
Хроника на онова, за което не ни осведомяват
Да, официалните медии у нас практически не ни осведомяват какво се случва на североизток от България и в резултата от тази (убеден съм) умишлена медийна стратегия масовият български гражданин знае единствено, че тази (някои все още я наричат с лицемерна въздишка „братоубийствена“) война продължава вече над четири години, защото (разбира се) „Зеленски упорства да не седне на масата за преговори“ и да отстъпи „и без това окончателно завоюваните територии на Донбас и Луганск“. Практически отдавна е забравено, че тази война в самото ѝ начало бе наречена от агресора „Специална военна операция“, с което трябваше да се внуши, че тя е нещо кратковременно и предизвестено успешно, че „няма как да не приключи за максимум седмица-две“, защото „както всички знаем, силите на Украйна са несравними с многократно превъзхождащите ги сили на Москва“. Забравено е, но масовият българин продължава да е убеден, че „Русия няма как да не победи“ и поради това е по-скоро ядосан от „нахалното упорстване на украинците, което продължава да създава затруднения в световен мащаб“.
Ето защо обаче в тази колонка аз ще си поставя една по-скоро скромна задача. Чисто и просто ще осведомя как върви тази война през последната половин година и даже през последните месеци.
Ще започна с това, от което буквално целият свят бе удивен. Знаете ли, уважаеми съграждани, че от поне шест месеца Украйна – именно „несравнимата“ с Русия Украйна – постави началото на същински нов етап в съвременното воюване изобщо, въоръжавайки се с милиони (към този момент, а до края на 2026 г. планирайки да се въоръжи с над 7 млн.) дронове, които вече нанасят – необезпокоявано – удари дълбоко в самата територия на „безграничната Русь“? Знаете ли, че Украйна, която „няма как да не изгуби тази война“ и която според побъркания риж Нерон отвъд океана отдавна „нямала карти в ръцете си“, е разработила (сама): а) FPV-дронове с оптични влакна, устойчиви на заглушаване; б) тежки ударни дронове „Баба Яга“; в) морски дронове Sea Baby; г) подводни дронове, а освен това разполага вече и със собствени крилати ракети „Flamingo“? Успяла е да разработи (докато брани страната си) тези свръхмодерни оръжия и вече – както ще ви го изредя след малко – поразява с тях агресора в ключови за икономиката му пунктове. Целият свят, но не и масовият българин, с удивление научи, че въпросните свръхмодерни дронове вече достигат цели на 1500–2000 км навътре в Русия – тоест до балтийските пристанища на руския агресор на север и до Урал и предместията на Сибир на изток. Научи го, защото в последните месеци Украйна нанесе серия поражения по тези цели.
И за да ви е по-лесно да го схванете, ще подредя хрониката на замълчаваното по рубрики.
1. Поражения върху руския черноморски флот
В последните пет-шест месеца споменатите украински морски дронове атакуваха в източното Черноморие (и около Крим, който „е руски, какъв да е“) военни кораби, патрулни съдове и танкери, пренасящи гориво за агресора, в резултат на което към днешна дата и според международно потвърдени данни около 30% от черноморския флот на Путин е унищожен или е извън строя. И забележете, това украинците постигнаха, без сами да имат свой военен флот.
2. Поражения по руския военнопромишлен и енергиен сектор
Тук ще изредя по дати ударите на украинците само от последните два месеца на тази година:
На 26 и 27 март: украински дронове поразиха две ключови нефтени пристанища на Балтийско море (вижте на картата на какво разстояние се намират те от границите на Украйна) – Уст-Луга и Приморск. Според Ройтерс тези удари са поразили близо 40% от руския експортен капацитет.

На 13 април: пак с дронове бе ударен огромен руски нефтен терминал в Новоросийск.
На 16 април: нанесен бе първият масиран удар по ключовата рафинерия в Туапсе на черноморското крайбрежие, който предизвика грандиозен пожар (кадри от него могат и днес да се видят в международните информационни агенции).
Последваха още три удара върху базата в Туапсе – на 20 април, когато бяха поразени нефтените резервоари и пристанището, а рафинерията фактически преустанови работа. Последваха ударите на 28 април и след това на 1 и 2 май. Ще отбележа, че след удара на 28 април самият Вл. Путин, който до този момент избягваше да коментира тези жестоко нараняващи имиджа на „великата“ му страна събития, направи публично изявление, в което, признавайки унищожителните удари по Туапсе, ги нарече „терористични актове“. Сигурно и Хитлер е наричал ударите на антинацистките съюзници върху Германия „терористични“, но днес те отдавна имат съвсем друго определение – те са били необходимият и заключителен етап от поражението на фашисткия агресор.
