0
1459

Калин Врачански в „Баща ми бояджията“

Калин Врачански по време на репетициите на „Баща ми бояджията“, фотография Софийска опера/Светослав Николов – Чапи

След като прие поканата на Софийската опера да влезе в роля, пресъздадена от Коста Цонев на малкия екран, Калин Врачански поема и по стъпките на Йордан Матев в нова постановка на Варненския театър

„Моят преподавател в НАТФИЗ, проф. Здравко Митков, ни казваше, че трябва да се учим от големите. Само така човек би могъл да намери начин да ги достигне. Не е необходимо да откриваш топлата вода, просто следвай пътя в стремежа си да бъдеш там.“ Това споделя актьорът Калин Врачански дни преди премиерата на „Баща ми бояджията“ в Софийската опера. Въпреки трудната за всички изкуства ситуация, породена от коронавируса, трупата репетира и на 8 май обещава премиера на сценичната адаптация на легендарния филмов мюзикъл от 1974 г., режисиран от Стефан Ив. Димитров по сценарий на Васил Цонев и музика на Петър Ступел и Константин Драгнев.

Навремето зрителите съпреживяваха с героите на Коста Цонев, Невена Коканова, Невена Мандаджиева, Светослав Пеев, Климент Денчев, Георги Парцалев, Иван Цветарски, Лъчезар Стоянов, Джоко Росич, Ицхак Финци. Влюбваха се в учителя по история г-н Андреев, уволнен малко преди Нова година и приел заедно с децата си да боядиса огромния дом на местен фабрикант, за да осигури храната на семейството за празника. Припяваха си „Темпо, темпо, боядисвай“, „Ний сме попови лъжички“, „Надеждата свършва, но идва надежда“ и т.н. Обикнаха сюжета, в който доброто все пак тържествува над наглостта и високомерието.

Същият този сюжет, но пресъздаден на живо, никак няма да е чужд на днешната публика. Постановката е на акад. Пламен Карталов, диригент е Светослав Лазаров, а в образите на героите очакваме талантливи деца, част от първите артисти певци на Софийската опера, доайена на Сатиричния театър Светослав Пеев (той е връзката между екрана и оперната сцена) и актьора Калин Врачански като г-н Андреев. Едно от най-интересните лица в театъра и киното ни, той е пестелив в медийните си изяви, но се съгласи да разговаря с Портал Култура.

Вие сте от т.нар. пеещи актьори. Преди няколко години ви гледах като Моцарт в постановката „Моцарт и Салиери“ на Бина Харалампиева с Русенската опера, спечелихте и музикалния тв формат „Като две капки вода“ с превъплъщения във Васил Михайлов, Рей Чарлс и Горан Брегович, а вече имате и далеч по-сериозен ангажимент в Софийската опера – естествено натрупване ли беше това към подобна цел, или по-скоро поканата беше неочаквана за вас?

Поканата за „Баща ми бояджията“ беше неочаквана за мен, но няма да крия, че винаги съм имал интерес към мюзикълите. Гледал съм някои от тях в чужбина и винаги съм се впечатлявал от това как драматични актьори могат да комбинират своята професия с музикалната и с танца. Всичко в едно цяло, и то изпълнено по брилянтен начин! Гледаш и си казваш: „Господи, това е недостижимо!“ Тоест видях как на световните сцени правят виртуозни постановки, съчетаващи драматично изкуство с пеене и танц, и няма да крия, че ми се искаше някой ден и аз да опитам, да бъда там. Е, сега се случва тук, но никой не знае…

Как всъщност се случи?

Преди известно време, когато в Софийската опера предстоеше постановка на мюзикъла „Мамма миа“, ме извикаха на кастинг за една от ролите. Започнах да подготвям песните, но се оказа, че ролята, за която ме извикаха, не е в моя диапазон на пеене. Беше доста по-висока, а аз трябваше да се съобразя с възможностите си. Има височини, които ако не се получат, става неприятно за слушане. Знам, че ако правя нещо, трябва да го направя по възможно най-добрия начин, но усетих, че няма да се получи, че ще бъде с компромиси. 

Когато обаче идва идеята за постановка на „Баща ми бояджията“, от Операта отново се бяха сетили за мен и ме поканиха. Казах им „На драго сърце“, но исках пак да проверя дали певчески мога да поема тази задача. Направихме няколко репетиции със Светослав Лазаров, който ще бъде и диригент на спектакъла, и се оказа, че да, имам диапазона. Едва тогава казах: „Добре, започваме“. В актьорската работа имам известен опит, но в певческата – не толкова, затова си позволих този каприз да опитам, преди да се убедя, че мога да поема ролята.

