Начало Идеи Дебати Какъв музей?
Дебати

Какъв музей?

Портал Култура
25.11.2014
1805
musei1
Снимка Стефан Джамбазов

„Новият музей на изобразителните изкуства – за творците или за публиката”, така бе озаглавена на първата публична дискусия за бъдещето на музейния комплекс в Квартал 500 в София. Представяме основните тези на участниците.

Дискусията „Новият музей на изобразителните изкуства – за творците или за публиката” се състоя на 18 ноември в галерия „Академия”. Инициативата за нея е на сайта Въпреки в партньорство с Националната художествена академия и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. Повечето участници подчертаха, че това е първата публична дискусия за бъдещето на музейния комплекс в Квартал 500, чиято централна част (две трети от реконструираната сграда) беше открита на 11 юни 2014 г. Концепция, тематична структура и експозиционен план за бъдещия музей обаче все още няма.

Проектът датира от 1999 г., по него са работили с различна заинтересованост седем министри на културата. Емма Москова, министър на културата в правителството на Иван Костов, създава работна група за оценка на Квартал 500. Основния тласък проектът получава в първия мандат на Вежди Рашидов, който подписва договор за финансова подкрепа по Оперативна програма Регионално развитие и обявява конкурс за архитектурното преустройство на комплекса. Конкурсът е спечелен от студио Янко Апостолов Архитекти с офиси в Ню Йорк и София, което работи съвместно с Museoplan (Ню Йорк). Изпълнител на проекта в завършената му част е Главболгарстрой.

Да има прозрачност какво се случва

Стефан Джамбазов, създател на сайта Въпреки

Още от март тази година сайтът Въпреки започна дискусия за новия Музей за изобразително изкуство в Квартал 500 в София. През юни беше представена завършената сграда на музея и тогава решихме, че е необходимо да бъде осъществена дискусия по неговото съдържание. Сегашната дискусия не е свързана с новото ръководство на Министерството на културата. Идеята не беше да обсъждаме дали има нужда от такъв музей, а да се съобразим с реалностите и да разберем какво е направено като концепция, да се очертаят гледища и позиции, да има прозрачност какво всъщност се случва. Доколкото знаем, концепцията се обсъжда от комисия, съставена от академик Светлин Русев, двете директорки – на Националния музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ) Бисера Йосифова и на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) Яра Бубнова, и доцент Борис Данаилов. Всички бяха поканени на настоящата дискусия. За съжаление, доц. Данаилов в последния момент се отказа да участва; Яра Бубнова съобщи, че заминава за чужбина; Светлин Русев, с когото разменихме СМС-и, каза, че всичко е готово, но смята, че трябва да се говори, едва след като бъде подредено това, което те са предвидили като концепция. Така че днес дискутираме въпреки това, без да знаем какво е свършено и дали нещо изобщо е придвижено. Изминаха месеца месеца, откакто сградата беше предадена от строителите. На въпроса какво ще има в музея, засега никой не иска да отговори. Чуваме, че на терасата се правят хубави кетъринги, че още не е завършена системата за окачване на картините в залите, че няма предвидени реставрационни ателиета, но нищо конкретно не знаем.

Едни смятат, че дискусията е закъсняла, други, че е подранила. Има много въпроси, които трябва да бъдат дискутирани. Например, един или два музея трябва да има в тази сграда? Разбира се, това не е административен въпрос, той е свързан и с концепцията. Преди края на правителството на Орешарски беше внесен нормативен акт за обединяване на НМБИИ и НГЧИ в една административна структура, но не остана време да бъде приет. Продължава ли да съществува тази идея и доколко е оправдано такова решение? Друг въпрос е как да бъде подредена самата експозиция: хронологично, тематично или по друг признак? Къде е мястото на т.нар. Музей на социалистическото изкуство? Къде е мястото на съвременното изкуство? Има ли място за фотографското изкуство? Има ли предвидени средства за дострояване на старото крило срещу НХА и докога е договорът с клуб „Планет”? Завърши ли ремонтът на НГЧИ? И не на последно място, как ще бъде осъществен контактът с публиката?

