Ще ми се да започна това, този път съзнателно мозаечно построено, есе с една комична история, илюстрираща абсурдните размери, които изглежда е взело конспиративното мислене у управляващите.
Наскоро мой познат – особено упорит „протестиращ” – ми разказа, че на сто шестдесет и шестия ден на протеста по телефона му се обадил полицай, командирован от родния му град в София, за да „охранява” парламента. Човекът бил изнервен и объркан. Казал му, че не познава никак столичния град и в твърде кратките почивки, в които можел да напусне поста си, не успявал да си напазарува най-елементарни неща, за да вечеря. Помолил моя познат да му купи това-онова и да му го предаде на уречено място. Щял веднага да му даде парите.
Вечерта след дълго уговаряне се срещнали именно пред парламента. Моят познат пристигнал там с малобройното шествие, полицаят – от съседната уличка. Тази вечер обаче ситуацията пред Народното събрание била направо застрашителна. Макар протестиращите да били максимум сто-двеста човека, полицейските сили били огромни. Спрели шествието още на кръстовището на „Раковски” и „Цар Освободител”, а после след дълго обикаляне – когато групичката все пак се добрала до площада, там я очаквали кохорти с шлемове и щитове. „Какво става, колко души сте днес” – попитал смаян моят познат. „Хиляда” – отвърнал му командированият. „Но защо, защо? Нали виждате колко сме малко” – продължил да недоумява моят познат. „Началниците са пощурели – изругал полицаят – Решили са, че днес непременно се готви нещо голямо и много опасно. И знаеш ли защо? Днес е точно сто шестдесет и шестият ден на протеста ви. Ето защо „горе” са убедени, че доколкото телефонът на полицията е „166”, протестиращите със сигурност са измислили нещо в тази връзка.
Да-а-а.
Наистина, софийските протести – особено през лятото – проявяваха въображение и търсеха дати и обстоятелства, които да обиграят по определен начин. Това обаче те правеха колкото спонтанно, толкова и стихийно, „недисциплинирано”, без помощта на каквито и да било PR и „мозъчни тръстове”, а поради това, впрочем, пропуснаха доста възможности, други пък акции – макар и планирани – просто не успяха да се осъществят. Резултатът от тази спонтанно наложила се спектакуларна и дори „карнавална” стилистика на протеста обаче очевидно – разбираме сега – е отзвучавала по един болезнен начин в съзнанието на „онези отсреща” и през изминалите месеци те буквално са започнали не просто да мислят в парадигмата на тази стилистика на протестиращите, но и, направо, вместо тях, една стъпка пред тях. Започнали са да се вглеждат в дати, в числа, в топоси, фиксирали са се в астрономически часове на денонощието и така постепенно са потънали в някаква абсурдна „кабала на противодействието”, довела ги до безумието, за което разказах по-горе.
Не съм внимавал в хронологията на събитията и поради това не съм сигурен дали например в сто и шестдесетия ден на протеста не е имало засилено полицейско присъствие около пожарната. Както не съм сигурен дали не е добре (мога обаче да го препоръчам) да се разгледа внимателно католическото църковно календарче, за да се види на коя точно дата се чества паметта на св. Моника, майката на блаж. Августин. Протестиращите със сигурност могат да организират нещо „много опасно” за именния ден на г-жа Станишева.
***
Още по-абсурдното обаче е, че конспиративното, „кабалистично” мислене на властта и особено на една група интелектуални нейни единомишленици по типично „невротичен” начин се е проецирала върху обекта-причинител на неврозата и така от доста време стилизира гражданските вълнения в една чудовищно неотговаряща на действителността им форма. И тук нещата вече не всякога са комични. Защото именно в резултат на подобни невротични „проецирания” едно по същество пред-политическо (както правилно го определи мой колега) гражданско движение – пред-политическо, защото е мотивирано от чисто възмущение, а не от партийни сметки и интереси – се превръща в сатанински режисирана „телевизионна революция”, в движен от далечни „геополитически центрове” опит за „държавен преврат”. И ето – започва болезненото свръхинтерпретиране на фактите – типичен симптом за душевно разстройство. Нищо от случилото се през последните месеци не е случайно, всичко е „изчислено”, свързано – подобно на сто шестдесет и шестия ден и телефона на полицията. Чуйте само как ни се представят събитията от лятото – „нощта на белия автобус” от един автор от въпросната група: „с наближаването на очакваната парламентарна ваканция – пише авторката на цитирания „материал” – се случи и очакваното (sic „очакваното”). На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета (горката авторка, откъде ги измисли тези „предварително подготвени за хвърляне павета”, кой би търпял „инсталираността” им там „предварително” или може би самата павираност на улиците е била, открай време, замислена като „инсталация”), предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите (от кого, уважаема – нима протестиращите сами са вкарали автобуса зад загражденията на парламента, уговорили са се с депутатите да бъдат изведени именно с него)… По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери (ето и телевизиите са в „мащабния заговор”), за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът” да бъде предаван на живо.”„Абсолютно същото – продължава авторката – се повтори на 12 ноември (деня, когато студентите бяха бити на площад „Св. Александър Невски”), когато в 19 часа (забелязвате ли кабалата) заковано, предвид централните новини! (по коя точно телевизия, уважаема) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани”.”
