Какво причини кризата в Европа? Ляв или десен е изходът? Реформи или запазване на стабилността, повече интеграция или силни национални държави, по-социална или по-конкурентна трябва да е Европа? Възможно ли е да бъде едновременно социална и конкурентна? Представяме ви гледните точки на политиците Иван Костов и Георги Пирински.
Cеминар за политическите, социалните и икономическите последици от кризата в Европейския съюз събра в края на март български и испански политици, експерти и студенти. Дискусията бе проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В нея взеха участие лидерът на ДСБ Иван Костов, Георги Пирински от БСП, политологът Иван Кръстев и икономистът Чавдар Николов, Хосе Игнасио Торебланка от Европейския съвет за външна политика (ECFR) – Мадрид, Хосе Рамон Гарсия Ернандес от испанската Народна партия, Жорди Вакер и Фанес от Институт Open Society Initiative for Europe и Игнасио Молина от Кралския институт „Елкано“. Представяме ви част от изказванията на Иван Костов и Георги Пирински.
Иван Костов: Дали да се търси решение на кризата чрез по-голяма интеграция или чрез националните държави? Отговорът е там, където има силни демокрации и силни национални държави. Там, където самите национални демокрации са безпомощни като Гърция и Кипър, Европейският съюз ще трябва да помага. Това е практическият отговор. Лично аз считам, че решението е в националните държави. Има светъл пример в Европа, това са няколкото държави, които в условия на криза намериха много верни продължения. Защо не погледнем как са го направили, как тези малки национални държави, включително намиращи се извън еврозоната, успяха да намерят отговор?
По отношение на това дали трябва да има реформи или запазване на стабилността, отговорът е – решително реформи. Никаква стабилност не е възможна върху тази основа, защото аз считам, че реално отдолу в икономиката кипи. Ще се съобразим ли с това, което става отдолу или ще го неглижираме и ще се опитаме да запазим сегашните структури, защото светът наистина радикално се променя в начина на своето функциониране.
Как да го направим – с повече либерални средства или със засилване на публичните институции? Тук изненадващо за всички, но не и за тези, които познават добре дясната парадигма, ще кажа – решително чрез публичните институции и в никакъв случай чрез свободния пазар. Неолибералният модел фалира за последните 20 години и ако има виновник за кризата, това е точно той. Защото в условията на много слаби държави и много слаби институции, веднага печелят тези, които са силни, тези, които имат власт, тези, които имат икономическа мощ. Те оцеляват, те живеят добре, те намират отговорите. Останалите изпадат все по-тежко и по-тежко в кризата.
Най-тежкият и труден отговор, който трябва да се даде, е повече социална или повече конкурентна трябва да е Европа. Не може двете заедно, не може да е едновременно и социална, и конкурентна. Тук избирам конкурентна. Защо? Има страховита конкуренция в нововъзникващите индустриални сфери в света. Ако само за миг си представите каква мощ се концентрира в Китай, Индия, Русия, Турция и Бразилия, ще си дадете сметка, че става въпрос за едно гигантско преразпределение на геополитическите тежести в света и ако Европа избере да остане социална при това преразпределение на мощ и загуби своята конкурентоспособност, няма на какво да се надява освен на това да посреща китайски и индийски туристи.
Георги Пирински: Ако говорим за работещи примери в Европа, това са страните от Севера – Дания, Швеция, Финландия, които са и изключително конкурентни, и изключително социални по сегашните критерии. Така че къде е противоречието? Въобще този избор е фалшив. В крайна сметка и самата Германия практикува това, което е известно като социална държавна икономика.
Вярно е, че светът се променя, но вижте какво става в Китай – там се преминава от експортно генериран растеж към развитие на вътрешното потребление. Китай все повече осъзнава необходимостта да развива вътрешното потребление и да преодолява огромните пропасти между проспериращите градове и тънещата в мизерия периферия. Така че растежът в Китай ще трябва все повече да се генерира от вътрешно потребление. Някои наблюдатели правят интересен паралел и казват, че Германия е нещо като Китай на Европейския съюз, имайки предвид това, че подобно на Китай Германия се развива на базата на силен експорт и на задържане на вътрешното потребление. Има доста тревожни прогнози за по-дългосрочното бъдеще на Германия, защото тя малко инвестира в човешкия капитал и защото е допуснала изоставане на инфраструктурата – от стоте най-добри университета в света само пет са в Германия, а първият германски университет е на 47-о място в тази класация.