Сериозна изследователска работа трябва да предшества откриването на един музей

Проф. Чавдар Попов, преподавател в катедра „Изкуствознание” на НХА

Онова, което знаем за бъдещия музей, е много по-малко от онова, което не знаем.  Не знаем дали продължава да съществува идеята да бъдат обединени двете галерии и какво ще произлезе от това. Моето лично мнение е, че обединението е неудачен вариант.

Най-важното – ние не знаем каква ще бъде музейната експозиция. Не е ясна нито началната, нито крайната хронологическа граница на експозицията. Не би трябвало да решаваме работата на парче, както е много характерно у нас. На парче са направени т.нар. Музей на социалистическото изкуство, т.нар. Музей на съвременното изкуство – те музеи ли са или филиали? И как ще се съотнесат с новата експозиция? Не са известни и другите параметри, които са не по-малко важни: стилови, периодизационни и пр. Да не забравяме, че НХГ съдържа немалко колекции на декоративните изкуства, къде ще отиде този материал?

За 136 години, откакто съществува, България, не е намерила нито средства, нито възможност, нито необходимост да построи сграда, специално предназначена за музей за българското изобразително изкуство. Всички сгради на музеи, които имаме, са в адаптирани за целта сгради. Същото е и тук.

Въпросите висят без отговор, защото ние не познаваме концепцията за този музей. Не би било зле тя да бъде публикувана. Той е национален музей за изобразително изкуство, а освен че сме български граждани, ние сме и заинтересована професионална общност, на която не е безразлично дали утре ще влезе в този музей с чувство на неудобство от чуждестранните си колеги и студентите. Впрочем, когато водя свои чуждестранни колеги в т.нар. Музей на социалистическото изкуство, винаги казвам: „Гледайте картините, не гледайте музея, такъв няма.”

Откриването на всеки музей бива предшествано от много сериозна и продължителна изследователска работа, която не е по силите на един човек. Ако Министерството на културата имаше подобни сериозни намерения, то още преди години би трябвало да ангажира специалисти. Има хора, които могат да бъдат полезни, за да бъдат изработени музейни планове, да се организират конференции, дискусии преди изобщо да става дума за експозиция. Защото така се прави, няма нужда да измисляме топлата вода. Въпросът е да приложим съобразно нашите условия онова, което в брюкселския жаргон се нарича „добри практики”.

Пред музея стоят трудно разрешими проблеми

Димитър Грозданов, изкуствовед

Бившата Държавна печатница, която сега е НГЧИ, беше възстановена преди години от арх. Никола Николов. От архитекта зная, че тази сграда не е подходяща за музей. Той я възстанови със съзнанието, че тя няма да върши добра работа. Сега обаче пред нас стоят нови задачи. Става въпрос за музей, пред който стоят трудно разрешими проблеми. Аз мисля, че трябва да се акцентира не само върху шедьоврите, но и върху онова, на което досега не сме обръщали достатъчно внимание – като анализ и експозиция, но което е свързано с нашата история на изкуството и е не по-малко важно от азбучните произведения на изкуството. Изключително конструктивно е, че тази дискусия се организира в Националната художествена академия, защото още тук на младите хора им се подсказва, че българското изкуство далеч не е само това, което се вижда в музеите и галериите.

Очакваше се само една концепция

Мартин Иванов, министър на културата в служебния кабинет на проф. Георги Близнашки (6 август-7 ноември 2014 г.)

