Начало Идеи Гледна точка Казионните медии срещу социалната мрежа
Гледна точка

Казионните медии срещу социалната мрежа

3857

В колонката си миналата седмица споменах, че забелязвам нарастващ гняв у казионните журналисти (от основните ТВ-канали и от хартиените вестници) към социалните мрежи и онези, които пишат в тях. През последните дни, във връзка с т.нар. „атентат срещу главния прокурор Иван Гешев“, антагонизмът между тях достигна нечувани размери. Събитието буквално бе разположено в два противоположни свята. В казионните медии то бе отразено примерно така: „В понеделник се случи немислимото и недопустимото. За първи път в нашата история (да припомня – над 1300-годишна – б.м.) някой не само поиска, но и за малко да успее да убие главния прокурор“ (к.м. – К. Я.). След което следваха описанията и снимките на „кратера“ от взрива, разказът за „огнения стълб“, издигнал се на 5 мeтра височина от горичката (почти библейска визия), и разсъжденията за „осколките“. В социалните мрежи обаче бяха забелязани разногласията и противоречията в изявленията на „представителите на институциите“, които наистина бяха толкова много и достигнаха такива абсурди, че убеждението за извършена инсценировка стана масово. Нека отбележа на първо място първоначалния „плач“ за пътувалите заедно с Гешев негови деца, за които после (вече официално) се оказа, че въобще не са били заедно с него. Интересно, че от този момент „атентатът“ започна да се нарича „инцидент“. Нека посоча също безумното изказване на Ясен Тодоров (зам.-директор на НСлС), че осколките от тротила (3 кг или 300–400 г, така и не се уточниха) летели със скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на куршуми, изстреляни от автоматично оръжие. Лесно бе изчислено, че в такъв случай те са летели с… първа космическа скорост и значи днес се реят някъде около спътниците на Илон Мъск. По-нататък бяха разказите на „свидетелите“: единият, участник в рекламни клипове за хазарт, другият – селска бабка, която „ничто же сумняшеся“ ни разказа как чула сирените на линейките долу на шосето, а малко след това и… взрива (т.е. според нея линейките са пристигнали преди взрива?). Всичко това доведе в социалните мрежи до масивен хохот и подигравки. И разбира се, ужасно разгневи казионните журналисти: плануваният „потрес“, „ужас“ и героизиране на Гешев започна неудържимо да се дави в смях и остроумици, сравними с „късите букви“ на Манол Пейков. Така започна обреченото (убеден съм) състезание на тези казионни медии и социалните мрежи. Ще победи ли „потресът“ от „нечуваното деяние“ смеха и подигравките? Моята прогноза е, че това е невъзможно. И тук ще се опитам накратко да кажа защо.

От близо година и половина-две (по-точно от слизането на Б. Борисов от върха на политическата сцена) казионната журналистика у нас започна да употребява един все по-задълбочаващо се катастрофичен език, изпълнен с хиперболи и стряскащи характеристики. Използваше го обаче толкова интензивно, че постепенно го банализира. В България според този език настъпи (и до днес е налице) „безпрецедентна политическа криза“, цените у нас „полудяха“, възцари се „нарастваща инфлация“, изправила страната ни дори пред възможен „фалит“ (според финансовата министърка на Гълъб Донев). В същото време старателно бе внушена дихотомията: „политиците“ (изобщо) и „хората“ – т.е. „политиците“ бяха отчуждени практически от човешкия род, за когото като инопланетяни въобще нехаеха. Е, не всички – „политиците“ се оказаха нежелаещите да „зачертаят червените си линии“ с ГЕРБ лидери и депутати от ДБ и ПП. Забележете, че през целия този период Борисов и хората му никога не бяха включени в това „противочовешко“ множество. Напротив Борисов почти винаги бе именуван „бившият премиер“ (какъвто никога не бе наречен Кирил Петков), а в дните на предизборната кампания Христо Иванов – част от „политиците“ – обичайно бе „правосъдният министър от второто правителство на Борисов“ (т.е. той си беше „на Борисов“, но впоследствие се взе на сериозно и „изневери“ на „създателя“ си в политиката).

