Литри бира, скандиращи „ултраси”, възрастни хора, които няма как да плащат сметките си и скептицизъм сред интелигенцията – така една кореспонденция на швейцарския в. „Тан” заостря щрихите на случващото се в България.

Хиляди литри изпита бира, футболни „ултраси”, скандиращи националистически лозунги и море от български знамена… Въпреки че никакъв важен мач не се проведе тази неделя, 24 февруари, десетки хиляди българи излязоха в София, както и в големите градове на страната, в рамките на националния ден на протеста „срещу бедността и корупцията”. Но естеството на техните искания, което е необичайна смесица от искания за „Народен съд”, за забраната на всички партии, за национализация на компании и установяване на „граждански комитети”, както и възприетият националистически и популистки тон, хвърля сянката на дълбоко съмнение сред българската интелигенция. „Това не е ни повече, ни по-малко от политическия модел на Джамахирията на полковник Кадафи”, не крие раздразнението си Димитър Бечев, който ръководи българския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП), един влиятелен европейски „тинк-танк”. „За щастие вече сме в Европейския съюз, иначе имаше риск да се превърнем във втора Баларус”, заявява Константин Павлов (Комитата), автор на влиятелен политически блог, много четен в страната.

Народното недоволство, избликнало в началото на месеца срещу високите сметки за тока, доведе на 20 февруари до изненадващата оставка на дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов. Хвърляйки оставка пет месеца преди редовните парламентарни избори, българският премиер потопи страната си в дълбока политическа криза. В очакване на сформирането на служебно правителство, основните политически актьори в страната се впуснаха в бурна предизборна кампания, докато протестиращите от улицата се радикализираха. „Боклуци! Мафия! Партиите вън!” – викаха демонстрантите тази неделя в София. Държавният глава Росен  Плевнелиев предложи да ги приеме и дори за кратко излезе да разговаря с тях през сградата на президентството, но беше жестоко освиркан. „Не преговаряме с терористи”, изкрещя с пълно гърло един от лидерите на протестиращите, с което провокира бурни аплодисменти. Така обществеността постепенно откри лицата на самозваните водачи на този протест, който още няма нито име, нито пък някакво истинско сцепление, а се подхранва от всички недоволства на едно обедняло и загубило всякаква надежда общество в годините на посткомунистическия преход. „Привържениците на правовата държава днес са заглушени от опортюнисти, чиято единствена идеология е да бъдат срещу всички”, не крие съжалението си Маргарита Илиева, член на Българския хелзинкски комитет (БХК).

Самите протестиращи представляват много интересна смесица. Възрастни хора носят лозунги, написани на ръка, за да обяснят, че доходите им стигат едва, за да има с какво да си платят парното. А редом до тях са превъзбудени младежи, които едва ли в живота си са плащали някаква сметка. Бръснати глави, качулки, скиорски шапки и черни суичъри допълват тази учудваща картина на българския протест. Заклеймяват се капиталистическите „монополи”, но никой в страната не споменава за руските „монополи” на „Газпром” и „Лукойл”, от които България е почти изцяло зависима за доставките на горива.

Вече седмица българите нямат правителство. Но тълпата продължава да вика „Оставка!” пред празните административни сгради в София и никой не съзира в това нищо смайващо. „Гласувах и пак ще гласувам за Бойко Борисов. Той е единственият, който може да ни измъкне оттук”, казва Александра, 29 г.  Тази млада продавачка от крайните квартали на столицата потвърждава това, което мнозина наблюдатели съзират в оставката на „силния човек от София”: с преждевременното си напускане на политическата сцена, той съхранява всичките си шансове да се представи като „спасител” от хаоса, провокиран от него самия. Други, като либералният политолог Огнян Минчев, съзират по-скоро ръката на Москва в оттеглянето на Борисов. Правителството на Бойко Борисов наистина се противопостави през януари на това руснаците да изградят в Белене втора ядрена централа. Основните защитници на проекта на стойност 10 милиарда евро – българските екс-комунисти, традиционно близки до Русия – настояваха, че в противен случай цената на тока ще поскъпне драстично. Нещо което само няколко седмици по-късно отприщи цялата тази странна „българска пролет”.

Le Temps

Превод от френски: Тони Николов

Александър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr 2002-2005). Ръководител на службата за Източна Европа и Балканите в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция). Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал и на „Фигаро” в София.