3
1277

Как „одрасква” поезията…

Екатерина Йосифова, „Тънка книжка”, ИК „Жанет 45”, 2014

nikulden1
„Тънка книжка” на Екатерина Йосифова получи наградата за поезия „Николай Кънчев” за 2014.

mid-tanka_knijka1„Тънка книжка” на Екатерина Йосифова. Мислено и измислено заглавие. Прибрано, несуетно, точно, оставящо толкова въздух, просто заглавие. Вход към една поезия, която пак, за кой ли път през годините, ще ни „заковава” на място, ще спира опитите да я обясняваме, да я изговаряме на глас дори. Новата книга със стихове на голямата ни поетеса, без да харесвам сравненията, с убеденост, че те не са нужни особено, когато говорим за поезия, но в този случай ми се иска даже да го кажа – на най-голямата жива българска поетеса – отново ни убеждава, че дарбата да пишеш не е в знанието на думите, не е в притежанието на повече и повече, не е в способността да ги изваждаш всичките от себе си. Или поне не само. Тя е повече в това да ги цениш, да ги познаваш толкова добре, че да „вземеш” само най-нужните от тях. Тя е в удивителната способност да говориш просто за най-сложните неща. Да го правиш с чувство и с мисъл. Едновременно. Онези неща , които не могат да се назоват, а трябва да се обясняват. Е, има поети, които могат да ги изказват – Екатерина Йосифова е точно такъв поет.

„Сънища” и „Букви” градят цялостта на „Тънка-та книжка”. В тях има толкова въпроси, неформулирани всъщност, но вместени там, вътре, в думите. Какво става, когато всичко, което  има да се изкаже, е изказано? Какво остава у нас? Драмата на пишещия е „проста” – когато изречеш себе си, оставаш „празен”, усещащ физически нищото. Но думите, поезията могат и друго – те са „драскотина от нокът” върху живота, те са истинският живот, който усещаш с тялото, който те боли. Все едно как – радостно или тъжно, или просто боли. Или пък друго, поезията е като да пишеш върху себе си, да пишеш върху тялото на живота.

Всеки образ в тази поезия е внимателно „спрян”, изведен като единствен, съществуващ просто като обикновен, обичаен детайл от всекидневието. Но очите на поезията виждат в него същността, откриват скритите му значения, поместват го в линията на времето. Всички те обаче, когато стигнеш финала, когато си преминал от „А” до „Я”са изградили цяла една „тънка човешка линия” на живеене, линия, която концентрира в себе си не само едно време. „Тънка книжка” е толкова мъдра поезия, премислена, концентрирана в изказа си, колкото е и ефирна, и лека във външните си проявления, в изписването си, в графиката си, в краткостта, в умението да слагаш точките в нея. И многословие, когато говорим за нея – също не й подхожда.

„Тънка книжка” на Екатерина Йосифова получи наградата за поезия „Николай Кънчев” за 2014.

Времето днес

е хубаво, като всяко време.
Мястото също, както всяка родина.
Нямало ме е колкото
едно лято,
една загуба завинаги,
един плач в съня,
едно лутане в плача.
Тополата като че ли се е изместила,
едва-едва наляво.
И е по-рехава, есен е.
И гнездото е празно.
Променят се нещата, ето, мога
премълчаваното да говоря.
Само че не искам. Цело-
мъдрие, ненакърнена цялост,
твой е този
лек глас,
светъл.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияПритча за благодатта
Следваща статияКато в роман на Дикенс