„Онзи ден, като броях цитатите на мисли, изказани от първия ръководител на бимбилистанската държава, ми дойде наум, че ако той заповядваше да му се заплаща всичко цитирано, би станал за две седмици най-богатият човек на света”. Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път.
Ако развитието на обикновените държави по света върви по прави, криви, зиг-загообразни или спираловидни линии, както показват историческите графики, същото не може да се каже за Бимбилистанската държава. През изминалите близо 34 години от нейното съществуване развитието й има определена кръгова форма, или както се казва на по-разбран език – нещата се въртят в кръг, тоест след като даден кръг се завърши, всичко започва да се повтаря отново. За мнозина историци, особено за реакционните западни историци, такова движение не предполага никакво развитие, но за диалектическите мислители в Бимбилистан и съюзните държави развитието съществува вътре, в самия кръг, в самата повторяемост на нещата и според тях то представлява най-висшият стадий на историята. Може би бимбилистанските учени са прави, защото досега поне още не им се е завило свят от безспирното въртене.
Без съмнение бимбилистанският режим се гордее със своето кръгово развитие, защото повтарянето на нещата прави по-лесно тяхното усвояване и контролирането на това усвояване. С други думи кръговото развитие носи най-голямо чувство за сигурност на режима понеже във всеки момент всичко се знае. Просто режимът знае по кое време какво трябва да се повтори и само подава сигнала. От друга страна и бимбилистанските граждани знаят, че започва цикълът отпреди няколко години, припомнят си какво трябва да правят и всичко протича с взаимна леснина.
Човек може да приведе примери за такова буквално кръгово повтаряне на историята почти във всяка област на бимбилистанския живот. Във външната политика например периодично Бимбилистан обявява голям почин за сближаване със съседните страни за мир и дружелюбни отношения като тази инициатива постепенно намалява, докато съвсем изчезне, без абсолютно нищо конкретно да е направено, и след това в даден момент отново същият начин шумно се прокламира (естествено като съвсем нова стъпка), докато отново изтлее във времето. Във вътрешните работи кръговете са очертани между две точки. Точката на най-голямото затягане и точката на най-допустимото отпускане. Точно в строго определени моменти бимбилистанският режим решава, че неговите граждани се радват на прекомерно голяма свобода и независимост, което е опасно за сигурността на страната и затяга менгемето на диктатурата. И без това ограниченото пътуване на гражданите в чужбина се свежда до никакво пътуване, бдителността се изостря докрай, правят се кадрови промени, чистки, уволнения, затяга се целият идеологически фронт и не се позволява никому не само да си разпаше пояса, но дори да го пипне. Затягането достига точка на почти пълно умъртвяване на всяко движение, след което започва процеът на много бавно разхлабване. Последното обаче никога не надминава степента на предишното разхлабване, или както казват находчивите бимбилистанци: „Ти си си пак в менгемето, но е по-хлабаво!“
И така до следващото затягане, което става точно по същия начин и при същите обстоятелства.
В областта на икономиката да кажем кръговото развитие е между точките на безогледно прахосване на обществени средства и внезапна паническа уплаха от пълен държавен банкрут. Както всички подобни страни, Бимбилистан има огромна бюрократична, непроизводителна машина, която има свойството да се множи със скоростта, с която се размножават зайците. Ако такова бурно размножаване се остави свободно, май в Бимбилистан скоро няма да остане един гражданин, който да произвежда нещо. Затова в даден момент се обявява лозунгът за пестене на средства, за борба срещу разхищението и се правят опити за преселение на хора от бюра към машини. Разбира се, това преселение никога не става, защото хората са така обвързани помежду си, че май никой не може да бутне никого. Но все пак за известно време се спира притока на новобюрократи.
В областта на снабдяването развитието също следва кръгова закономерност, но двете крайни точки тук не са тези на изобилното снабдяване и пълното отсъствие на стоки, а на постоянния недостиг. Никога в Бимбилистан не е имало продължителен период, в който снабдяването на обикновените граждани да е било що-годе задоволително. Движейки се по кръга, ние срещаме моменти (пред големи празници), когато за ден-два се отпускат най-необходими стоки и да кажем по магазините има някакво месо, после се внася да кажем замразено от времето на войната месо от патагонски бизони, или пък се продава подлежащо на разваляне месо от резервите на армията, след което пак няма нищо и т. н. Същото е с доматите. Те се появяват на пазара просто като призраци на домати, за да изчезнат след това, оставяйки съмнителни спомени. Същото е с всичко, което има някаква стойност в живота на обикновените бимбилистанци. В областта на земеделската политика на режима кръговете са още по-буквални. Те се движат между забраната на частното производство на храни и месо до организирана кампания за пълно поощряване на частното производство. Периодически режимът решава, че селяните печелят прекалено много от своите индивидуални пет декара и им налага такива наряди и условия, че те спират да работят, след което в страната настъпва опасен недоимък от храни и нещата тръгват в обратна посока, издигат се лозунги за самозадоволяване, за поощряване на частното стопанство и т. н. Чисто кръгово развитие.
