Начало Галерия Какво е постдигитално?
Галерия

Какво е постдигитално?

Рене Беекман
23.06.2015
4934
1
Хилес де Брок, The new public space

Дигиталните технологии са част от нашия живот, казва в интервю за Портал Култура (на видеото) Рене Беекман, куратор на изложбата Being Post-Digital на Международния фестивал One Design Week в Пловдив.

Дори и да не го осъзнаваме – светът вече е напълно дигитален. „От свят на атоми той се превърна в свят на битове – процес, който Никълас Негропонте описва в книгата си Being Digital (Дигитално съществуване) от 1995 г. и който отдавна е приключил, за да доведе до състояние, което можем да наречем постдигитално.“

Това пише в своя манифест Рене Беекман, куратор на Being Post-Digital, централната изложба на Международния фестивал за дизайн и визуална култура One Design Week в Пловдив.

Дигиталните технологии най-често се асоциират с екран или видео прожекция и ние „тълкуваме дигиталното в изкуството с езика на филмовата теория“, продължава кураторът. Всъщност неговият проект се ангажира да ни освободи от тази заблуда. Защото, както твърди Александър Галоуей[1], компютърът не е устройство, препредаващо кино или друга медиа. Той „може да бъде по-добре разбран като практика или изпълнение на поредица от действия, които имат отношение към света“. Компютърът е „етика”.

В изложбата, подредена в Дружеството на пловдивските художници и Градската художествена галерия от 19 до 28 юни 2015 г., са представени артисти от осем страни.

Ади Вагенкнехт е американска художничка, която живее в Австрия. В Пловдив тя идва с работата Black Hawk Paint, пърформанс, в който използва дрон вместо четка. Вагенкнехт комбинира хакване на готова технология с концептуално изкуство. Сред проектите й е Deep Lab, колектив от изследователи, артисти, писатели, инженери и продуценти, които се интересуват от темите за личното пространство, наблюдението като начин на контрол, сигурността, анонимността и събирането на данни.

Младата унгарска дизайнерка Жанет Сирмай представя проекта Soundweavings, създаден съвместно с композитора Билан Таркани-Ковач. Традиционни унгарски бродерии се превеждат в звук посредством перфокарти и малки латерни.

В проучванията си Карл-Йохан Росен от Швеция комбинира изкуство, инженерство и наука. Резултатите показва като произведения на изкуството, друг път като софтуер или текст. В изложбата Росен представя проекта I speak myself into an object, едновременно книга и компютърна програма. Компютърната програма съдържа дизайна и оформлението на самата книга като част от кода й, който е и съдържанието на самата книга. Когато стартираш софтуера, той възпроизвежда оформлението на книгата със софтуерния си код като нейно съдържание.

Австрийската художничка LIA е сред първопроходците в сферата на дигиталното изкуство. В Пловдив тя показва Filament Sculptures, серии от обекти, създадени в резултат от рисуване на 3D принтер. LIA прескача стандартния етап на софтуерното моделиране и директно пише кода като инструкции за движението на главата на принтера.

Белгийският художник Фредерик де Вилде създава произведения на границата между наука и изкуство. Той работи  в научни лаборатории и университети в цял свят, включително и лабораториите на НАСА. В изложбата са включени негови малки скулптури, направени посредством данни от квантово измерване, осъществено в лаборатория в Австралия. Друг негов проект е абсолютното черно – покритие, създадено с помощта на нанотехнология, което не връща светлина.

Холандският дизайнер и дигитален артист Хилес де Брок показва инсталацията The new public space – дигитален генеративен билборд, който постоянно се променя, като използва данни от интернет.

Албена Баева е представена със своята работа Последният Бенджамин – интерактивна инсталация, в която едно растение предизвиква публиката да бъде физически активна, за да може то да оцелее.

Красимир Терзиев участва с инсталацията „Без заглавие (Moon Paradise)”, която поставя под въпрос усещането ни за реалност, интимна близост и космическа дистанция.

Стефан Дончев е млад български художник, който хаква софтуер и хардуер, за да покаже новите взаимоотношения между нас и технологията. В специално създадена за изложбата инсталация той замества обичайния компютърен интерфейс – екран и клавиатура — със сензорен интерфейс от метални жици и малък принтер. Докосвайки жиците,  можем да пишем или рисуваме на принтера.

Изложбата включва още три проекта на студенти от Художествената академия в Нови Сад – Станислав Дрча, Стефан Йованович, Милош Чубрило и Зоран, както и работи на петима автори от магистърската програма „Дигитални изкуства“ на Националната художествена академия в София – Боряна Петрова, Елена Андреева, Милена Пачеръзова, София Кратчанова и Вълко Чобанов.

На форума на One Design Week на 27 юни 2015 г. в Дома на културата в Пловдив ще говорят Ади Вагенкнехт, Фредерик де Вилде, Карл-Йохан Росен.

Рене Беекман е художник, куратор, преподавател и съосновател на магистърската програма „Дигитални изкуства“ в НХА в София. Той е и съосновател и съорганизатор на „Доркбот София”, „Игнайт София”, фестивал и лекции „xfilm” и съосновател на „Реактив”, българска агенция, която създава интерактивни проекти за рекламна дейност, събития, спектакли и музейни експозиции.

 


[1] Alexander R. Galloway, The Interface Effect, 2012

Рене Беекман
23.06.2015