0
842

Как се организира възторгът на света

georgi-markov

Есето е прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на ХХ века.

Най-напред в литературното ведомство се появяват няколко особи, които полуконспиративно разкриват един на друг, че им се ходи в Америка. Но им се ходи в Америка не като туристи, не на собствени разноски и не еднократно. Въпросът е всичко да стане за сметка на милата родина и да трае колкото се може по-дълго. Те са вдъхновени от блестящия пример на един режисьор, който си живя великолепно, обикаляйки света повече от десет години, за да дири отдавна умрялото ехо на Лайпцигския процес.

И така, въпросните досетливи особи решават, че е особено важно тази особена Америка да се запознае с особеностите на социалистическата литература. В дълги заседания те произнасят дълги речи и се кандърдисват един друг, че ако един автобусен шофьор от Чикаго прочете нещо за образа на партийния секретар във Ведрово, той може да бъде толкова развълнуван, че да скочи от автобуса (в движение), да грабне снайпера си, да се качи на някой небостъргач и да започне да убива дебели бизнесмени. Или пък, ако една отчаяна американска домакиня (със сиво съществувание) почувствува на какво велико равенство се радва една социалистическа героиня на труда, тя може да сложи отрова в кафето на съпруга си и да издигне революционна барикада пред своя дом. Но дори и да не се стигне до такива желани резултати, инициативните особи са убедени, че в най-лошия случай притокът на американски туристи към невижданите курортни красоти ще се удвои.

Речено-сторено. Предлага се на жертвите на американския империализъм да се поднесе една истинска социалистическа антология от разкази, която пък да бъде последвана от антология от поезия, след което може да се стигне до антология от пиеси, от критика и даже от политически статии. Предложението е толкова убедително, че получава благословия отгоре и съответните командировки.

„Нека – казва отговорният другар – светът почувствува силата, дързостта и новаторството на нашата социалистическа литература!“

С този лозунг започва действие второ. Апостолите от червения Изток пътуват между Ню Йорк и Калифорния, посещават дори Флорида, без съмнение Холивуд и просто така, от любопитство хвърлят едно око в Лас Вегас. Търси се закъсал издател или пък някой, който да издаде антологията по-евтиничко. Така или иначе милата родина обезпечава не само покриването на загубите, но дори и известна печалба. Уговорката е, да кажем, да се закупи предварително 95 на сто от тиража. Тъй като по света винаги се намират хора, които са готови да спечелят някоя пара, все едно дали от внос на антологии или от внос на доматено пюре, сделката е сключена.

Третото действие е да се намери някакво име за съставител. Би било чудесно, ако това е виден писател или журналист с популярността на един лорд Сноу в Англия. Прави се списък на проектосъставители, които веднага получават щедри покани да гостуват по Черноморието или да бъдат почетни гости на някаква поредна борба за мир. И все пак, ако те по равни причини се окажат неблагодарни и се дръпнат (въпреки щедрото възнаграждение за съставителя), тогава винаги може да се намери някой нафталинен професор или доктор славист, който би изпаднал в умиление само за това, че са си спомнили за него. Толкова повече, че всъщност не е необходимо той да съставя каквото и да е.

Това вече е предмет на четвърто действие – най-бавното и най-трудното. Внезапно възниква въпрос – ами кой да влезе в антологията? Тук здравото чувство за реалност на инициаторите е пометено от стремежа на всички социалистически автори към безсмъртие. Всеки иска да смае нещастните американски граждани, всеки е убеден, че може да ги смае. След опасни вътрешни конфликти и забавяния в антологията влизат всички автори, които никога не са били критикувани от началството. Ами те са най-добрите!

След нова серия от командировки заветната антология най-после е налице. Едно наистина красиво оформено, луксозно издание на социалистическите бисери за капиталистическия пазар.

И ето ни пред петото и най-тревожното действие. Ами няма ли да се направи някаква реклама, някакви отзиви, рецензии? На инициаторите не им трябва много време, за да разберат, че славата трябва да се организира. И пак се кръстосва чуждата страна, за да се канят безплатни гости на родните красоти, които просто така – да дойдат, да си отдъхнат, да се порадват на живота… е, и ако е възможно, да понапишат нещо за тази антология… нали им харесва?

Седнали на двойно препечена гроздова край Ропотамо, някои от гостите се чувствуват задължени спрямо любезността на домакините… И след време… в едно скромничко университетско списание се появява любезна рецензия за антологията, в която имало някакъв ориенталски чар, предимно в разказите за турското робство. Но тези няколко любезни реда са напълно достатъчни за инициаторите, които отчитат резултата с дебели заглавия в централните вестници „СВЕТЪТ СЕ ПРЕКЛАНЯ ПРЕД ТАЛАНТЛИВАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА“.

Що се отнася до скромния тираж, една част се оставя на консигнация в книжарниците за източноевропейска литература, а другата част се раздава на мили гости или пък просто на българи, които знаят английски. Колко чудесно звучи българската литература на английски.

И ако някой тихичко запита за какво е трябвало да се издава тази антология, някой от инициаторите би възкликнал тихичко:

„Че кой е искал да издава антология, въпросът беше да се ходи на държавни разноски до Америка!“

Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Предишна статияПечалният седми септември
Следваща статияОт думите към живота