Според мен разсъжденията на г-н Костов са малко съмнителни. Имам предвид разбирането, че там където е силна държавата има демокрация, а там където не е силна, ще трябва да се помага. Това ми звучи като командирско разсъждение. Не може да има полу-подход.
Иван Костов: Ще застана на позицията на здравия разум в противовес на тези общи решения. Клишетата не работят, когато става въпрос за реални проблеми. Как излиза Кипър от кризата – това е съвършено конкретен въпрос. Как излиза Гърция от кризата – става дума за съвършено конкретни политики. Трябва да проявим съчувствие към хората, които в момента губят спестяванията си. По този въпрос ние българите сме най-дебелокожи, защото изгубихме на два пъти всичките си спестявания. След огромната девалвация на българския лев тук не останаха никакви спестени пари. Тогава на България й казаха: „Вие нямате никакви спестявания, оставате си много бедни, тръгвайте отначало и докъдето стигнете”. Това не може да се каже на Гърция и Кипър, независимо от това дали там има демокрация или няма демокрацията, дали се появяват крайно леви, националсоциалисти, крайно десни и т.н. Тези страни са членове на ЕС и на еврозоната. Как ще приложиш българската терапия на такива страни? Това е абсолютно невъзможно.
Нека бъдем съвсем конкретни. Ако говорим за ЕС като способен да произвежда решения, той трябва да произведе решения за тези страни, които наистина имат безпомощна демокрация, безпомощна политическа система. За съжаление има такива страни. Хубавото е, че европейските страни, които са по-стари членове на съюза, търсят решения през националните си политики. Хубав пример е Испания, макар решенията да са болезнени, добър пример бяха Италия, Португалия, Ирландия.
Що се отнася до светлите примери, аз изглежда не бях разбран точно. Има новоприсъединени към ЕС страни от Източна и Централна Европа, които намериха много верни решения и излязоха от кризата. Вярно е, че им помагат богатите им северни съседи, но от друга страна техните действия са много точни. Те много бързо намериха правилните политически и други механизми, макар че тези в страни също има много тежки политически проблеми. Независимо от това обаче, там функционират демокрацията и икономиката и те не страдат от бедност и безработица като нас. Щом има малки държави, които са намерили много верен изход от кризата преди ЕС да е дал отговора, то всяка страна може да реши своите проблеми със собствените си усилия в много по-голяма степен, отколкото ако очаква нещо от Германия, Франция или ЕС.
Георги Пирински: Според мен след кризата ще оцелее базисното разбиране, че Европа не може да се върне назад към един период на национални вражди и на разпадане на враждуващи лагери, не може да върви по гибелния път от преди сто години. Наскоро г-н Юнкер каза, че днешна Европа му прилича на Европа от 1913 г. Това тревожно съзнание, че има един процес на плъзгане е будно, но според мен то се трансферира в едно разбиране и стремеж европейската идея да намери нов живот и ново дихание.
Иван Костов: Не мога да споделя оптимизма, че щом ние сме тук и ЕС ни е довел дотук значи има гарантирано бъдеще. Мисля, че ЕС е изправен пред изключително тежки предизвикателства и единственият начин да се справим е да си припомним древната мъдрост, че който не се променя загива. Нужни са радикални реформи. Не знам защо не забелязахте точно тази разлика между седящите на тази маса – радикални реформи за даване път на новото и за адаптиране както на нашата национална икономика, така и на ЕС.
За какво имаме воля днес – воля да си играем с политическите инструменти в Брюксел или воля наистина да поискаме дълбоки реформи в ЕС, които да посочат изхода, да посочат как съюзът да стане конкурентоспособен. Защото ние ставаме все по-безработни, тъй като губим работните си места в една свирепа световна конкуренция на глобалната икономика. За никакви социални програми няма да можем да говорим след десет години. И ако не отговорим на тези предизвикателства, разговорът ще бъде драматичен. Трябва да сме наясно. Никакво успокоение не е това, че Китай щял да се обърне към вътрешния си пазар. Вие изобщо представяте ли си какво ще стане, когато Китай се обърне към своя вътрешен пазар и започне да го насища, представяте ли си какво икономическо могъщество би могло да се концентрира там? Тогава какво става с Европа? Пак питам – ние само туристи ли ще приемаме оттам или действително ще имаме позиции като водещ конкурент в икономическо, социално и културно отношение. Нали говорим за европейска цивилизация. Така че отговорът ми на въпроса какво трябва да оцелее след кризата е следният – европейската цивилизация като високо конкурентоспособна, иновативна и креативна цивилизация, която да запази, разшири и утвърди мястото си в света. Това бих казал аз.
