Начало Идеи Гледна точка Как бремето става леко
Гледна точка

Как бремето става леко

1262
Юлия Станкова, „Вярата на сирофиникянката“

Всеки смята себе си за добър човек. Но тогава откъде в света съществува толкова зло? По-удобно е да не си задаваме подобни неудобни въпроси. Но понякога си ги задаваме.

В Евангелието от Лука е написана една универсална житейска формула: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (6:31). Това е най-хубавата и в същото време най-неизпълняваната заповед на Иисус Христос. В тази заповед е същината на Новия Завет. В нея се съдържа новото на Новия Завет. Новото е само една дума, която Той прибавя към познатото старо. Тази преломна дума е „искате“. Принципът, който светът до този момент познава, е „както постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Това е добре познатото от Стария Завет „око за око, зъб за зъб“. Цялата заповед всъщност гласи: „Живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено“ (Изход 21:23–25). Следват още много заповеди в същия дух, които Бог повелява на Моисей да разгласи на Израилевите синове.

От подобни закони са се ръководели и езическите народи. Човешките общества в продължение на хилядолетия са живели по такива норми и те са регулирали техните отношения както на битово, така и на държавно ниво. Добавянето на думата „искате“ из основи променя смисъла на всичко, а отношенията между хората се преобразяват радикално. Тази дума има потенциал да насочи хода да човешката цивилизация в ново русло.

Всички са съгласни, че ако постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас, отношенията между хората биха били по-добри и животът би бил много по-хубав. Но има един проблем. Повечето хора се опасяват, че ако те постъпват по този принцип, то другите няма да постъпват с тях по същия начин и така те ще бъдат ощетени. Ще бъдат в губеща позиция. Ще се превърнат в лесна жертва. В резултат добрият принцип ще се обърне срещу тях. В крайна сметка този добър принцип ще доведе до лоши резултати. Така повечето хора стигат до извода, че тази заповед на Христос е непостижима и неизпълнима.

Защо изглежда така и дали наистина е така? На нас все ни се струва, че ние сме добрите, а другите са лошите. Поради това изглежда, че този принцип ще действа само в една посока – ние ще постъпваме добре с другите, защото сме добри, а другите, защото са лоши, няма да постъпват с нас по същия начин и даже ще се възползват от нашата доброта, за да ни причиняват зло. Ние, добрите, ще се превърнем в беззащитна жертва за другите, които са лоши. Затова приемаме за по-правилно ние да постъпваме по правилата на лошите. Може да е компромис със съвестта ни, но е по-практично. Смятаме, че така ще бъдем по-добре защитени. Най-малкото няма да бъдем наивници и будали. И ето как неусетно и закономерно стигаме до добре познатия и като че ли изначален, общовалиден и вечен принцип „око за око, зъб за зъб“. Светът може да стане по-добър, ако положим усилие да го направим по-добър, но ние предпочитаме да живеем в недобрия, но лесен и добре познат свят.

Какво не ни достига, за до постъпваме с другите така, както искаме другите да постъпват с нас и така светът да стане по-добър? Вяра колкото малко синапово зърно може да премества планини. Такава истинска вяра не ни достига. Ние правим сметка как ще станем беззащитни, ако отвръщаме на злото с добро, как сами ще се превърнем в жертва. А забравяме, че Христос доброволно предаде Себе Си като жертвен Агнец на олтара на Своя Отец.

Нашите разсъждения стигат само донякъде в своята човешка логика. Защото забравяме да включим в нашите разчети Бога. Когато изпълняваме Божиите заповеди, тогава Бог е с нас. Когато Бог е на наша страна, тогава ние няма да бъдем слабата, губещата, ощетената страна.

Когато поемем всичко в свои ръце и решим сами да се оправяме в този свят, тогава Бог не участва в нашия живот, защото Той уважава нашите решения и никога не се натрапва. Той ни е казал как трябва да постъпваме, за да Го имаме за наш съюзник и помощник. Когато отхвърлим Неговата заповед, ние отхвърляме Неговата помощ. Защото ние отхвърляме Него, а не Той нас.

Така приемаме принципа „око за око, зъб за зъб“. Този принцип също е даден от Бога, само че в Стария Завет. Чрез Иисус Христос Бог е сключил с нас Нов Завет, защото старият е несъвършен. Той се отнася за ранен етап в развитието на човешкото общество – детството на човечеството. Апостол Павел в своето Послание го галатяните обяснява подробно, просто и ясно разликата между двата завета. Там той нарича старозаветния закон „стража“ и „възпитател в Христа“.

В същото послание апостолът пише: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (6:2). Това пояснява смисъла на заповедта: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Мислим си, че само ние трябва да понасяме теготите, които ни причиняват другите? Това е тежко. А нима ние не причиняваме теготи на другите? Не е ли прав апостолът, като ни призовава да си ги понасяме „един другиму“? Това е законът Христов. „Така изпълнете закона Христов.“

Това е трудно, дори невъзможно, ако разчитаме само на себе си. Ако забравим, че послушаме ли Христос, ще имаме Неговата помощ. Ако забравим, че Неговото иго е благо и бремето Му леко.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора