Калина Терзиева завършва „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ, по-късно записва „Изящни изкуства“ в Амстердам. Има редица групови и самостоятелни изложби. Нейни творби са притежание на СГХГ и Градската художествена галерия в Благоевград.
Нейният проект Линии на живот обхваща пърформанс на открито и изложба в галерия Depoo (до 7 февруари). В края на декември Калина Терзиева направи пърформанс в градска среда в района на квартал Манастирски ливади. Върху подиум авторката разположи своите листа и започна да рисува насред заснежената градинка своите жизнерадостни акварели.
Протече ли пърформансът според твоите очаквания?
Може да се каже. Нямах конкретни очаквания. Радвам се, че успях без напрежение да създам две изображения на живо. Това беше ново предизвикателство за мен. Радвам се, че имаше топъл прием, че „събрах легендите на квартала“, както се изрази живеещ тук, и че всички заедно създадохме усещане за споделено преживяване, повдигащо духа и даващо стимул за движение и живот.
Коя е твоята аудитория?
Не се прицелвам конкретно в дадена аудитория, уважавам това, което всяка би могла да ми даде и аз на нея
Би ли ни разказала за любимата си акварелна техника?
Обичам акварела заради възможностите, които ми дава. Неговата непредсказуемост и свежест на цвета най-много ме очароват, но не е единствената медия, която ползвам или бих ползвала.
Как се насочи към абстракцията?
През 2014 г. започнах с рисунки с химикал и маркер, така наречените от мен рисунки с неспирни материали. Исках нищо да не пречи на това да се движи ръката, линията под нея и мисълта ми. Исках да видя къде ще ме отведат. С времето се превърна във важна част от практиката ми и нещо, през което мога да развивам и изследвам и най-смелите си идеи, които досега съм загатвала в различни проекти и които може би тепърва предстои да задълбоча. Абстракцията дава тази възможности отвъд границите на фиксацията в образи, позволява на ума и възприятията да се развиват… ако човек иска, според мен.
Как съчетаваш майчинството с работата като сценограф и рисуването?
С поставянето на приоритети. С ясни и чисти концепции, които да разработвам в определени стъпки. Проектите ми имат за цел да стигат до идеи, приложими в живота. Също така не искам да допускам кариерата или творчеството да са в ущърб на личния ми живот, което също намира приложение в концептуален план.
Къде се формира като артист – в Амстердам или в НАТФИЗ? Имаш ли си „учители“?
На улицата. За мен артистът е човек, който търси свой език за комуникация.
Би ли разказала за миналогодишния си пърформанс в Depoo?
„Романтичен отговор на кризата“. Това беше спонтанно написан текст. Развива се под формата на диалог сред публиката, аз участвам също като действащо лице. Предварително се раздават текстове и роли. Подобно на драматургичен текст действието се развива между десет действащи лица, всяко от които има епизодично участие с по една или няколко реплики в навързан диалог, а именно: Кризата, Културното разпадане, Романтиката, Миналото, Настоящето, Бъдещето, Спиращият, Привличащият, Неутралният и Калина – аз, всеки като действащо лице.
Идеята му бе да въвлече зрителя в кратка случка с объркващи елементи, която да породи въпроси и в крайна сметка диалог.
Как се роди проектът ти Линии на живот и как смяташ да го доразвиеш?
От известно време обмислям обстоятелствата около създаването на рисунките си в голям формат. В последно време заради пандемията ми липсва контакт с публиката, също и социален живот. Изпитах потребност и стимул да ги създавам наживо, и то в неангажирано в културно, политически или друг вид пространство, просто в града сред хора.
В самия проект имам за цел да създам две изображения пред публика и едно в природата, все на открито. Все важни компоненти, захранващи моята работа. Исках да сравня усещанията, които получавам от различната среда и контекст. Документирам процеса и когато съм готова, ще покажа и популяризирам резултата. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФК.
Как намираш художествената сцена в София? Кое работи и кое би критикувала?
Сцена е! Не е трамплин. Въпросът е тежък, в момента искам да работя активно и по- малко да критикувам.
Твоите работи носят силен положителен заряд и са така жизнерадостни. Какво е твоето послание? Какво би искала изкуството ти да казва на хората?
Не всички мои работи са така положително заредени, но в крайна сметка се радвам да чуя такива думи. Аз деля работите си на коментарни, ситуационни и един вид визионерски. Търся баланс между идеята и реалния, но, би ми се искало, по-хармоничен живот.
