Разговор с Харолд Блум, „ужасното дете” сред шекспироведите: за героите измамници, любовта, нихилизма.И за това как роденият преди 450 години велик драматург е изобретил човека.
Наричат го сър Джон Фалстаф на шекспироведението. Сянката на Блум пада като сянката на великан върху селенията на шекспироведите, мнозина го намират за досаден, твърде краен, твърде надут, ако изброим само някои от предразсъдъците спрямо него. „Професор плаче” е заглавието на едно видео в YouTube, в което Блум, мъж като вибрираща, мека канара, разказва за своя живот, за детството си в Бронкс, как на три години се посветил на четенето. „Ню Йоркър” го описва по следния начин: „Лицето на Блум е конгломерат от огромни, чувствителни инструменти: героически нос, издути ноздри, колосални устни, проницателни очи на гигант, дебели вежди, които се движат нагоре-надолу, дълбоко набраздено чело.” Човек очаква всичко, когато прекрачва прага на красивата стара къща зад Йейлския университет. После открива един дребен, нежен господин, седнал на почистена до блясък маса. Вълнен панталон, тиранти, още една жилетка – навън градусите се усещат като минус 15, така вие вятърът откъм Атлантика над Ню Хейвън на брега на Кънектикът.
Блум прошепва: Hello darling. Съпругата му Жана се усмихва за кратко. След малко Блум проскърцва: And how old are you, my dear? Смутено заекване, през юли той става на 84 години, след като това е изяснено заедно с възрастта на репортерката, Блум казва лаконично: Well preserved! Отново смях. На другия край на масата Жана, негова съпруга от 65 години, се навежда над своя лаптоп.
Професор Блум, от 5-годишен четете Шекспир, от 20 години изключително само Шекспир. Налага ли се изобщо все още да четете Шекспир? Не го ли знаете отдавна наизуст?
Днес цял предиобед четох Макбет. За моите упражнения утре, заради студа студентите ще дойдат тук, в дневната. И за книгата, която ще пиша, новата ми книга за Шекспир, само за един малък авангард, нещо, съвсем различно от всичко, което съм правил преди, заглавието: Knowing Shakespeare.
Да разбереш Шекспир – издайте ни тезата?
Да. Винаги ме е очаровало, че при Шекспир, повече отколкото при всеки друг автор – за разлика от Данте, Гьоте, Сервантес – героите се променят, докато слушат мислите си, и те самите са изненадани от тази промяна. Героите непрекъснато преоткриват себе си. По един или друг начин не са доволни от себе си, оттам и тяхното желание за промяна. Така се появяват един Макбет, един Егмонт, един Крал Лир. Би могло да се каже, че те са поели авторството върху своите текстове, Шекспир трябва само да ги донапише.
Ала докато преследва своите фантазии, Макбет сякаш се изгубва напълно!
Съвсем не. Той открива своето истинско аз – противно на своите скрупули той се оживява едва чрез непрестанното убиване, включително тази страст по убиване на деца. Макбет е killing machine.
Вие наричате и Хамлет измамник, докато ние обсъждаме до безкрайност неговите интелектуални съмнения.
Хамлет като Макбет е един герой измамник. Той носи отговорност за осем убийства, включително и своето собствено, и не показва и следа от съчувствие. Пробожда гоблена, а майка му изкрещява: Какво направи, Хамлет! Той само казва: Не знам! Кой беше? Кралят ли? После открива Полоний и казва: Прощавай, бедни многознаещ глупчо! За по-висок те взех. Според д-р Джоунс и други последователи на Фройд трябва да е изпитвал любовна страст към своята майка, но когато тя умира от отровата, която убива и него, и с последния си дъх промълвява: О, Хамлет!, отговорът му е: Злодейство! Той не обича никого, нито Офелия, нито дори себе си. Никого.
Учудващо е, че ние толкова го обичаме.
Той не дава пет пари и за нас, неговата публика. Нито дори за Хорацио, неговия близък приятел.
Не прилича ли самотата на Хамлет, това изпадане от всички социални отношения, на изгубеността на Макбет, който накрая сякаш подминава и смъртта на собствената си жена?
