели на Народния театър. Йосиф беше изключителен човек и изключителен артист – ерудит, интелектуалец, от онези, с които ти е приятно да общуваш в работата си и в живота“ (режисьорът Деян Пройковски).

Ласкави са отзивите на критиката за неговите професионални изяви:
„Съвършено е вписан в този замисъл образът на Луцифер (Йосиф Шамли), който постепенно изгражда цялостна „естетика на грозното“. Неговият „зъл“ демон е така естетски изваян, че започваш да се питаш дали е чак толкова „зъл“. (Евгения Иванова, в-к „Култура“, бр. 6 от 12 февруари 1999 г. „ Каин в Смолян“)
„Режисьорският дебют на Йосиф Шамли „Хирошима, моя любов“ е прецизен и амбициозен“. (Аглика Стефанова, „Капитал light“, 16 октомври 2008 г., „Постядрена любов“)
„Ничия земя“… е най-красноречивият пример за истински, честен, нужен и смислен театър. С огромната привилегия да гледаме актьори като Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли в главните роли. (Кремена Димитрова, vibes.bg, 2 април 2016 г., „Война в театъра“)

Йосиф Шамли беше изпратен във вечния си път от своите близки, приятели, колеги и почитатели на 30 октомври в Народния театър с огромна тъга и продължителни аплодисменти.