0
2040

Кадър от бъдещето, портрет на миналото

„Илюзии“, фотография Боряна Пандова

„Илюзии“ от Иван Вирипаев, режисьор Младен Алексиев; сценична среда и костюми Евгения Сърбева; музика Калин Николов; участват Елена Димитрова, Неда Спасова, Васил Читанов, Велислав Павлов. На 16 април в театър „Азарян“.

Осем години по-късно. Цял цикъл от срещи, тленни отражения от връзки или постоянни отсъствия. Как един театрален спектакъл след подобна времева пауза и неизбежните за нея събития с по-ярки или съвсем незабележими отпечатъци се завръща или се появява сякаш за пръв път пред публиката, за да архивира бъдещето, като преговори миналото? И дали, ако си съпреживял нещо някога, сам или с някого, то не преминава безвъзвратно в мъгливите полета на изживяната реалност и вече не ти принадлежи, за да можеш, когато го видиш отново (предсмъртно, в спомен, в черно-бяла снимка или цветен кадър), да кажеш – „това бях аз“, „това бяхме ние с теб“? Съществуват ли достоверни свидетелства за живота ни? Не е ли именно илюзията за чувството към някого най-константната истина, която остава, когато напуснем материята?

„Илюзии“ на режисьора Младен Алексиев отправи нова покана към зрителите след осем години от първото си представяне в ТР „Сфумато“ – възможност за публиката да съпреживее отново един театрален проект в неговия процес на възобновяване, на  повторно адаптиране към сцената. Да проследи какво от онова преди е запазено, кои актьорски жестове са променени. Подменени с мълчания или неволен подтик за танц с партньора.

Този път разположена на сцената на театър „Азарян“, пиесата на Иван Вирипаев обговаря историите на две 80-годишни съпружески двойки. Двама мъже и две жени са в онази гранична територия, когато сякаш най-правдободобно разкриваш себе си, разпознаваш се в огледалото, като че ли за първи път, точно преди да затвориш очи за последно.

Елена Димитрова, Васил Читанов, Неда Спасова и Велислав Павлов са квартетът от две семейни двойки на сцената на театър „Азарян“, които, привидно или не, влизат в паралелни връзки. Оглеждат се едни в други, копнеят за онова, което им се изплъзва или не им принадлежи. Двама най-добри приятели и техните съпруги, за които годините не са били достатъчни да се познаят и сега, при сбогуването с живота, разбират, че копнежът по любовта е бил най-отчетливото отсъстващо присъствие.

„Илюзии“, фотография Боряна Пандова

Руският драматург Иван Вирипаев е добре познат на българската театрална публика, много са неговите пиеси, поставяни у нас, чрез които зрителят конструира смисъл, връща се към себе си. „Илюзии“ не прави изключение – може би с тази разлика, че най-силно говори с паузите в текста и мигванията на актьорите. С предиханието, което прави от илюзията вещественост и все повече ни разколебава дали обозримото е несъмнено.

Спектакълът е на 16 април, събота, на сцената на театър „Азарян“. А дали ще има следващо програмиране, предстои да стане ясно, ако пространството в НДК получи възможност за живот, за да могат независимите артисти да представят там своите проекти.