О не. Трябва да слушаме внимателно. Той казва, когато получава новината за смъртта й: Могла би да умре и по-нататък; бих имал време за такава вест…Но няма „по-нататък”, поне не, що се отнася до него и всички други, които са още на сцената. Убеден съм, че много хора не разбират нещо основно – съществува възглед, че Шекспир, въпреки че не е благосклонен към християнството, защитава хуманистични ценности. Но не е случайно, че всички големи фигури – Фалстаф, Хамлет, Шейлок, Макбет, Крал Лир, Едгар в Крал Лир, Клеопатра – са нихилисти. Те всички вярват като Хамлет: Останалото е мълчание. Това означава анихилация, нищо.
Въпреки това или може би затова ни привлича Шекспир?
Привличането се състои в това – как да го кажа? Моля, ето тук един нов превод на Фауст от някой си Грийнбърг, трябва да го проверя. Доста добър, макар да съм убеден, че Фауст е непреводим. Мисълта ми е: във Фауст няма личности. Фауст не е личност. Мефистофел не е личност, Маргарита също. Разликата между Гьоте и Шекспир е същата като разликата между Шекспир и Кристоф Марлоу или Бен Джонсън – и двамата брилянтни автори, но не ни представят хора, а само карикатури. Сервантес има две личности, рицаря и Санчо Панса. Рабле е създал може би две или три. Молиер е най-близо до Шекспир, има около 12 личности. Шекспир е създал повече от сто значими герои и около хиляда второстепенни. И всеки от тях е индивидуалност – говори, действа индивидуално, звучи различно и е различен от всички други. Сякаш чрез странно вълшебство Шекспир е могъл да създаде нещо, което никой друг не е постигнал. И в цялата западна литература – включително при Омир, Платон, атинските автори, римските и авторите от латинското Средновековие – та до Данте и Чосър, който в действителност създава истински личности, никой не е в състояние да изгради толкова интелигентен образ като Хамлет. Не съм срещал друг човек, който би бил интелигентен колкото Хамлет! Включвам и себе си.
Всеки ден в света се публикуват 15 научни студии за творчеството на Шекспир. За година това прави около 5500 публикации плюс 365 книги, за десет години – 60 000 публикации, това означава 120 000 нови изследвания върху Шекспир за две десетилетия, както пише преводачът на Шекспир Франк Гюнтер, леко притеснен от своята дързост да прибави към този океан от публикации още една („Нашият Шекспир”, 2014). Възможно ли е изобщо да се каже нещо за Шекспир, което да не е повлияно от предишни размишления върху Шекспир. Да попитаме другояче: как да си оригинален?
Харолд Блум е разрешил това затруднение. Блум формулира крайни тези и ги представя с апломб. След което те избухват като бомби. Упрекват го, че защитава мнения, не научни резултати, но разбира се, можем да ги наречем възгледи, убежденията на човек, който е прекарал целия си живот с Шекспир, изцяло е потънал в един въображаем космос и в него се движи като риба във вода, който без усилие се гмурва от интерпретацията на една сцена в интерпретацията на един възможен свят на Шекспир и после отново изплува, викайки: „Представете си, Сюзан, какво би се случило в шестото действие на „Много шум за нищо”, Беатриче и Бенедикт, току що венчани, се разделят още на закуска!”
Хиперболично, ексцесивно, театрално. Той обича да оплаква своята самотна позиция, нарича я „гностическа секта на един човек”. Нарича противниците си марксисти, франко-хайдегерианци, още по-лошо, естествено: феминист(к)и! Раздава присъди според заслуженото. Когато говори за Кенет Брана, актьора и режисьор, когото кралица Елизабет II произведе в рицар на Британската империя заради заслугите му към Шекспир:„Най-лошият режисьор в епохата на най-лошите режисьори – всичко, което хване, разваля!” Брана, от своя страна, парира елегантно: ако е вярно, както брилянтно твърди Блум, че Шекспир е изобретил човека, то във всеки случай Шекспир е изобретил и Харолд Блум, за което трябва да му благодарим. Така е в света на Шекспир, едно бойно поле, съпроводено от силен саундтрак: викове, въздишки, подигравки, язвителност.
Вашата теза, че Шекспир е изобретил човека, е много оспорвана. Днес, ми изглежда, че отивате отвъд тази теза, казвайки, че Шекспир е създал образи, които трансцендират човешкото.
