Много по-лесно се предвиждат добрите новини, отколкото лошите: първите рядко са случайни и най-често са резултат на дълги усилия; дори да не може да се предвиди с точност датата на тяхната поява, в повечето случаи е известно, че можем да се надяваме да се случи нещо хубаво. Само най-добрите новини са наистина непредвидими, защото най-важните от тях са произведения на изкуството. И още…Лошите новини, които са понякога предвидими (като уволненията, някои конфликти или гладът), обикновено пак ни изненадват и пристигат без предизвестие: по-лесно е да разрушиш, отколкото да съградиш, по-лесно е да направиш зло, отколкото добро, по-лесно е да убиеш, отколкото да дадеш живот. И най-накрая, добрите новини за едни (социалните предимства) често са лоши за други (данъците).
Да имаме смелостта да сеем
Излиза, че сме много по-обзети от опасностите, отколкото от добрите вести; по-скоро от заплахите, отколкото от надеждите. Защото лошите новини са информации, докато добрите са формулирани отдавна като предизвестие: изграждането на един мост, построяването на жилищна сграда или на високоскоростна влакова линия, влизането в сила на някакъв закон отдавна са предвидени в календара. И обратното, едно цунами, някакъв атентат или епидемия си остават непредвидими.
За да останем при добрите новини, трябва да кажем, че тези, които се очакват през 2013 г., не са чак толкова много. В света се очаква появата на нови версии на някои от тези устройства, които тотално промениха живота ни; падане на цените на петрола и на газа заради експлоатацията на находища на шистов газ; откриването на новия Световен търговски център в Ню Йорк; пускането на нов високоскоростен влак в Япония, откриването на първия железопътен тунел под Босфора, в Истанбул, който свързва Европа с Азия. Не е изключено да бъде постигнат и видим прогрес в борбата срещу непреносимите болести (които днес са най-смъртоносни), в намаляването на парникови емисии от газ, а също и в предоляването на последиците от катастрофата във Фукушима. Можем да таим надежди, че ще бъдат преустановени трагичните граждански войни в Сирия, в Конго и другаде; че Иран ще еволюира след изборите през юни в посока към мира; че нараства взаимното разбиране между Израел и Палестина.
В Европа усилията в посока към консолидация имат шанса да доведат през 2013 г. до политическо укрепване на еврозоната; както и да стане така, че отслабването на еврото да насърчи растежа. За Франция не е изключено да се стигне и до растеж в края на годината; възможно е да се постигне и по-гъвкаво договаряне на условията за труд, което може значително да намали пилеенето на обществени средства по програмите за заетост и да доведе до намаляването на безработицата. Можем да се надяваме и да се стигне до по-добро използване на съществуващите природни ресурси, ако те се разработват по екологично допустим начин, какъвто е случаят с шистовия газ, който е под краката ни.
Ала, за да се сбъднат всички тези добри новини, е необходимо да се положи много труд. И да се вложи много смелост: да имаме куража да сеем, дори плодовете да закъснеят – това със сигурност би била най-добрата новина на 2013 г.
превод: Тони Николов
L’’Express
Жак Атали (род. 1943 г.) е световноизвестен френски икономист и философ. Роден е в Алжир в еврейско семейство, което се преселва в Париж през 1963 г. Завършва френската Политехника, Института по политически науки в Париж, а по-късно получава диплома и от престижното Националното училище по администрация. От 1981 г. е личен съветник на президента Франсоа Митеран. През април 1991 г. е избран за първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие. Автор е на множество книги, част от които са познати и на българския читател: „Всички разорени след десет години”, „Да оцелеем в кризите”, „Евреите, светът и парите”, „Кризата, а след това?”, „Кратка история на бъдещето”, „История на времената” и др.