Работите ли с вокален педагог?

За момента не, тъй като свършихме доста предварителна работа с маестро Лазаров. Започнахме същинските репетиции с него, за да овладея материала, и сега, репетирайки вече на сцената с маестро Карталов, нямам необходимост от повече.

Ще си позволя малка шега – маестро Карталов работи първо с вашия телевизионен „брат“ Владимир Михайлов, да не би да има пръст „роднинската връзка”?

Вярно е, че Влади участва в „Клетниците“, във „Фантомът на операта“, в „Мамма миа“, но също в рамките на шегата – аз вървя след него, а той все пак е по-малкият брат (смее се).

Предполагам, че в „Баща ми бояджията“ сте имали известни страхове да застанете до професионални оперни певци като Димитър Станчев, Николай Петров, Мариана Цветкова, Силвана Пръвчева, Бисер Георгиев, Красимир Динев… Какви съвети ви даваха те и акад. Карталов?

Съветите са по-специфични, отнасят се строго до работата, тъй като независимо от своя формат – мюзикъл, представлението е по-различно от това в драматичния театър. Има особености, на които трябва да обърнеш внимание, например след като изпееш песента си, да оставиш малък дъх, за да може публиката да реагира, а не да продължиш веднага своята задача. Това са тънкости, за които благодаря на моите колеги. Самият маестро Карталов обръща много внимание на играта ми в мюзикъла. Аз нямам този опит и изцяло му се доверявам, прекрасен човек, толкова спокоен в работата си, овладян дори в емоцията си. Виждам колко изтощаваща е работата с огромен екип. Да подредиш на сцената толкова много участници е къртовски труд. Наистина съм впечатлен.

Особеното при него е филмовият поглед при поставянето на оперни спектакли, а отскоро и на мюзикъли – така ли е и сега?

Да, така работи. В един разговор акад. Карталов ми сподели, че е завършил кинорежисура, тоест нищо не е случайно. А и „Баща ми бояджията“ предразполага към това. Нека не забравяме, че постановката е адаптация на български телевизионен филм, затова тя неминуемо попива от екранния характер на мюзикъла. 

Момент от репетициите на „Баща ми бояджията“, фотография Софийска опера/Светослав Николов – Чапи

Как работите с професионалните оперни солисти и с рояка деца около вас? Има ли риск в подобна симбиоза?

Зависи за какво – ако е риск да се получават по-сложно нещата, то затова е ролята на режисьора, който да създаде симбиозата между всички нас. И нея наистина я има. Колкото до моята работа с децата, мисля, че чудесно ни се получава. Толкова са забавни! Няма да крия, че понякога по-трудно се работи с тях, защото те по-често се разсейват, но това е и сладостта на работата с деца. Могат да ти дадат много. Респектиран съм от тях. Децата са толкова гениални в първичните си реакции, че колкото и да играеш, не можеш да ги настигнеш, а да ги засенчиш – още по-малко.

Влизате в образа на г-н Андреев, който по неволя става бояджия. Това е една от най-обичаните филмови роли на Коста Цонев – това прави ли отговорността ви по-голяма?

Филмът е доста стар, излъчван е по БНТ, но аз нямам спомен. Затова го гледах отново. Трябваше да съм наясно накъде отивам, преди още да получа самия сценарий. Сега не бих казал, че се опитвам да се доближа до образа, създаден от Коста Цонев. Това е все едно, играейки Шекспир, да се опитваш да бъдеш като Лорънс Оливие. Не е необходимо да копираш хора, които са направили нещо преди теб. Иначе защо са поканили теб?! Поканили са те заради твоята интерпретация на ролята. А интерпретацията е плод на съвместна работа с режисьора. Затова и в момента ние не се стремим да наподобяваме нещо в играта. Заимстваме някои знакови за филма елементи, но да ги копираме – не, това е не начинът.

Знаете ли, преди години разговарях с Коста Цонев и го попитах дали прави по-специални неща в подготовката на своите роли, а той ми отговори така:„При мен нещата ставаха по интуиция. Много пъти режисьорът ме е питал: „Откъде ги знаеш тези работи?!“ А аз му казвах: „Ето оттук.“ Това ми каза актьорът и посочи сърцето си. При вас как е?

