Начало Филми Личности Как се снима филм според Катрин Хардуик
Личности

Как се снима филм според Катрин Хардуик

Лора Трайкова
01.12.2015
2817

13

Декорите трябва да са готови една седмица по-рано, преди снимките се репетира дори и без актьори: ето някои от съветите, които режисьорката дава на начинаещите си колеги.

Катрин Хардуик е име, което няма нужда от обширно представяне за българските киномани. Тя е режисьор на независими филми, а „Тринайсет” (2003), дебютът й в киното, получи награда на Сънданс за работата на Хардуик и актьорска номинация за Оскар на Холи Хънтър. Тя има в актива си и блокбастъра „Здрач” (2008), който постави началото на една от най-успешните филмови поредици и се превърна в най-касовото заглавие, режисирано от жена, до онзи момент (с приходи от над 400 млн. долара). Катрин Хардуик е била и художник на продукция на „Събърбия” на Ричард Линклейтър, „Трима крале” на Дейвид О. Ръсел, „Ванила скай” на Камерън Кроу и др.

Катрин Хардуик вече рекламира най-новия си филм – независимата драмедия „Вече ми липсваш” (Miss you already) с участието на Тони Колет като болната от рак на гърдата Мили, Дрю Баримор като най-добрата й приятелка Джес и Доминик Купър и Пади Консидийн като техните съпрузи. Тя се подготвя да снима следващия си проект – Star Girl, за нестандартно момиче, което след години на обучение у дома влиза в нормална гимназия, където всява смут. А междувременно е и ментор в програмата на Международния филмов фестивал Трайбека, посветена на жените в киното – „През нейния обектив”. Там тя дава съвети на начинаещи режисьорки в контекста на все по-мащабно разгръщащата се полемика около сексизма в Холивуд.

През октомври, месец преди премиерата на „Вече ми липсваш” в САЩ, Катрин Хардуик го представи на Международния филмов фестивал в Рио де Жанейро. Там, в рамките и на професионалния форум на феста – Рио филм маркет, тя изнесе и майсторски клас пред пълна зала с разнородна публика от млади местни режисьори, сценаристи, продуценти, актьори, оператори и дори художници на продукция. В 90-те минути, с които разполагаше, Хардуик представи накратко любопитни моменти от работата си като режисьор.

Masterclass_Lora

Тя дойде впечатляващо подготвена с огромна презентация, през която се разхождаше според завоите в разговора и въпросите на аудиторията. Хардуик е повече от скромна. Без да омаловажава или принизява труда си, пита от време на време дали слушащите намират смисъл в думите й и се шегува със себе си.

Първата й спирка е „Вече ми липсваш”.

Катрин Хардуик: Когато си дадох сметка колко харесвам сценария на „Вече ми липсваш”, заминах за Лондон, за да се запозная с града и локациите. Бях впечатлена от специфичната енергия на града, как новото и старото се преплитат в архитектурата и понякога се противопоставят, а друг път се допълват. Направих безброй снимки. Разгледах и фотоси на различни британски фотографи и се вдъхнових от някои, снимащи в много интимна обстановка. Исках и моят филм да носи подобно усещане. Започнах да правя нещо като работен дневник, в който да събирам снимки и идеи за декорите, за цялостното усещане, което да оставя филмът, върху какво да се концентрира операторът и т.н., за да мога да го покажа на актьорите, с които искам да работя, и да ги заинтригувам. Хората обичат снимките, искат да могат да си представят визуално за какво става въпрос. Разгледах блогове, списвани от страдащи от рак, защото главната ми героиня Мили има рак на гърдата. Докато проучвах темата, попаднах на редица интересни лични истории, които ми помогнаха да оформя детайлите на това, през което преминава героинята ми. Включих снимки и от тях в работния ми дневник. Когато изпратихме сценария на Дрю Баримор, Тони Колет вече отдавна се беше съгласила да участва във филма. С Дрю се срещнахме и аз й показах всичко, което бях подготвила до момента. Тя го хареса и въпреки че току-що беше родила второто си дете, каза: „Да, включвам се”. Имахме два месеца до началото на снимките, през това време трябваше да поддържам интереса на Дрю към проекта. Това, поне в Холивуд, е изключително важно, защото често се случва някой актьор да се въодушеви от проекта ви и седмица преди началото на снимките да предпочете друг. (Преди нея във филма било предвидено да участва Дженифър Анистън, но тя се отказала заради дългата подготовката.) Затова аз изпращах на Дрю различни снимки с информация за героинята й, с идеи за цветове, които бихме могли да използваме за къщата, в която тя живее в Лондон, за дрехите й и какво ли още не.