Чисто политическото развитие на Бимбилистан също следва кръговите периоди. Когато другарят Бимбил Първи пое властта, първата му работа беше да укрепи авторитета си и да влезе в главите на всички свои поданици. В течение на времето той буквално ги задължи да изучават живота му, съчиненията му и да го цитират. Към края на живота си Бимбил Първи беше един от най-цитираните хора по света. Едва ли имаше статия, репортаж, очерк, рецензия, които да не започваха с „както казва другарят… както ни учи другарят… както мъдро посочва другарят… както справедливо отбелязва другарят“ и т. н. Нямаше абсолютно никакъв въпрос, никаква област на бимбилистанския живот, по който другарят Бимбил Първи да не беше компетентен. Той се изказваше едновременно и с еднаква компетентност по асфалтирането на шосетата, по звездоброенето, по яйчарството, по поставянето на Шекспир, по производството на туткал, по униформите на армията, по чистотата на улиците, по архитектурната промяна на столицата, по абортите, по лиричната поезия, по всичко. И когато човек подемеше каква да е тема, той трябваше да цитира другаря Бимбил Първи. След него Бимбил Втори тръгна точно по същия път. Той толкова много искаше да го цитират, че не дочака да измине съответното време, а съкрати кръга и започна сам да цитира себе си. Разбира се, и той стана „мъдрият, любимият, достойният“ и т. н. Другарят Бимбил Трети започна своето движение в кръга на нулева точка. Той внезапно обяви през някакъв месец април, че нещата се били променили. И тъкмо когато разни наивници си помислиха, че другарят Бимбил Трети е излязъл от вечноповтарящия се кръг на своите предшественици и че страната може да има друга графика на развитие, нещата пак се върнаха в стария кръг. Може би защото и другарят Бимбил Трети умираше да има пълно издание на своите събрани съчинения, да изучават хората биографията му и над всичко да го цитират. Трябва да се каже, че спазвайки напълно законите на кръга и заявявайки, че е против култа към личността, създаден от Бимбил Първи и Бимбил Втори, той успя не само да напише, но и да издаде много повече томове събрани съчинения, че отгоре на всичко и да ги разпространи по цял свят. Съчиненията на Бимбил Трети надминаха тези на предшествениците, събрани заедно. Също както тях и той потърси героични моменти в своя живот, които дори да надминат всепризнатия героизъм на неговите предшественици. И както бяха написани книги за невижданото геройство на Бимбил Първи (на някакъв процес), на Бимбил Втори край някакъв микрофон, така се написаха и книги за Бимбил Трети, който ни повече, ни по-малко освободил цял Бимбилистан. Пак следвайки кръга на своите предшественици, той се хвърли да се изказва за абсолютно всичко. Тук може би диалектиците са прави като казват, че въртенето в кръг предполага съвършенство. Защото Бимбил Трети докосна теми, въпроси и идеи, за които онези преди него не можеха и да сънуват. Той се оказа далеч по-всеобхватен и по-компетентен от тях. И в съответствие с това в Бимбилистан отново се стигна до цитатите. Онзи ден, като броях цитатите на мисли, изказани от първия ръководител на бимбилистанската държава, ми дойде наум, че ако той заповядваше да му се заплаща всичко цитирано, би станал за две седмици най-богатият човек на света. Трябва да се каже, че изкуството на цитирането в Бимбилистан (именно поради кръговото развитие) е доведено до-най-голямо съвършенство. Нормално в обикновения свят когато човек цитира някого, той прави това или от разбиране, че чуждата мисъл изразява по-добре това, което той сам би искал да каже, или от суета да покаже колко много знае, или защото цитатът е провокирал у него известно интелектуално раздвижване. Бимбилистанското цитиране почти няма нищо общо с това, както да кажем въпросите на англичаните за времето почти нямат нищо общо със самото време. Цитирането се състои в произнасянето на ритуални думи, в които обикновено не се търси никакво съдържание. Но ритуалното им произнасяне е важно, защото човек един вид получава гаранция, че може безопасно да изкаже и своето мнение. Или пък цитирането е най-сполучливият начин да се скриеш и никой да не разбере какво всъщност мислиш. Естествено има и трета категория цитатчици, които пък цитират, защото това се поощрява и заплаща. Твърде често разни бимбилистански вестници, радио или телевизия устройват цели състезания по цитиране. Например там се събира група известни или не толкова известни бимбилистански граждани и им се подхвърля за тема някое от последните изказвания на първия им ръководител. Тогава човек с удивление вижда до какво съвършенство наистина води кръговото развитие. Например съвсем неотдавна вестник „Бимбилистански пулс“ устрои такова състезание между писатели, които трябваше да се изкажат върху речта на Бимбил Трети, където той заяви на всеослушание, че „гръбнакът на литературата е политически“. (Между другото първият ръководител много обича да си служи с такива художествени сравнения). Отлично тренираните състезатели веднага и стръвно се заеха да доказват колко права е тази гениална мисъл и никому не дойде на ум да запита: „Защо пък гръбнакът, а не… да кажем някоя друга част на тялото“. Състезанието продължи в цели два броя и в него всеки повтаряше по няколко пъти „както казва другарят“. Но за нещастие някои не бяха много наясно с точния цитат и затова се получиха варианти като „кокалите на литературата са политически“ (цитирам точно) и „костната система на литературата е политическа“. След тези цитати всеки се хвърляше в емоционална атака, за да докаже на другите какво огромно, поразяващо, смайващо, революционно впечатление са му направили въпросните думи. Без съмнение състезанието беше спечелено от един главен редактор, който буквално каза: „Гръбнакът на литературата е политически!“. „Аз съм напълно съгласен с това! В това слово има много крилати мисли! Това е великолепно слово на другаря… Само това изречение да вземем, ние ще видим, че то е един голям съвременен урок по марксистко-ленинска естетика, естетика в настъпление, естетика в действие!“.
Какво ли не постига кръговото развитие!
Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