По същия начин мисля. Ако нещата не преминат през теб – в случая, както казва Коста Цонев, през сърцето – те не биха били толкова аплодирани. Когато си максимално искрен в представянето, то нещата са твои, те са част от теб. А за интуицията съм напълно съгласен с Коста Цонев, защото тя често е вярна. Не всеки път, но понякога е доста точна. Когато вземаш нов, непознат за теб текст, със сигурност те води интуицията.  

Впечатлена съм от превъплъщения ви в „Парижката Света Богородица“ в Театър „София“, в „Гарванът“ в Театър 199 и др. – какво от този опит ви помага в Операта?

Подобни роли са в подкрепа именно на казаното току-що – нещата да минават през теб. Опитът, който малко или много съм придобил в театъра, сега ми помага да съм по-спокоен в заниманието си с нещо, доста по-различно от всичко, което съм правил досега. Имам желание да направя ролята в „Баща ми бояджията“, не само защото е нова и интересна за мен, а и защото ми харесва. Харесва ми работата с целия екип на спектакъла.

Като споменах „Парижката Света Богородица“, ми хрумва, че има и световноизвестен мюзикъл с това заглавие – има ли в мечтите ви подобна роля? Никой никога не знае накъде ще го отведе фантазията на маестро Карталов…

(Смее се.) Ако го отведе натам, би било страхотно. Защото на световната сцена има толкова добри неща, че би било хубаво и нашата публика да ги вижда. Все пак не са много хората у нас, които могат да си позволят да пътуват по света, за да гледат подобни спектакли. Ако има българска постановка на „Парижката света Богородица“ в националната опера, би било страхотно. Разбира се, за да се насладят зрителите на мюзикъла, той трябва да е направен така, както е замислен в оригинал. Ако се правят компромиси, продиктувани от местната ситуация, няма да бъде същото. Но пък знаем, че подобни световноизвестни мюзикъли идват със своите условия и изисквания за точно пресъздаване.

Искрено ви пожелавам Квазимодо да се върне отново при вас.

(Усмихва се.) Кой знае…

Нека надникнем и тв сериала „Братя“, в който изпълнявате една от двете ключови роли, но от доста време не ви виждаме на екрана – какво се случва с вашия герой Борис, ще бъде ли разкрита тайната му, или ще си останем в очакване на третия сезон?

Знаете, че когато се занимаваме с тв продукция, която се излъчва продължително в ефира, ние, актьорите, нямаме право да казваме какво предстои да се случи. Никакъв коментар не мога да правя, а още по-малко да съобщавам подробности. Бих казал само, че сериалът следва замислената линия, тоест поддържаме мистерията от този сезон.  

Момент от репетициите на „Баща ми бояджията“, фотография Софийска опера/Светослав Николов – Чапи

Не успях да ви подведа, но ще се върна отново на някогашния ми разговор с Коста Цонев, мир на душата му. По онова време се появиха новите сериали, много се шумеше около „Стъклен дом“, в който участвахте и вие. И на въпроса ми за тв поредиците той каза: „Ох, нещата са малко изсмукани от пръстите, малко са нагласени…“

Някои от новите сериали наистина бяха такива.

Той обаче допълни: „Иначе късметлии са тези момичета и момчета, за три-четири седмици станаха звезди.“ Съгласен ли сте, че това беше сериозен трамплин и за вас?

Разбира се! Времето ни даде тази възможност. Тогава липсваше такъв продукт в българското тв пространство, а интернет все още не беше толкова разпространен и аудиторията си беше пред телевизорите. Ако сега мрежата е мястото, където можеш да видиш нещо, което те интересува, тогава беше тв екранът. Това беше едно от предимствата на сериала „Стъклен дом“, а другото – че беше написан и продуциран много добре. За съжаление, последвалите го тв поредици започнаха да свалят качеството и аудиторията се отдръпна. Защото когато започнеш да я подценяваш, тя тръгва да търси нещо друго.