В момента, когато постъпих в Министерството на културата, комисията (за изработване на концепцията – бел. р.) би трябвало да е приключила дейността си. Десетина дни след това се срещнах с председателя на комисията акад. Светлин Русев, до края на септември трябваше да имат готов продукт. Бях изправен пред дилемата дали да разширя състава на комисията, но понеже работата беше напреднала и аз си представях и съм убеден, че г-н Рашидов ще направи публична дискусия, прецених да не връщам всичко назад и оставих комисията да работи. Но до 7 ноември, датата, на която ме освободиха, не получихме готов продукт. Въпреки че междувременно служебното правителство отпусна допълнително 100 000 лева за ремонта на старата част, тази, която познаваме като музей на чуждестранното изкуство. В подземията, там, където е гробницата, имаше течове, не бяха отделени средства за музейно обзавеждане. Доста поражения на тавана и покрива причини и голямата градушка през лятото. И нещо, което доста дълго беше отлагано от предишното правителство: най-сетне да се предприемат действия, за да бъде изваден наемателят –  имам предвид клуб „Планет”, за да се открие възможност за изграждането и на последното крило, където е планирано да се намират административните помещения и голяма част от хранилищата на галерията. Договорът им е изтекъл в началото на годината и с едно писмо на министър Стоянович им е даден срок да стопанисват обекта до 15 септември. След като изтече този срок, ние се свързахме с наемателя, изпратихме му нотариална покана, след което документите отидоха в Областната управа, тя трябваше да извърши изваждането. Това трябваше да се случи някъде в средата на ноември. Не зная дали се е случило, нямам информация, сигурно щяхме да чуем. Аз съм се срещал няколко пъти с областния управител, който ме уверяваше, че те движат процедурата. В общи линии се очакваше само една концепция.

Непосилна задача пред реставраторите: да подготвят 600-700 картини

Слава Иванова, изкуствовед, бивш директор на НХГ, член на първата работна група, назначена от министър Рашидов

Какво беше свършено по времето, когато аз и г-жа Аделина Филева, бяхме членове на тази комисия (първата разширена работна група за концепция на музея до 2013 г. – бел.р.)? Ние не стигнахме до единно решение, препънахме се в невъзможността да преминем към единодушие по въпроса дали двете национални галерии  трябва да останат като самостоятелни институции. Мнозинството от членовете на тази комисия тогава утвърждаваха идеята, че трябва да се премине към обединяване на двете институции. Аз и тогавашната директорка на НГЧИ единствени поддържахме тезата, че двете национални институции с традиции и присъствие, които са утвърдили имената и възможностите си у нас и в чужбина, би трябвало да бъдат запазени като самостоятелни. Така или иначе, тази комисия не успя да излезе с единно решение.

Едновременно с това всяка от двете институции работеше за подготовката на тематико-експозиционна визия и експозиционен план. Поне що се отнася до нашия музей, работеше екип, който включваше всички музейни специалисти във всички раздели. Тези материали също бяха предадени в Министерството на културата, дали са послужили като основа за по-нататъшната работа на следващата комисия, това не мога да кажа, твърдя обаче, че ние бяхме много напреднали, бяхме свършили 80-85 % от работата. Какво ще бъде взетото решение, не мога да кажа, но то е изключително важно, защото всичко останало следва от него.

Аз обаче искам да поставя въпроси, които са свързани с чисто музейната работа.  Има въпроси, които трябва да бъдат поставени, когато става дума за подготовката на експозицията. Не съм чула дали нещо е свършено по реставрацията и подготовката за експониране на картини, скулптури, декоративно изкуство. Екипът от реставратори на НХГ работи в много тежки условия и смятам, че те просто няма да се справят с непосилната задача да подготвят 600-700 картини за експозиция. Това е наистина огромен труд и ако не е свършен, би било непосилно да очакваме експозиция в момента.

Няма маркетингов анализ на бъдещия продукт

Весела Радоева, изкуствовед

Тази дискусия трябваше да започне миналата година, има поне година и половина забавяне. Ние живеем в политически стрес, ние като специалисти сме зависими от друго, не от смислена културна политика. В резултат от всички тези действия и бездействия си отидоха две директорки на галериите, това е единственият резултат.

Някой пита ли какъв продукт искаме да създадем? Маркетингът в областта на изкуството не е мръсна дума. Големите маркетинголози по света пишат учебници по маркетинг в музеите, защото музеят е странно същество, изключително консервативно, от една страна, то е като динозавър, а от друга страна, музеят трябва да е достатъчно атрактивен, за да влязат в него хора, които не обичат консервативността… Колкото повече хора влязат, толкова повече пари ще има за развитието на един музей. Но тези хора не отиват, защото в него има 30 шедьовъра на изкуството, а защото те са подредени по определен начин, в определен контекст, защото докато родителите гледат една експозиция, с децата се занимават други специалисти и ги учат на този чужд език, изобразителното изкуство. Маркетингов анализ на бъдещия продукт, който очакваме, не е направен и никой не иска да го прави. Там трябва да се намесят финансисти, маркетинголози, не хора от нас.

