Формално изборът на новото правителство слага край на политическите турбуленции и така настава временно затишие на иначе нестихващата буря. Но ситуацията е толкова безпрецедентна, че твърдението за края на кризата звучи неправдоподобно. Тежестта на фактите стеснява кръга на възможните аналитични интерпретативни полета и надвисва над силата на аргументите. Нека да не се заблуждаваме, че кризата е приключила. Два месеца след конституирането си НС все още не е избрало ръководства на комисиите. В средата на годината държавата остава без приет редовен бюджет. Няма изгледи за бързо преодоляване на проблема с изтеклите мандати в регулаторите, БНБ, КС и ВСС. Самата парламентарна процедура по съставянето и избора на кабинета протече в условията на недопустими институционални обструкции. Президентът действаше на ръба на конституционните си правомощия. Такова поведение си е позволявал единствено Петър Стоянов, когато връчи проучвателния мандат на Николай Добрев, и то при съвсем други политически и икономически условия – Жан Виденов си беше подал оставката, доларът беше стигнал 3000 лева, площадите бяха изпълнени с протестиращи, беше структурирана ясна управленска алтернатива. Сега успешното изпълнение на мандата създава предпоставки за осъществяване на плавен преход към нормализация и не предизвиква ескалация на гражданско недоволство в онези мащаби, които познаваме от най-близката ни история. Има съпротива, но тя е в контролируеми граници. Инфлацията е висока, ала пътят за нейното овладяване не преминава през поредните избори. Държавата се нуждае от стабилност и от нормализация. Румен Радев предлага дестабилизация. Дългото служебно правителство е аномалия, тоест антипод на нормалността. Радев направи опит да легитимира аномалията и да делегитимира нормалността. В неговата логика партиите са направили безпринципни компромиси. Редно е да се запитаме на какви принципи се базира политиката. Едва ли е достатъчно обяснението, че тя е изкуство на възможното.
Общественият договор е фундаментът на политиката. Независимо от различните интерпретации в историята на политическите идеи, касаещи същността и смисъла му, философите са единодушни, че той се крепи върху действието на общ за всички закон. В нашия случай договорът е уреден в Конституцията, която задава институционалните правила и правомощията на трите власти. Поведението на президента, на служебния премиер, на главния прокурор и на крайната парламентарна опозиция показва какво може да се случи, когато се разпадне съгласието да живеем в държава с общовалидни писани правни норми.
Иван Гешев продължава да заема политически позиции и да излиза извън обхвата на магистратските си правомощия. Едва ли тезата за „политическия боклук” е по-малко скандална от твърдението, че „раделението на властите е измислено от десните екстремисти”. Примерите са многобройни, тенденцията е еднопосочна, а чашата на търпението на ВСС и на Борисов вече е преляла. „Жертването” на Гешев се превърна в част от цената на компромиса. Същевременно бруталността на изпълнението на сценария надминава всички очаквания. Играта с имунитетите е демонстрация на злоупотребата с правото и изместването му от политическата целесъобразност. Лидерът на ГЕРБ вероятно промени мнението си заради стратегически и лични подбуди. Гнусният начин, по който бяха изнесени записите от заседанието на Националния съвет на ПП, не омаловажава проблема за тяхното съдържание. Тези записи несъмнено ще окажат влияние върху хода на събитията. Предстои да видим дали ще има пране на имиджи, или пране на съвести.
Обстановката е достатъчно нажежена, за да можем да кажем, че новият кабинет е поставен под обстрел отвсякъде. На предния фронт Радев и Гешев сякаш са застанали рамо до рамо. Не е за подценяване и атаката на Гълъб Донев с уволнените заместник-министри. Парламентарната опозиция е готова да даде всичко от себе си, за да блокира приемането на всеки един закон. Показателно е поведението на „Възраждане” в пленарната зала. Достатъчно е да споменем само включването в дневния ред за тази седмица на проект за Решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, за да видим как групата на Костадин Костадинов цели да дискредитира и да торпилира цялостния процес на евроатлантическата интеграция, да изостри антисистемните настроения в обществото и на тази база да се утвърди като една радикална опасна алтернатива с претенция да получи политическа легитимация и дори еднолично да вземе управлението. Тази група е средна по големина, но е достатъчно силна и шумна, за да предизвиква ежедневно смут и безредие. На помощ ще ѝ се притичват ИТН и БСП, използвайки познатите процедурни хватки.