Много добре, Сюзан! Това искам да обясня в моята нова книга, която ще ми е последната, защото след нея просто ще умра. Шекспир притежава по-голяма когнитивна мощ от всеки друг автор в западната история. Да кажа така, най-близо до него би бил сър Джон Фалстаф, защото той е най-смешният образ в цялата литература. Мнозина не разбират това, те виждат във Фалстаф един дебелан, мошеник, лъжец, шарлатанин. Нищо такова. Представете си, Сюзан, някой, който ви е близък. Имате ли някой близък – мъж, жена?
Да поговорим за вас. Някой беше обърнал внимание, че вие и Фалстаф си приличате. Вярно ли е?
Някога бях много дебел. Да, може би приличам като личност на Фалстаф. Той е горе долу на възрастта, на която съм аз, 80 години, в по-добро състояние от мен, въпреки че доста е посръбвал.
Във всеки случай той е герой, с когото можеш да се съгласиш без колебание, за разлика от Крал Лир, който от глупост и суета, предизвиква трагедия.
Не бива да се гневим на Лир. Както Хамлет притежава толкова голяма интелигентност, че не можем да я разберем, така и Лир въплъщава абсолютното чувство. Прави грешки, но какво от това? Неговата чувствителност просто е по-голяма от нашата, той е поразителен герой, нямаме никакво право да го критикуваме.
Той умира с илюзията, че Корделия, любимата му дъщеря, за чиято смърт той също носи вина, още е жива – това циничен финал ли е или помирение?
Той умира в радост – с представата, че нейните устни помръдват.
Не е ли това последното доказателство за неговата неспособност да види правилно нещата?
Това показва, че единственият начин да понесеш непоносимата болка – в случая убийството на собственото дете – е, като доведеш лудостта до една точка, в която да повярваш, че то е живо.
Кога за последен път открихте при Шекспир нещо, което ви учуди?
Тази сутрин! Какво? Открих, че Макбет много по-рано, отколкото досега се е приемало, е бил наясно накъде върви. Тук, първо действие, трета сцена! Започва от 28-и ред. Той казва: Действителният ужас е нищо пред ужасните представи на мозъка. Убийството е още единствено в главата ми, а на, така ме друса целия, че всичко във мене е догадка и възможност и за ума ми съществува само несъществуващото! Това е най-чистият израз на нихилизъм.
На едно място цитирате Оскар Уайлд, че Шекспир е направил света по-печален.
Уолдо Емерсън, на когото Уайлд се възхищава, казва: Шекспир написа текста на модерността. Бих отишъл още по-нататък. Хората не ме разбраха, когато говорих за изобретяването на човешкото, те си помислиха, че имам предвид нещо като изобретяването на електрическата крушка от Томас Едисон. Но не, изобретяване е дума от хуманистичната традиция на възвишеното. Изобретяването е откритие. Изобретяването означава, че Шекспир хвърля светлина върху неща, които винаги са били там, но не сме ги виждали. И изведнъж те стават явни. Какво? Всичко, което ни прави хора.
Какво биха казали за това другите култури?
Darling, когато все още можех да пътувам, съм говорил за Шекспир в България и в селска Япония, в Индия и Китай, говорил съм пред публика от Близкия Изток. Често пред съвсем необразовани хора. Но те много се вълнуваха, защото разбираха, че Шекспир е поставил на сцената тях и техните съседи. Шекспир е универсален автор. Той е разбрал същността на човечеството, заедно с всички провали, които съставляват човешкото.
Следователно изнамерил ли е Шекспир литературата, или е произлязъл от нея?
Литературата е изобретил Омир. Но Шекспир я променя, превръща я в нещо интимно, вътрешно. Мила моя, сега трябва да си почина, I am sorry.
Хоролд Блум е роден на 11 юли 1930 г. в Олд Ийст Бронкс като пето дете в семейството на еврейски имигрант. На три години той вече чете на идиш, на четири – на староеврейски, на пет – на английски. След следването си в Университета Корнел защитава докторска дисертация в Йейл, където преподава. Наричат го „най-прочутия американски литератор”. В трудовете си той разглежда и библейски текстове. Книгите му са преведени на повече от 40 езика. Известен е възгледът му за „западния канон” – книгите, които са с безспорно значение за западната цивилизация. Сред многобройните му публикации международно признание получава книгата „Шекспир. Изобретяването на човека”, 1998. Харолд Блум почина на 14 октомври 2019 г.
Превод от немски: Людмила Димова
Със съкращения от zeit.de