Въобще всичко, което се случва на родната ни политическа сцена от две години насам, дайте си сметка, се описва с хиперболи. Ще споделя тук и малко личен опит. Само преди десетина дни ми се обади журналист с покана да дам интервю и когато резонно го попитах за какво ще си говорим, той ми отвърна, че би искал да кажа нещо за „последните сътресения в НС“. На въпроса ми какво нарича с тази „геофизическа“ дума, той отговори, че има предвид затрудненията в преговорите между парламентарните групи. Отказах да си губя времето за такива мимолетни неща, но едва ли го разубедих, че въпросните затрудненият могат да се нарекат „сътресения“.

И ето – именно този катастрофично-манипулативен език, усвоен вече дори на несъзнателно равнище от казионната ни журналистика, бе хвърлен с цялата му ярост в последните дни срещу „възмутително“ непотреслата се от „атентата срещу главния прокурор“ социална мрежа. Отчаяно опитваща се да ѝ противопостави ответна остроумност, журналистка от „24 часа“ (някоя си Диляна Ценова) след като я нарича „ляволибералната прослойка в България“, характеризира я като „прилежащите тролове“ на „нашите десни лидери със социалистическо самосъзнание“, накрая – смятайки го за „стра-а-а-шно остроумно“ я призовава да основе „КУПИ“, което значело „Култ към уникалната праведна истина“, при който „се коленичи пред рамкирана във формат А3 харвардска диплома и парапет от ковано желязо, водещ нагоре към светлото бъдеще“ (нали се сещате за кой „парапет“ тук се намеква). Много, много тъпо – ще ѝ кажа на журналистката! Никой няма да се засмее на измишльотината ѝ, така Манол-Пейкови остроумици не се правят.

Основното обаче, което ме кара да съм убеден, че състезанието между побеснялата казионна журналистика и оглушително присмиващата се социална мрежа няма как да бъде спечелено от първата, е нещо друго. В гнева и манипулативността си тя изпадна в противоречия, които са абсурдни. Чуйте: в деня на атентата в. „24 часа“ под гръмкото заглавие „Кой го поръча“ добави версиите – „руските служби, мафията, олигарсите“. Защото, видите ли, Иван Гешев „не само от началото на войната (в Украйна – б.м.), но и преди това е имал категорична позиция по отношение на действията на руските служби у нас и от октомври 2019 г. до 2022 г. по искане на прокуратурата 11 руски дипломати бяха изгонени от България“. Защо ли си спомням, че въпросните 11 + още 70 бяха изгонени от правителството, оглавявано от Кирил Петков и това тогава бе изкоментирано от същия този вестник като рисковано и недобре обмислено действие, което може да „заплаши националната ни сигурност“, а бе обмърморено, доколкото си спомням, и от „евроатлантиците“ от ГЕРБ. Сега всичко това се пише в актива на Гешев и е геройство, заради което (май) са го „поръчали“ руските служби. Добре. Поръчали са го „руските служби“ заради „категоричната му позиция“ по отношение на Путин и войната му. Само че защо тогава „ляволибералната общност“, хората на „десните лидери със социалистическо самосъзнание“, които може да са всякакви, но все пак е известно, че не са хора, съчувстващи на Путин (даже са „ястреби“), твърдят, че атентатът е инсцениран? Защо следователно работят в полза на руските служби? И защо – така именно е озаглавена цитираната по-горе „остроумна статия“ на Диляна Ценова – с тези си твърдения общността им „умилостивява… западните богове“? Да не би Западът да е заработил за прикриване на руските служби? Вижте цялата „логика“: „ляволибералната общност“ мрази антипутиниста Гешев, когото пък искат да убият било „олигарсите“ (по определение „леви“ нали?), било руските служби. И понеже това последното е „много вероятно“, същата тази „ляволиберална общност“ се стреми да представи атентата им като инсценировка, за да услужи на… „западните богове“. Страхотно!

Ха разберете се все пак: ако щете първо линейките ли са дошли, а после се е чул взривът, „огненият стълб“ отляво или отдясно се е издигнал (та да мине Гешев посред като Моисей през Червено море), откога левите и „със социалистическо самосъзнание“ са идеологически близки с олигархията и се опитват да прикриват атентата на „руските служби“, за да услужат на западните централи, явно заинтересовани от прикриването им. Защото, докато не се уточните по тези въпроси, хохотът в социалните мрежи ще продължи да се разнася.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора