САЩ: Решени сме да избегнем безкрайните войни, които ни изтощават от десетилетия
Публикуването на Стратегията за национална сигурност във Вашингтон обикновено е рутинно бюрократично събитие, което се провежда на всеки четири години и бързо се забравя. При президента Доналд Тръмп обаче представянето на стратегията беше съпроводено от широко медийно отразяване и внимателно четене на всеки ред.
Изненадата от Близкия изток?
В сравнение с други региони Близкият изток получи най-малко внимание. Той се нарежда на четвърто място сред петте регионални приоритета на администрацията на Тръмп, след него е само Африка, която винаги се третира като нископриоритетна.
Що се отнася до това, което Вашингтон иска от Близкия изток, стратегията го обобщава ясно: „Ние се стремим да предотвратим опасността която и да е враждебна сила да получи контрол над Близкия изток, над неговите нефтени и газови ресурси и жизненоважните му водни пътища, като същевременно се стараем да избегнем безкрайните войни, които ни изтощават от десетилетия“.
Газа се споменава само веднъж – като проблем, който вече е решен.
Сирия се споменава в положителен контекст – като въпрос, който може би е на път да бъде решен.
В заключение може да се каже, че се наблюдава занижен интерес от страна на САЩ.
Документът признава, че регионът вече не изисква същото ниво на внимание от страна на САЩ, както Европа, която е изправена пред „екзистенциална заплаха“, или бързо развиващия се Китай. До голяма степен това се дължи на намалената зависимост на Вашингтон от петрола на Близкия изток. Но най-сериозната причина според документа се корени в това, че Тръмп вече е решил „най-големия проблем“ на региона.
Стратегията гласи: „Съединените щати все още заемат най-благоприятната позиция, подкрепена от успеха на президента Тръмп в съживяването на нашите съюзи в Персийския залив, с нашите арабски партньори и с Израел“.
Добавя се, че Иран е станал „изключително слаб“ след 12-дневната война, че поддръжниците на „Хамас“ са „отстъпили“ и че Сирия може „скоро да възвърне естествената си позиция на положителен играч“. Що се отнася до палестинско-израелския конфликт, въпреки че той „остава сложен“, в документа се твърди, че Тръмп е постигнал „напредък към по-траен мир“.
С други думи: според Вашингтон проблемите са вече зад нас.
Документът завършва с категоричното изявление: „Дните, в които Близкият изток доминираше външната политика на САЩ – както в планирането, така и в изпълнението – са отминали. Не защото регионът е загубил своето значение, а защото вече не е източник на постоянни сътресения и потенциални бедствия, какъвто беше някога“.
Примирието в Газа, слабостта на Иран, новата Сирия и Ливан, както и възможното разширяване на Авраамовите споразумения – всички тези фактори според Белия дом проправят пътя за един напълно различен Близък изток. Но си струва да припомним, че от времето на Джордж У. Буш американските президенти се опитват да се дистанцират от региона… само за да бъдат привлечени обратно от събитията.
Знаци
Техеран←Вашингтон: Американската версия на „Шахид“
Преди няколко седмици Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви създаването на първата американска единица за самоубийствени дронове в Близкия изток – ход, който отразява година на непрекъсната ескалация в използването на безпилотни летателни апарати в региона.
Новата единица, Task Force Scorpion Strike, ще разчита на евтин американски летателен апарат, наречен LUCAS, който според официални представители е вдъхновен от иранския дрон Shahed‑136, използван широко от Русия във войната в Украйна. Служител на CENTCOM заявява пред Alhurra.com, че целта е „да се ускори разгръщането на възпиращи бойни дронове срещу злонамерени лица“.
Източници от Министерството на отбраната потвърждават, че работата по LUCAS е започнала, след като Пентагонът е придобил модел на Shahed‑136 преди години, и че това, което първоначално е било техническо проучване, се е превърнало в цялостно препроектиране на евтина, модифицирана американска версия, която може да бъде изстрелвана от прости превозни средства или платформи. CENTCOM не разкри местоположението на новата единица, но потвърди способността ѝ за бързо разполагане в целия регион.
Вашингтон←Дамаск: Нова бензиностанция, Chevron
Сирийският президент Ахмад ал-Шараа прие преди няколко дни делегация на американския петролен гигант Chevron според официални медийни съобщения от Дамаск. Визитата бе част от подхода на администрацията на Тръмп към Сирия, като Вашингтон изглежда склонен да се ангажира с новия режим в Дамаск.
Лори Хайтян от Института за управление на природните ресурси определя посещението на толкова голяма американска компания като „политическа зелена светлина“ от страна на Вашингтон. Chevron вече доминира в източното Средиземноморие, контролирайки природните газови ресурси в Израел, Египет и Кипър, поради което разширяването на север – към сирийското крайбрежие – изглежда логично, отбелязва Хайтян.
Chevron отказа коментар, като заяви пред кореспондента на Middle East Network Ранда Джбаай, че „постоянно проучва нови възможности“. Но пътят към значими споразумения остава дълъг. Нефтеният сектор на Сирия е в руини, а производството на газ е спаднало от 8,7 млрд. кубически метра през 2011 г. до едва 3 млрд. през 2023 г. според оценки на BP и Института за енергетика.