Другият рисков фактор е т.нар. подкрепа на ГЕРБ. Посланието на партията на Борисов е и ще бъде, че държавата се намира в тежко състояние заради финансовата политика на Асен Василев, че кабинетът на ПП е най-малкото зло в условията на кризата, която е предизвикана именно от Василев и той трябва да поеме отговорността за нея и да я преодолее. В близките дни ще бъдат поставени точките на истината и лъжата в координатната система на партийната пропаганда. А от това дали финансовият министър ще успее да намери магичната формула, съчетаваща бюджетен дефицит под 3% без теглене на нов дълг и даване на обещаните увеличения на социалните плащания, ще зависи съдбата на правителството, на ПП и на самия Василев. Надеждата за относително дългосрочна стабилност е свързана с уговорката за ротация на премиерския пост между акад. Николай Денков и Мария Габриел. Другата опорна точка е общата законодателна програма на ГЕРБ и ПП. Изненадите са възможни по всяко време. Типичен пример са прокараните в нарушение на парламентарния правилник промени в Закона за съдебната власт, с които по предложение на „Възраждане” следствието стана независимо от прокуратурата. В свое интервю за БНР депутатът от ГЕРБ Петър Николов постави акцент върху водещата роля на НС в българския конституционен модел и върху една от основните функции на парламента – да упражнява контрол върху дейността на изпълнителната власт. С други думи, ПП си създава илюзията, че правителството ще управлява самостоятелно. Истината е, че то може да бъде свалено от ГЕРБ още утре, голяма е вероятността да бъдат бламирани отделни законодателни инициативи на мандатоносителя. Избраната формула създава усещане за несигурност. Съществува един парадокс, който все още не е осъзнат напълно от голяма част от политиците. Той произтича от колизията между теорията и практиката, обяснява случващото се днес, придобил е значимост в актуалния контекст и логиката на развитието на събитията дава достатъчно основания да приключим анализа с него.
Кратката формулировка на същността на парадокса е следната: България се намира в състояние на остра поляризация, която предполага налагане на конфликтен модел на управление, а партийната фрагментация е предпоставка за създаване на широки коалиции по логиката на т.нар. консенсусен модел. Тенденцията е проследима в рамките на цялата хронология на политическата криза, развила се между 2021 и 2023 г., но сега фокусът на вниманието е насочен към последните събития. Основните участници в конфликта са ПП, ГЕРБ и Румен Радев. Претенцията на всеки един от тях е да получи легитимацията на самостоятелен властови център чрез монополизиране на контрола върху държавното управление. Радев промени на няколко пъти позициите си – първоначално той беше политически ментор на ПП, после лансира тезата за „шарлатаните” и накрая стигна до демонстративното напускане на залата преди клетвата на кабинета. ПП тръгна от демонтажа на корумпираното управление на ГЕРБ и плавно „еволюира” (по терминологията на Симеон Сакскобургготски) до идеята да покани Мария Габриел и да изпере имиджа на Бойко Борисов. ГЕРБ внесе вота на недоверие към правителството на Кирил Петков заради провала му във финансовата политика, а днес Асен Василев е финансов министър с изричното настояване на Борисов. Съществуват още множество конфликтни линии, изброените дотук служат само като илюстрация за състоянието на поляризация. Никой не бива да се заблуждава, че изборът на акад. Денков е плод на консенсус. Това беше избор на взаимно извитите ръце, който не кореспондира със стандартите на консенсусния модел на управление. Кабинетът виси на косъм. Целта на ГЕРБ не е да демонстрира партньорски отношения, а да покаже, че държавата е в катастрофално състояние, докарана е до него от ПП и президента, че новото правителство е на националното спасение, на примирението на мъдрата и опитна партия с нейния непримирим опонент, на отстъплението, което е направила тя в името на благото на отечеството. Акад. Денков ще трябва да работи на хлъзгав терен и всяко подхлъзване би могло да доведе до падането му от власт. Надеждата е, че Мария Габриел ще очаква ротацията и поради тази причина има известна вероятност за 18 месеца спокойствие. Често пъти обаче факторите на средата и непредвидените обстоятелства променят плановете на политиците.