Както знаете, режисьорите трябва да предизвикат химия между актьорите, усещане за общност, за близост или антагонизъм – каквито и героите им да изпитват по сценарий. Трябва да използвате всяка тяхна свободна минута, за да работите с тях преди началото на снимките, за да ги подготвите. Търсех си всякакви извинения, за да ги докарам до щаба ни. С Тони обиколихме няколко магазина в търсене на дрехи, които да са подходящи за героинята и удобни за актрисата. Всяка жена обича да пробва дрехи, така че тя дойде.

Не обичам кастингът да преминава в четене на сценария. При мен е екшън – имаме музика, движим се, танцуваме, взаимодействаме помежду си, импровизираме, защото това се случва и на снимките. Може да се наложат промени на място и актьорът трябва да е готов за това. Бях художник на продукция на филма на Дейвид О. Ръсел „Трима крале” и от него научих колко е важно да можеш да събереш около себе си актьори, които са гъвкави и могат да импровизират.

После се опитахме да създадем екранното семейство на Тони и Доминик Купър. Преди снимките трябваше да видим как актрисата се държи с двете деца, дали й отива да е майка. Как Доминик „играе” с малките и как двамата изглеждат не само като семейство, но и като родители. А Тони и Доминик още не се познаваха. Извинението ми беше, че искам да порепетираме с децата, но всъщност исках да видя и как двамата възрастни ще си паснат. Бяхме ги избрали, без да сме ги видели заедно. Обикновено не работя така, но това се наложи заради другите им ангажименти.

Две седмици преди снимките направихме и работен обяд, в който Тони, Доминик и децата бяха заедно в своята кухня от филма. Ако нямаше химия между тях, щях бързо да потърся други актьори, а тях да запазя в папката „филм за развод”. Изненадах актьорите, че те ще трябва да сготвят обяд за децата и за себе си. Предварително бяхме заредили хладилника. Въпреки че бяха шашнати, те се ориентираха кое къде се намира, как да сготвят, докато децата им се пречкат – неща, които се случват в семейството.

Miss You Already (7)
„Вече ми липсваш”

От Ричард Линклейтър научих, че е добре декорите да са готови седмица по-рано и да се правят репетиции на място преди снимките, за да се отработи всичко, описано в сценария и режисьорската книга. Макар че не бяхме напълно готови с декорите, държах на репетиции на терен, за да няма после чудене кой откъде влиза и излиза от кадър, какво присъства в сцената, къде е разположено. След репетиция нашият оператор оглеждаше мястото и разполагаше нещата според собствения си поглед и решавахме кой ъгъл ще е най-добър за снимки.

И най-простата сцена трябва да бъде отрепетирана. Защото в деня на снимките нямате време за много решения на терен и е добре да си спестявате главоблъсканиците. Използвала съм всеки човек от екипа ми, за да репетираме дори в отсъствието на актьори, защото трябва да разположим осветлението, да проиграем всичко, проследявайки го с камерата, да подредим всяко малко парченце от реквизита. Представете си, че един снимачен ден ви струва 100 000 долара. Е, как ще ги пилеете в разсъждения?

Ако работите в моя екип, вероятно ще ви се наложи да разигравате сцени. Забелязала съм, че на хората това обикновено им харесва. Особено ако ги карате да се целуват помежду си. Сцената с раждането на Джес (Дрю) я отиграхме първо с художничката на продукцията, с декоратора на терен и с една акушерка, която ни беше консултант. Благодарение на нея, пренаредихме кадъра и променихме позициите и движенията на всички участници.

От сценарна гледна точка имахме нужда от няколко различни локации – два различни дома, единият от които лодка, ресторанти, докторски кабинет, болнична стая, перукерна, хотел, а накрая и хоспис. От логистична гледна точка е адски скъпо да местиш екипа за всяка малка сцена в Лондон. Реших да използвам една от стаите в мазето на къщата за магазина за перуки. За репетицията разполагахме само с маса и огледало, но пак разрешихме много проблеми. Препоръчвам ви да комбинирате или преправяте декорите, доколкото е възможно.

Приготвих си много подробна таблица с всички сцени в тяхната последователност, местата за снимките, участниците, годишното време, стадия рак на Мили, бременността на Джес. Имахме си човек, който следи за последователността, но ако впоследствие стане грешка, всичко ще се отбележи във вашата графа – на режисьора, защото това е вашият филм.

Обичам да си правя диаграми на движението, дори на най-кратките и простички сцени, още преди репетициите с актьорите. Рисувам ги, като ги отигравам с асистентката си. Така на снимките не си губя времето с маловажни неща, а с качеството на актьорската игра.

Във филма имаме 117 сцени на 8-9 места на снимки, които трябваше да разположим на една карта. Поставих задача на мениджъра терен да намери място, на което да можем да заснемем 25-30% от сцените, за да спестим движение и пари. Пет минути по-късно той откри мястото – Брикет ууд до Лондон. Там има разкошно имение, което използвахме за хоспис, за кабинет на лекаря и стая за химиотерапия, за сцената, в която майката на Мили се снима в сериал, както и за кинопремиерата. Знаех си, че никой няма да одобри допълнително бюджет, за да заснема кинопремиера в Сохо, в центъра на Лондон.”

13_1

„Трима крале”, филма на Дейвид О. Ръсел, в който бях художник на продукцията, снимахме в пустинята. Имах доста въпроси към Дейвид, за да си свърша работата. Казах му: „Дейвид, трябва да одобриш проекта ми за декори в тази сцена, както и някои допълнителни решения”. А той ме отряза с думите: „Няма да си направя труда да разговаряме, ако не пробягаш пет мили с мен. Ще си говорим, докато бягаме”. Нямах избор. Режисьорът е зает човек и трябва да сте готови да работите във всеки удобен за него, а не за вас момент. Но има и други начини за изтезание на подчинените, бъдете креативни!

„Кралете на Догтаун”. Никога не гледам филма, който снимам, на монитор на 10 мили от снимачната площадка. Винаги седя до единия оператор. Ако се налага, се мятам на мотор до него, както беше в случая с „Кралете на Догтаун”, история за скейбордисти и сърфисти. За една сцена, в която Хийт Леждър трябваше да полира сърф, исках да мине през обучение как се прави това. Нищо че става дума за вероятно 2 минути екранно време. Тя е подплатена и с песен на Род Стюарт, която той много харесваше. Продуцентите обаче не бяха уредили правата за нея и искаха да ползваме друга. Но в деня на снимките Хийт каза: „Няма да пея другата песен”. Аз изтръпнах, но си замълчах. Заснехме сцената, тя се получи страхотна, а след това я показах на студиото, без да им казвам, че не сме заснели дубъл с одобрената песен. Но те толкова харесаха тази, че най-накрая извадиха пари за нея.

The Lords of Dogtown, Heath Ledger
„Кралете на Догтаун”

„Тринайсет”. Холи Хънтър, която току-що се беше развела със съпруга си оператор (Януш Камински), беше харесала сценария ми, който написах в съавторство с 13-годишната Ники Рийд, и се беше съгласила да участва за нищожен хонорар. Макар постоянно да ми казват, че филмът оставя усещането, че всичко се случва като на импровизация, това не е така. Всяка сцена е предварително обмислена, преди още актьорите да дойдат за репетиция. Холи, разбира се, не можеше да понася операторите в онзи момент и не искаше и да приеме нито една забележка от тях. Не допускаше нашия оператор до репетиция. Така че той казваше на мен своите забележки, а аз намирах начин да ги представя като свои пет минути по-късно.       

Имахме и един инфарктен момент, когато Холи ми изнесе 15-минутна лекция как нищо не излиза от една определена сцена, как тя не я разбира, как не иска да я заснеме и точка. И то на авторитетния си южняшки акцент. Уплаших се, че няма да се справя и филмът ми ще се провали. Тихо и кротко започнах да й обяснявам защо според мен сцената е важна и все пак трябва да присъства. Постепенно Холи се успокои. А накрая каза: „Ама това е страхотна сцена, давай да я снимаме.” Като режисьори, трябва да сте наясно с всяка подробност от сценария и да сте в състояние да я обясните на актьорите си, да ги запалите по нея, особено ако са по-проблемни или с реноме.

Twilight
„Здрач”

„Здрач”. Продуцентите на „Здрач” от независимата компания Съмит бяха харесали „Тринайсет” и ми бяха дали да прочета сценария за филма, защото искаха да работим заедно. Аз никак не го харесах, но когато разбрах, че е по роман, го прочетох и им предложих да пренапишем сценария с друг акцент. Сценарият вече беше отказан от всички останали големи студия. Работата беше трудна, въпреки че имахме доста по-голям бюджет от този на дебютния ми филм, но се справихме – отново с продължителна подготовка, организация до най-малкия детайл и най-подробния и грозен сториборд, защото аз го нарисувах.

Лора Трайкова
01.12.2015

Още от автора