Начало Галерия Какво е „Вертекс”?
Галерия

Какво е „Вертекс”?

Ани Венкова
22.03.2023
4744
„Стремеж Вертекс”

„Най-високата точка-Вертекс”, изложба на Елица Баръмова – Барамó, Галерия „Ракурси”(21.03.2023–13.04.2023).

Най-висока точка, апогей? Не е ли Вертекс това, към което всички се стремим, това, което търсим през целия си живот? Най-висшата форма на самия себе си, най-добрата версия на Аз-а.

И ако не можем да постигнем съвършенство в рамките на собственото си съществуване, не го ли търсим в това, което създаваме, във въплътената творческа енергия? Струва ми се до такава цел се доближават и търсенията на Елица Барамó…

Изложбата „Най високата точка-Вертекс” в галерия „Ракурси“ е част от авторски проект „Седиментен процес” за естетика на бавното движение. Художничката разработва изобразителна концепция, чрез която изгражда структура от напречни и надлъжни сечения на една или няколко форми чрез тяхното свързване в нова конфигурация. Резултатът наподобява няколко стоп кадъра на движещ се двуизмерен обект в пространството, които поставени един до друг в определен каданс, създават триизмерност и усещане за движение на обекта.

„Най-високата точка-Вертекс” е пети етап от концепцията, който допълва и развива първите четири („Архитекта”, „Отминаващи и оставащи пейзажи”, артфилм „Споделени пространства“ и „Ангели хранители”), но и се различава от тях по няколко съществени признака. За да може зрителят да добие представа за дългогодишно разработвания проект в настоящата изложба са включени няколко композиции от предходните подпроекти – „Семейство по италиански” и „Муза” от  „Архитекта” , „Буцефал” и „Неуловима” от „Ангели хранители”. В тях ясно се откроява структурата на отделните сечения, чрез които е изградена формата, относително монохромния колорит – пестеливата палитра, търсенето на скулптурно въздействие, илюзията за движение, които са основни принципи в структурирането на творба от предходните подпроекти (с изключение на „Отминаващи и оставащи пейзажи”).

„Скейските порти” (Палиндром)

В проекта „Вертекс” авторката разширява границите на своето изследване, разгръща и трансформира визуалния език  на концепцията  „Седиментен процес”. С изключение на няколко работи, които са със сходна стилистика („Вертекс-Стремеж) ”, „Скейските порти (Палиндром)”, „Свободен мислител”), композициите в настоящия проект имат стилистично развитие, включват по-богат колорит. В някои от тях визуалният език „Седиментен процес” е основополагащ, другаде загатнат или комбиниран с други техники в търсене на хармония („Бойният танц на зората“, „Отлитане“, „Огледални образи“, „Подходящи обстоятелства“, „Фантазми”), а във „Вещи и идеали“ е изключен като изобразителен похват. Проектът „Най-високата точка – Вертекс” се характеризира с по-голямо формално многообразие на художествения език. В част от творбите живописното третиране надделява или е равнопоставено на концептуалната структура, без да се нарушава баланса между тях. 

Барамó не ни предоставя директно декодирани своите концепции. Не ни поднася опростени и лесно смилаеми визуализирани идеи. Тяхното разшифроване изисква от зрителя реципрочност и задълбоченост в разчитането на посланието, подобна на авторската при създаването на творбите, с цел дългосрочна комуникация с тях. Символите са завоалирани, посланията загатнати и представени по асоциативен път, фигуративното често е трансформирано до неузнаваемост. Но тя ни нашепва код за тяхното разгадаване… Насочва ни чрез визуална или текстова метафора.

Творбите ѝ провокират логическото ни мислене. Времето в тях е нелинеарно. Минало, настояще и бъдеще се срещат в една точка, върху една ос. Въвлечени сме в мисловни ребуси, загадки и тълкувания. Когнитивните ни способности разпознават в един и същ образ едновременно – кон и сърце („Буцефал”). Но това са алегории и на устрем, и на  бяг и на отзвук… В друга композиция виждаме очертания на раковина, гълъб, шапка – каска, но в същността на тези символи стоят  войната и мирът, самоунищожителната способност на човека („Раковината на гълъба”). Силуети върху постаменти, наподобяващи шахматни фигури се вглеждат в своите трансформирани отражения, за да заискрят и се слеят („Огледални образи”). Прототипът е симплифициран, черно-бял, истинен. Често се идентифицираме с рафинирания образ в огледалото. Ставаме продукт на собствените си желания, стремежи, копнежи, които определят идентичността ни. Дали обаче този продукт е усъвършенствана наша версия, или жертва на непостижимото и фалша, които погубват същността ни?

Прилагайки синтетичен метод на няколко нива, авторката съчетава фигуративно и нефигуративно. Размивайки границите на формата (или самата форма), тя придобива флуидност, постепенно се трансформира в абстракция. („Пикантен пейзаж“, „Безметежна ос“). Образът е изграден чрез свързване на отделни елементи и техники – рисунка и живопис, прибавяне и отнемане на боя, замъглени и стриктно фиксирани очертания. Още един метод определя спецификата на творбите на Елица Барамó от проекта „Седиментен процес”. Анализирайки структурата, тя разгражда формата на отделни фрагменти, които впоследствие композира наново в различна последователност и логика, понякога непроследима за зрителя, неподлежаща на гравитация. Обектът, съставен от няколко форми, с различни гледни точки в определени композиции, ротира в пространството в една или няколко посоки.

„Пикантен пейзаж“ (Разстояние)

Тези два противоположни, но и допълващи се подхода към живописната материя (аналитичен и синтетичен) формират стила на Елица Барамó и ситуират творчеството ѝ в полето на съвременното изкуство.

Елица Барамó не интерпретира теми от заобикалящата ни реалност. Преходността на битието с неговата условност не са предмет на изследване в нейното творчество. Присъства социална ангажираност, но не и политически дискурс. Изключение правят две работи, посветени на войната. „Вещи и идеали“ и „Раковината на гълъба“ са реакция на парадокса, на агресията и унищожението, към които художничката не остава безразлична. Но това, което истински вълнува Елица, е метафизичната перспектива на реалността. Случващото се отвъд видимото, познатото, недостъпното за сетивата. Разгръщането на Божественото начало в свръхчовешко проявление. „Вертекс“ е кулминация, връхна точка в спираловидната стълба на нашите осъществени идеали и мечти, стремежи и въжделения. Зенит… „Вертекс” е и промяна (от лат. vertere) чрез силата на свободната воля. Пресечна точка на земно и божествено, познание и приемственост.

Телесното в неговото материално измерение също не е обект в изкуството на Елица Барамó в настоящата изложба. Представен като обобщен образ, проводник на идеи, или пратеник, обитаващ паралелни светове, андрогинен, човекът присъства в най-висшата своя проекция на висока осъзнатост.

Картините на Барамó трептят и резонират, притежават особена виталност и фини вибрации, които проникват дълбоко в сетивата. Те са космически пейзажи, съновидения. Изобразената материя не е единствената реалност, в нея има прорези към друго измерение. Те са портал от едно пространство към друго. Безплътни, енигматични образи, в които истината не е абсолютизирана, а загатната.

Ани Венкова
22.03.2023

Свързани статии