Примерът го даде „48 часа Варуша юг“, предизвиканите размисли са не само фестивални

Към 20 000 души, предимно млади, танци по улиците, саксофон на балкон, десетки изложбени пространства, открити сцени с жива музика, диджей до реката, готино им е на всички, аудио-визуални спектакли, поезия, книги, йога, занаяти, игри за деца, и на тях им е готино… На събрани под сенките пейки хора обсъждат пеене и глас, 100 метра встрани други спортуват, на хвърлей се представя керамика, рисува се в коленете на статуя. В зала се дискутират архитектурата на селата или пък изкуството и съпротивата… Накрая хилядите не искат да си тръгнат.

Всичко това се случи във Велико Търново между 14 и 16 август. Толкова много хора от други краища на страната скоро не бяха се стичали, също да се чува толкова много английска, италианска, испанска, френска реч из улиците. Поводът бе фестивал, представил толкова много събития за толкова кратко време – 124 в рамките на уикенд – почти всички безплатни, почти всички на нормално пешеходно разстояние, съчетани с Янтра, къщите, гледките… – свобода за телата и въображението, гъстота на емоцията.

Фестивалът се казва „48 часа Варуша юг“, на името на местния квартал. Проведе се за пета година в старата градска част. Във времена на масов хейт, конфронтация, или пък (тайно) платени пиар публикации, да се хвали безкористно е изключително трудно. Но Велико Търново заслужава искрено добрите думи, защото наистина направи нещо добро, за пример.

ОРГАНИЗАЦИЯТА

В основата е 43-годишният великотърновец Галин Попов. Занимава се  с мениджмънт в областта на културата. През 2012 г. той и французойка основават ТаМ – организация за създаване и промотиране на събития. „База“ ѝ стават помещения и двор в изоставена старинна къща, обновена при скромен общински наем със собствени инвестиции. Започват да се организират музика, срещи, изложби, социални инициативи, мястото работи и като бар. Постепенно се стичат младите хора на града (т.нар. „алтернативни“, не тип „чалга“ или „батки“). Приходите са добри, разчита са и на спонсорства, дарения в „Пейтриън“, също и на малко публично финансиране. На гостуващите събития понякога се помага с логистика, менторство, инвестиции. Всичко това е от типа на независимите хибридни пространства. Целта е не просто бизнес и култура, а и създаване на общност. Постигната е, след като млади и не само млади хора се включват с доброволен труд, идеи. Около периода на пандемията ТаМ участва в европейската инициатива „Отворен град“, на финала се появява хрумката за фестивал. Оказва се толкова успешна, че сега при подготовката на изданието невключени творци и дюкянчета реагират: „Хайде, искаме и ние!“. През годините общинската управа се е научила да чака с гордост събитието, сега е помогнала с 30 000 евро, а и традиционно с охрана, извозване на сметта, логистика. Другата част от финансирането са все така собствени приходи, спонсорства, дарения, средства по проекти (до 10% от общата стойност, което е практика на общността).

Фестивалът всяка година си има мото и манифест. През тази бе стопроцентова философия – „Достатъчно е по-добре от повече“, контрапункт на „много“ и „още“, за което настоява светът. Концепцията на изданията е заимствана от артистичния фестивал в берлинския квартал „Нойкьолн“, където общности творят съвместно, а местните хора показват своите творби, продукти, обичаи на посетителите – и заедно се забавляват.

НАГОРЕ-НАДОЛУ

За да се разбере какво точно се случи, трябва да се разходим нагоре-надолу из търновските баири във фестивалните дни („Нагоре-надолу: далеч по-близо“ е било мотото миналата година). Разбираемо, разходката включва минимална част от показаното:

Младият художник Ганчо Ганев-Гана представя картини в пространство на изоставен строеж. Темата: „Последната капка петрол, човек, битие“. Изложбата е съчетана със светлини, музика. Наблизо Константин Константинов открива изложба – и той млад, и публиката млада. В „Хаджи Николи“ се провеждат няколко изложби, сред тях на килими, срещу домашното насилие. На една от терасите по централната улица „Стефан Стамболов“, с пейзаж към Янтра и паметника „Асеневци“ – младата пловдивска група „Добър ден“, джаз, класика, филмова музика. На друга сцена – търновската група „Свежи таралежи“, рок. В пространството на ТаМ – малка интерактивна изложба, диджей с насядала по пода публика; тя слуша и си общува. Долу на Янтра по светло – обикновени хора четат на микрофон свои стихове или стиховете на любим поет; по тъмно, на лампички – диджей сет. В градската галерия деца рисуват с японска техника, после се дискутират нови и стари утопии при представяне на преводи на Борис Гройс. В лапидариума на Археологическия музей – техно, светлинен пърформанс. Германската звезда Себастиан Щудницки и оркестъра на местния театър на Царевец – джаз, класическа и електронна музика; пак на Царевец – „Звук и светлина“. В едно от читалищата: генеративна фотография с Димитър Караниколов (физически изложени изображения, плод на ИИ, чрез QR код се вижда интерпретирания от машината естествен оригинал). Пак в читалище – лекция по контекстуален дизайн. На Самоводската чаршия – 70-метрова маса с донесени от посетилите ястия. По-надолу из уличките: акция срещу пушенето, хора месят хляб и сладки, инженер представя историята на тухлите…

Десетки още отворени работилници, рецитали, сменящи се музиканти на сцените, творящо се пред и от публиката разбираемо или не дотам изкуство, фолклор, научни и житейски дискусии, еко и архитектурни идеи… Най-яка, буквално „изкъртваща“ за всички е вечерта на втория ден – „Стефан Стамболов“ и уличките надолу към Царевец са затворени за автомобили, хилядите хора се шляят с кеф километри – тук сцена с рок и етно, диджей после, там сцена с яки барабани, бири навред, вино, отворени галерийки до среднощ, танго на асфалта, улични артисти… А хората просто си щъкат нагоре-надолу – от всичко да видят, да опитат, да поговорят с познати… – и хайде обратно.

Не е клише, че цялото това прекрасно чувство, вайб, е трудно да се опише. Още по-трудно е да се посочи какви точно хора присъстваха на „48 часа Варуша юг“ – а е важно, понеже е пряко свързано с вайба. Представете си Веселин Маринов, Ути Бъчваров, Дара, БТР, Папи Ханс, Пласидо Доминго, Джъстин Бийбър, Летящата Кодзила, д-р Неделя Щонова – всички те със звездни прояви по света и у нас, със свой вайб. Е, нищо общо с тях на „48 часа Варуша юг“. Обратното е. За да разберете, по-добре разгледайте снимките.

МАЛКИ НЕДОСТАТЪЦИ

Те по-скоро не засягат пряко фестивала, но няма нищо идеално на света, затова ето и градивна критика:

Затварянето за коли на централното пространство трябва да е през повечето време. Ужасно неудобно, истински опасно е толкова много хора да щъкат по тесните търновски тротоари при натоварен автомобилен трафик.

България има проблем с мащаба на случващото се и съответното значение на думите. Пет картини се кръщават „изложба“, най-обикновени магазинчета – „галерия“, един уред – „инсталация“. Това се видя и на фестивала, но основно е проблем въобще у нас.

Театърът заслужава по-силно присъствие.

Мотото „Достатъчно е по-добре от повече“ е брилянтно. Кореспондираше му подборът на артистите и повечето инициативи – нишови, нишата е „достатъчна“ за постигане на смисъл. Но цялата тази философия все пак се нуждаеше от повече думи, дискусии, провокации…

В КРАЙНА СМЕТКА

Има теория, че подобни фестивали у нас, все по-добри напоследък,  младежки по характер и немладежки по дефиниция, нишови уж, не са просто забавление. А разпростират нова за България култура – ценности, вкусове, светоглед и поведение, близки до западния прогресизъм и като контрапункт на традиционализма, консерватизма. И така я разпространяват, че скоро ще стане политически фактор, обществен въобще. Така ли е – не се знае. Пък и важно ли е? По-ценно е безусловното следствие – хора се забавляват красиво, неопасно, некрещящо, замислят се върху това-онова, чувстват се добре, остава прекрасен спомен, искат пак – една много приятна естетика.