Още по-нататък: на 29 април украинските сили удариха нефтена помпена станция на „Транснефт“ в околностите на Перм, която е ключов логистичен възел за преноса на нефт към няколко други рафинерии. Този удар бе и най-далечният, който е нанасян на руска територия – на близо 1500 км от границите на Украйна.
На 3 май са поразени, отново до Новоросийск, танкери и военни кораби, а също и нефтеният терминал в Приморск.
Ще добавя, че по-рано, на 18 април, бяха нанесени удари и в Самарска област на Русия – Новокулябинската рафинерия и Сизранската рафинерия.
Накрая на тази „рубрика“ ще подчертая особено, че всички тези удари на украинските дронове са нанесени не върху „гражданската инфраструктура“, както лъже кремълският диктатор, а именно върху ключови обекти, свързани със захранващата военната машина на Русия ресурсна база и върху центрове за износ на гориво, с които тя крепи от окончателно рухване своята подложена на международни санкции икономика.
3. Състояние на фронтовата линия в източната част на самата Украйна
Тук трябва да осведомя масовия българин, че тъкмо в тази територия на нападнатата страна (до която Путин след четири години война днес е свел своите претенции да му бъде предадена) украинците, вместо да отстъпват, за първи път от голямото изтласкване на окупаторите насам (2023–24 г.) извършват непреставащи контранастъпления. Така само от началото на тази година сухопътните войски на Украйна са възвърнали между 300 и 400 кв. км по направленията около Днипропетровска и Запорожка област.
Това е, драги съграждани. Истината, за която не ви осведомяват (но за която целият свят е осведомен), е, че войната там, на изток-североизток от нас, решително… се обръща. Украйна не само не я губи, но докато героично отбраняваше своите предели от руския агресор – да, с помощта и на целия цивилизован свят – успя да изгради военна машина, която към днешния ден вече е (и това въобще не е преувеличение) една от най-мощните в Европа. Не, уважаеми сънародници, войната днес вече не е „в Украйна“. Тя е пренесена мощно на територията на агресора. И ще ви кажа, че е пренесена толкова мощно, че ако си направите труда да се осведомите, ще чуете, че ключови руски пропагандатори като Владимир Соловьов и Карен Шахназаров, които довчера тръбяха за неминуемата победа на „светата Русь“, днес се одързостяват да заявяват публично, че тази война трябва да се прекрати. Очевидно към това мнение, без да го заявяват публично, са започнали да се скланят и висши руски военни, защото (и за това не ви осведомяват) зачестиха загадъчните убийства и „самоубийства“ на разни генерали, а пък самият Путин очевидно е изпаднал в невероятна паника.
Как ще се състои (и ще се състои ли въобще) парадът на 9 май, след като само преди десетина дни украински дрон удари блок, обитаван от висши руски офицери в самата Москва, на има-няма 7 км от Кремъл и значи може да удари и на 9 май. От почти година насам се готви излизането на гражданите на Русия от глобалния интернет, а пък от няколко месеца жителите на Москва, на Санкт Петербург и на други големи градове са с практически блокирани онлайн услуги. Ужасът на Путин, че кръгове около него могат да му спретнат преврат, а украинците да го „думнат“ дори в жестоко охраняваните дворци, е толкова голям, че според осведомени световни източници той живее практически като канален плъх в различни подземни бункери и ползва за „навън“ своите „двойници“.
Иначе, да – за това може и да сте чули – Русия продължава от време на време да бомбардира селища в Украйна, в резултат на което загива цивилно население – преди всичко възрастни хора, жени и деца. Това обаче (само и вече) Русия може – да върши престъпленията, за които, ако не понесе наказание в този свят, то без съмнение ще бъде наказана (или поне виновните в нея) на онзи, където наказанието е вечно.
Та това, драги сънародници, е положението с войната на Русия срещу Украйна. Вие самите бихте могли да се осведомите за решаващия обрат в нея, ако си направите труда да не слушате само мрънканията за „мир“ по нашите медии. Все пак живеем в дигитална епоха – „цъкнете“ няколко пъти и ще се уверите във всичко това, което ви казвам днес.
Слава на Украйна!