Дългосрочна перспектива?
Свързване на сирийския газ с турската тръбопроводна мрежа, а оттам – с Европа.
Накратко
Саудитска Арабия увеличава разходите… а дефицитът расте
Кралството очаква бюджетен дефицит от 44 млрд. долара през следващата година, вследствие на увеличените разходи за финансиране на проектите по „Визия 2030“ и за стимулиране на непетролната икономика. Министърът на финансите заявява, че дефицитът е „умишлен и временен“.
Икономисти, с които разговаря Сакина Али, кореспондент на Middle East Network за региона на Персийския залив, обаче смятат, че ниските цени на петрола и настояването на Рияд за високи разходи тласкат бюджета към критични граници. Според Reuters в бюджета за 2026 г. не се споменават проектите NEOM и Sandala – индикация, че те са в процес на преразглеждане. Екхарт Вурц, експерт от Германския институт за глобални и регионални изследвания (GIGA), заявява пред Alhurra, че ако цените продължат да спадат, Саудитска Арабия може да прибегне до „репатриране на активи от чужбина“, за да финансира поетите си ангажименти.
Срещата на върха на ССЗ настоява за регионален противоракетен щит
По време на 46-ата среща на върха на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ), проведена в Бахрейн, най-важната новина беше решението за изграждане на единна и модерна система за противовъздушна и противоракетна отбрана. След 12-дневната война лидерите потвърдиха, че са „едно цяло“ по отношение на сигурността. Генералният секретар Джасим ал-Будаиуи говори за многослоен щит за противодействие на дронове, крилати ракети и балистични заплахи.
Три пречки пред втората фаза
Следващата фаза от плана за прекратяване на огъня в Газа трябва да сложи край на военните действия, да доведе до разоръжаване на „Хамас“, а след това – и до изтегляне на израелските сили. В опит да очертае предизвикателствата пред този процес Шаин проследява събитие, организирано от Форума за Близкия изток, на което активистът и блогър от Газа Ахмед Фуад ал-Хатиб обобщава ситуацията през нейните три основни пречки:
1. Липса на „коалиция на желаещите“ за Газа
Индонезия и Пакистан значително са намалили ангажимента си към предложената международна стабилизационна сила. Според Ал-Хатиб планът в момента е „напълно блокиран“ и „на практика мъртъв“, освен ако президентът Тръмп не се намеси и не го придвижи напред. Сред неговите предложения е използването на частни охранителни компании за изпълнение на най-опасните задачи в началния етап – разформироване на военната структура на „Хамас“ и налагане на ред – а националните армии да поемат полицейските функции на по-късен етап, след като ситуацията се стабилизира.
2. Отсъствието на Тони Блеър е истински проблем
След решението българският дипломат Николай Младенов да оглави бъдещия „Съвет за мир“ в Ивицата Газа стана ясна, че бившият британски премиер вече не е сред кандидатите за ръководител на структурата, която ще поеме управлението на района. Очаква се Блеър да продължи да играе ограничена роля, макар че наследството му от войната в Ирак е навредило на отношенията му в арабския свят – особено в Египет.
Ал-Хатиб счита, че отсъствието на Блеър е по-голям проблем, отколкото мнозина предполагат, тъй като той е прекарал години в изграждането на мрежа от връзки и разработването на подробна визия за такъв сложен дипломатически процес. Отсъствието му, смята той, ще забави целия процес.
3. Докъде иска да стигне Тръмп?
Американският президент вече е постигнал някои успехи: значително намаляване на нивото на насилие в Газа и връщането на повечето израелски заложници. Страхът на Ал-Хатиб е, че Тръмп може да реши, че това е достатъчно и да загуби интерес към следващия етап, което би довело до намаляване на участието на САЩ в най-критичния момент.
Информирани дипломатически източници разкриват част от това, което се е случило между Тръмп и Нетаняху по време на неотдавнашната им среща в Маями, въпреки умишленото обобщаване и от двете страни, че Израел ще има по-голяма роля в Близкия изток. Нетаняху ще има повече свобода да действа по въпросите, свързани с Газа, Ливан и Иран, като американският президент го е помолил единствено да проявява известно уважение към сирийския президент Ахмад ал-Шараа по въпроса за американската политика спрямо Турция.
Всъщност се очертава нов международен ред, в който Америка играе ключова роля, отдалечавайки се от традиционната политика, която я свързваше с европейските държави. Изправени сме пред една нова Америка, която работи според настроенията на Доналд Тръмп, координирайки се все по-тясно с Бенямин Нетаняху по всички въпроси, свързани с региона – от Каракас до Техеран.
Въпросът е същият в свят, в който Владимир Путин показа, че не може да защити никого: той не защити нито Башар Асад, нито Мадуро. Що се отнася до Иран, изглежда, че страната е започнала да осъзнава, че не може да играе роли, надхвърлящи нейния капацитет, и трябва да защитава режима си на своя територия, а не извън нея, както правеше в миналото, преди Сирия и Башар Асад да се обърнат към Москва.
Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, автор на книгите „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019), „Неподчинение. Ислямът и реформаторите“ (2024).