Георги Пирински: Изходът от кризата е възможно най-бърз отказ от политиката на лишения и замяната й с политика на възстановяване на растежа и на заетостта. Съществува недоразумение по отношение на понятието „социално”, то се разбира като някакви социални програми за социални грижи. Това е недоразумение. Социалното начало означава създаване на политическа и икономическа среда, в която се създават преди всичко достатъчно добри стимули за производителен труд, за развитие на производителните сили – преди всичко на човешкия капитал – и, разбира се, за поддържане на едно приемливо равнище на стандарта на живот. Добрите примери в Европа са с балансирани финанси, но не на равнище на около 30% преразпределение, а на 45% и нагоре. Тук става дума за друг подход на решаване на проблемите, свързани с дефицит, дългова криза и т.н. Няма как да избягаме от това, защото ЕС има Пакт за стабилност и растеж и щом излезеш от тези параметри, започват да те санкционират. Освен това има предупредителни критерии за възникването на възможни дисбаланси, които са изцяло неолиберални и лишенчески.
Три неща ми се струват важни във връзка с въпроса за възстановяване на демократично функциониране. Първото е г-н Ван Ромпой да се откаже от начина, по който работи. Той работи дълбоко недемократично, конспиративно и на тъмно. На това равнище трябва друг вид лидерство. Трябва визионерство, което може да представи на гражданите достоверен и разумен поглед напред с необходимите реформи, защото демократичното означава ангажиране на гражданите. Второто е възраждане на парламентаризма и на европейско, и на национално равнище. Колко пъти в последния парламент се дискутираше какво става в ЕС и какво прави България там? Всички парламентарни групи настоявахме правителството и министър-председателят да представят достатъчно сериозно с какво отиват в Брюксел и с какво се връщат оттам – нямаше и помен от подобно нещо. Това е проблем, свързан с цялостното неглижиране на парламента. И трето, според мен днес ЕС се нуждае от план за конвергенция и кохезия. Този процес на догонващо развитие – за да има конвергенция и кохезия – не може да се върши от т. нар. свободен пазар. Не може да се върви по досегашния път. Така че е необходима демократична дискусия около един план за възстановяване на приобщаващите импулси в ЕС. Спомнете си, че в началото на европейската интеграция тя беше съчетана с плана, предложен от тогавашния държавен секретар на САЩ Джордж Маршал. Тогава Жан Моне в много тясно взаимодействие с реализацията на този план разбиваше националните бариери и импулсираше този процес на интеграция. Днес трябва да се създаде една нова перспектива, която безспорно изисква дълбоки промени, нека кажем радикални реформи, но ориентирани в ясна посока за възстановяване на европейската мечта, а тя е за социална Европа.
Къде сме днес в кризата – може да сме в средата на кризата, но далеч не сме в нейния край, защото тя не е циклична. Второ, политиките, които се изпълняват сега, я задълбочават. Едва ли е нужно лечението да се изразява в допълнителни натоварвания на болния. Нямам сериозен оптимизъм, че ще излезем бързо от това състояние. Що се отнася до демокрацията, тук се говори за Германия и за решенията, които взима тя на национално равнище и които са демократични. Става дума за това, че германското общество не иска да плаща за дълговете, натрупани от Гърция, Италия и пр. Това е така обаче, защото на германските граждани не е обяснено колко печелят те от това състояние и колко голяма е тяхната отговорност. Така че стремежът към демокрация трябва да бъде и стремеж към пробиване на мантри и заблуди и към отварянето на политическия процес и дебати около реални, а не около подменени аргументи.
Иван Костов: Къде сме днес в кризата? Не искам да ви плаша, но искам да ви кажа кога е свършила Великата депресия – след Втората световна война. Преценете тогава – или бързи и радикални решения и бързо излизане от кризата, намиране на верните продължения, на верните отговори, или нашият европейски свят няма да е в състояние да отговори на тези предизвикателства. Развитието на кризата ще зависи от усилията и към нея ще се добави безпомощността на политиците да изработят необходимите решения. Великата депресия е имала своя Франклин Рузвелт, имала е Джон Кейнс, имала е философи, икономисти, политици, имало е идея как да се преодолее кризата и въпреки това е било изключително трудно. Сега може би най-големият дефицит в Европа е дефицитът на лидерство. Вижте как г-н Пирински, който обикновено не си позволява такива неща, отправи съвсем заслужени критики към самия Ван Ромпой. Така че къде са лидерите?