Световните примери през последните години са показателни – истински бум на качествени сериали…

Именно. Причината за огромния интерес към подобни продукции я виждаме на световния пазар – качество. Струва ми се, че ако по някакъв начин всички, които се занимават с това изкуство у нас, не започнат да се стремят да бъдат като тях, нещата ще са по-скоро задоволителни. Моят преподавател в НАТФИЗ, проф. Здравко Митков, ни казваше, че трябва да се учим от големите. Само така човек би могъл да намери начин да ги достигне. Не е необходимо да откриваш топлата вода, просто следвай пътя в стремежа си да бъдеш там. И да, в света се влагат огромни ресурси в тази индустрия, но не е необходимо тук да се направят десет задоволителни неща, при положение, че могат да се създадат две и те наистина да са много добри.

За съжаление, големите продуценти искат да вложат малко и да изкарат много. У нас опитите са да се обхване аудиторията от ниската до високата възраст. Според мен това не е необходимо, защото така се изключва възможността да се снимат жанрови продукции, които ако са направени добре, биха могли да прескочат границите ни. Ако обслужваш само интересите на една нация, както примерно е при нас, или се доближаваш само до съседите, тогава пазарът е ограничен.

В този смисъл имате ли коментар за спора „кино или сериали“, провокиран от промените в Закона за филмовата индустрия?

За съжаление, много неща се изписаха и изказаха, хората започнаха да се объркват кое е вярно и кое не е. Самият аз трябваше да се допитам до приятели, които са по-навътре в материята, за да ми обяснят. Доколкото знам, сега нещата са уравновесени и е ясно, че когато има повече средства за правене на кино, е по-добре; че парите за кино си остават само за българско кино и че има други предвидени пари, които са за производство на сериали.

Цитирахте вашия професор, но аз бих искала да цитирам автора на либретото на „Баща ми бояджията“, брата на Коста Цонев, Васил Цонев, който приживе обича да се шегува: „Спечелих от благородната завист на моите колеги!“ Като че ли е неизлечимо това чувство в артистичните гилдии…

Не само в артистичните гилдии, навсякъде я има завистта. Като че ли е заложена в природата на човека. А в нашите географски ширини може би е и по-разпространена. 

Да не би по тази причина да сте по-пестелив в публичните си изяви? Не сте от актьорите, които са непрекъснато и във всички медии.

Смятам, че не е и необходимо да съм винаги и навсякъде. И да, поведението ми е свързано донякъде с това, защото според мен интересен е професионалният живот на един артист, а не личният. Ако бъда в някакво медийно пространство, по-скоро е защото имам какво да кажа по даден въпрос или защото трябва да рекламирам нещо, в което участвам. Защото е ясно, че днес без реклама нищо не става. Тя обаче трябва да бъде направена добре. Ако е пошла, по-скоро би отблъснала публиката. Всяко нещо трябва да е направено с вкус.

Репетиция на „Баща ми бояджията“, фотография Софийска опера/Светослав Николов – Чапи

Сега имате възможност да поканите публиката на премиерата на „Баща ми бояджията“…

Премиерните представления са на 8, 9 и 10 май, като на 9-и те са две – от 11 и от 19 часа. Каня хората на един любим български филмов мюзикъл, пренесен на сцената на Софийската опера – нещо, което не се е правило досега у нас.

А какво ви предстои след това?

Предстои ми роля в постановка на Бина Харалампиева по романа „Тютюн“ от Димитър Димов във Варна. Започваме репетиции в края на май.

И ролята е на… Борис Морев?

(Смее се) Ами да.

А коя ще бъде Ирина?

Все още не се знае.

Но пък вече знаем, че Калин Врачански ще „прескочи“ от един филм, пресъздаден на оперна сцена, в друг, който ще се пренесе във Варненския театър. И че след ролята на Коста Цонев ще трябва да проучвате и ролята на Йордан Матев…

Да, така е. Мисля, че един от хубавите моменти в актьорската работа е, когато има предизвикателство. Аз обичам тези предизвикателствата, защото те са като да се гмурнеш в ново приключение.

Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, но детството му минава в Роман, община Мездра. Завършва гимназия със специалност „Банково дело“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Нашумява с ролите си в Театър „София“ („Ревизор“, „Четири стаи“, „Парижката Света Богородица“, „Франкенщайн“ и т.н.), в Театър 199 („Гарванът“, „Госпожица Юлия“) и МГТ „Зад канала“ („Бел ами“), в тв сериали като „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“, в игралните филми „Още нещо за любовта“, „Смарт Коледа“ и др.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Предишна статияРекторът на УНСС и препъникамъкът „Мартин“
Следваща статияКой, ако не вие? Кога, ако не сега?