Върхът на свръхинтерпретацията обаче в цитирания материал е достигнат в изречението, визиращо пак събитията от 12 ноември: „А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”.” Ето това, драги читатели, се казва да гледаш. Честно признавам, че лично на мен (а се смятам за понаразбирващ от иконография) не ми бе направило впечатление, че битият младеж (не само веждата му бе окървавена) е „исусоподобен”. Но проециращият навън своята конспиративна невроза го е „видял”. „Видял е” също – като специално режисирано и това, че младежът е сниман „на фона на катедралата”. А може би точно затова протестът изобщо се е събрал там – за да се получи подходящият „фон”? И дори – може би точно затова сградата на Народното събрание е построена там и е оградена тъкмо от тази страна – за да се получи кадърът „окървавеният Иисус пред храма”. Колко ли са платили „PR-кукловодите” на съответните полицаи да ударят точно това „исусоподобно” момче? Или въобще не е имало друго събитие освен снимката? Нали ни е казано: „по-рано през деня получихме снимка”. Получихме я, хей така, от само себе си – фактът е „снимката”, „исусоподобността”, „фонът на катедралата”. Не нещо друго. При тази дяволска изобретателност (не на „протестиращите студенти”, на „превратаджиите” – само такива могат да бъдат толкова „изчисляващи”) как да не започнеш да калкулираш: „сто шестдесет и шести ден – телефон сто шестдесет и шест – ergo готвена атака”.
***
Накрая бих искал да кажа само нещичко на онези представители на същата интелектуална група, които напоследък са се заели да нареждат мен лично в някакви т. нар. „хорове на омразата”. Днес реших да се посмея и с вас, защото вие сте всъщност истинските създатели на тази конспиративна визия за нещата в столицата ни, вие невротизирате, „кабализирате” управляващите. А колкото до „езика на омразата”, колкото и да се старая аз, грешният, със сигурност не бих могъл да достигна до висоти като следните: „Аз съм десен…, отрадно ми е, когато видя в центъра на София дълги полицейски кордони, които не позволяват на тълпата да поеме накъдето й скимне и да вика „Ууу“ по когото й скимне… Призивите за морал в политиката, идващи от неморални хора, които в личния си живот нараняват всичко живо наоколо, защото са умопомрачителни нарциси, ме отвращава. Не приемам и хора, чийто личен живот е хаос, да ми натрапват възгледите си за обществения … Такова нахалство могат да си позволят само идиоти или патологично влюбени в себе си индивиди („десният” клевети за личния живот на хора в публичен материал, което си е чиста мерзост. По-нататък следват доказуеми неистини за мен лично, които няма да цитирам).” И по-нататък: „Добре е и артистите, които са се юрнали да оправят политиката, да погледнат себе си и да … си оставят вувузелите и футболните свирки вкъщи и да се потресат от срам, че в продължение на половин година се държат като стадо, в което са нахлули бесовете… Някои от тях да си признаят, че се страхуват да не изпаднат от снобската софийска общност, която всъщност е една провинциална сбирка от глупци без особени таланти. Други направо да признаят, че са на протести, защото няма да получат никакъв грант от западни НПО”.
Макар аз да съм „делял хората на количество и качество”, трудно бих „изцедил” и точно такава перфидна „импресивна” обрисовка на противниците си: „…Дьолакроа и цицата на Свободата. Дами от почетната гвардия на разгневените амазонки страдат публично от държавното несъвършенство. Напомнят активистки от движението „Фемен”. Голи до кръста разкъсани съвести („импресията” се отнася разбира се за протестиращите).”
И съвсем накрая: уважаеми, идва Рождество. Отпуснете душите си, излезте от кафенетата, където правите конспиративните си срещи и „продуцирате” текстове като горецитираните. Политиката не е всичко все пак. Върнете се у дома си, при „личния си живот”, който, дано да не е „хаос”. Прочетете някоя книга от онези, дълбоките, религиозните, руските „от по-миналия век”; ако не познавате друго велико име от 17-18 в., послушайте, ако щете, Бах.
Макар че… знае ли човек дали в датата 25 декември не се крие някаква символика, влязла вече в главите на „режисьорите”.