Музеите са враждебно настроени към децата

Станка Желева, председател на фондация EasyArt

Имам фондация, която си е поставила за цел да вкара децата и техните родители в музеите. Българските музеи нямат публика, защото нищо не се прави за младото поколение. Работим от пет години със софийските музеи, има голяма промяна в отношението към детската публика, но като цяло си остават доста враждебно настроени.

Когато в София дойдат чужденци, няма нито едно място, където да видят най-известните български автори. В София няма зали за временни и гостуващи изложби.

Нашите музеи работят на чиновнически принцип

Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия

Много се радвам, че създаването на една нова сграда предизвика такава дискусия, която според мен е закъсняла. Още преди 1989 г. нашите музеи бяха създавани в пригодени пространства. В бившите окръжни градове има нови музеи и галерии, които днес са страшни бетонни сгради, трудно се обгрижват, в тях произведенията трудно се опазват и експонират. За съжаление, отношението към музея и галерията в България го няма изобщо през последните 50-60 години, да не говорим за последните 25 години. Няма отношение към сградата, към колекциите и към кадрите в музеите. За какви образователни програми да говорим, когато няма предвидени педагогически кадри в музеите, за каква реставрация да говорим, когато музеите и галериите в страната нямат реставратори, за какви експозиции за говорим, когато музеите нямат площи. Градската галерия се отказа от постоянна експозиция, за да може да показва повече творби от фондовете си, защото имаме 8500 творби, а една постоянна експозиция означава, че няма да изследваме никакъв проблем, няма да направим никакво издание.

Нямаме никакви средства за реклама. Когато отидете в една европейска държава, ще видите стотици билбордове, реклами по автобуси и трамваи за експозиции в музеи и галерии… Откакто излезе наредба, че без подписани декларации от родителите децата не могат да се извеждат от училище, ние нямаме изобщо никаква посещаемост от ученици.

Говорим за културен туризъм, но къде е стратегията за общ билет, с който един човек може да обиколи десетина институции? Да не говорим, че музеите трябва да работят по празниците, това не е финансирано и всеки директор се оправя сам, като задължително с единия крак е престъпил закона. В европейските музеи има не само безплатен ден, но и удължено работно време. Нашите музеи работят на чиновническия принцип, на 8-часов работен ден, защото Кодексът на труда това разрешава. Всичко това показва, че ние нямаме никакво отношение към нашата култура.

Новият музей фактически повдига всички тези проблеми. Може би е време да се състави една група, в която да влязат различни специалисти по образование, история на изкуството, маркетинг, реклама, за да се изработи стратегия. Не зная дали сме стигнали до подреждането на експозиция в новия музей, след като не сме разрешили всичко това, което касае кадрите, финансите, стратегията, изданията на музеите.

Защо Националната галерия трябва да бъде натоварена с толкова много тежести? Не е ли важно да имаме повече музеи с различни физиономии, със съответни стратегии за експозиция и откупки, със съответните издания?

В България няма място, където да е представено развитието на българското изкуство

Бистра Рангелова, бивш главен уредник на отдел „Изкуство от Освобождението до 1944 г.” в НХГ

Цялата практика в нашите художествени музеи се свежда до експозицията. И самата същност на институцията художествена галерия е сведена до склад за художествени произведения. Не е осмислена дейността на галерията, в която има много и различни поддейности, като основната е историята, събирането и оценката на художественото наследство.

В България няма място, където да бъде видяно българското изкуство. Задължително е в новата сграда да бъде представена историята на българското изкуство. Всичко останало може да мине във вид на изложби, каквито са се правили. Започвайки от Криптата, човек да може да проследи развитието на българското изкуство. Чувам слухове, че в новия музей ще се съчетае българско и чужбинско изкуство. От това никой няма да спечели. По-важното е, че нашето изкуство – такова или онакова, е нашето изкуство и ние трябва да се научим именно него да ценим. И да виждаме онова, което е създадено, създава се и ще се създава. Аз мисля, че в музея това изкуство трябва да бъде представено в своята цялост от Възраждането до края на 80-те години.

Портал Култура
25.11.2014

Свързани статии

Още от автора