1
2099

Кантарът

denev

И ако тази държава не се продънва в бездната въпреки това, което виждат очите ни, и което чуват ушите ни, то е, защото общата маса на добрите хора винаги надхвърля масата на бандитите, на разбойниците, на крадците.

Няма дефиниция за добър човек, и слава Богу! Защото добрият човек не е замръзнало понятие, годно да бъде дефинирано. Добрият човек е всеки един наоколо, който, носейки все по-тежкия кръст на делника, пази живо чувството за справедливост в гърдите си. И преминавайки през гъстите барикади на същия този делник, винаги се опитва да застава до рамото на правдата, във всяка една ситуация.

Ето каква проповед изнася един свещеник в романа на Колъм Маккан „Нека големият свят се върти”.

„Доброто е по-трудно от злото. Лошите хора го знаят по-добре. Затова и са станали лоши. Затова и злото остава у тях. Злото е за онези, които никога няма да се докоснат до истината. То е маската на глупостта и на липсващата любов. Дори хората да се смеят пред лицето на доброто, да го намират за сантиментално и носталгично, няма значение – доброто не е това, за доброто си струва да се борим.”

Книгата на Маккан излиза на английски през 2009 г.

Цели 85 години преди това в разказа си „Гедали” Исак Бабел пише буквално същото. Старият антиквар Гедали от Житомир казва: „Пане другарю… доведете в Житомир малко добри хора. В нашия град те не достигат… Доведете добри хора и ние ще им дадем всички грамофони. Ние не сме невежи. Интернационалът… знаем какво е Интернационал. И аз искам един Интернационал от добри хора, аз искам всяка душа да се вземе под внимание и да й се даде дажба по първа категория.”

„Гедали – основател на един неосъществим Интернационал”, с тази фраза завършва разказа си Бабел. Да се чудиш как е успял да го публикува в книжка 4 на сп. „Красная Новь” през 1924 г. Е, болшевиките най-вероятно не забравят и това му дребно прегрешение, когато го призовават в сградата на Лубянка през 1939 г. За да останат на другата година от него само очилата му.

Наистина ли е обречена каузата на добрите хора? На онези, които не се бият в гърдите, че са добри хора, но които ден след ден творят своите малки стружки добрина. Познавам хора, които го правят, и всъщност светът наистина се крепи на тях, наистина не се продънва в бездната заради тях.

Има например един човек от Стара Загора, който всяка година организира бригади, които отиват да помагат на нашия Зографски манастир на Атон – да чистят, да строят, да копаят. Този човек не иска да се пише за него, затова и тук не споменавам името му. Но монасите и работниците с респект и любов го наричат ОТЕЦ 2, защото дълги години той е работил в системата на ТЕЦ „Марица-Изток” 2. Помощта на тези хора е неоценима, особено след като преди няколко години държавата спря финансовата субсидия за манастира.

Но добрината не е огласена достатъчно по медиите, за добрината малко се чува, за добрината малко се воюва, въпреки рубриките „Добрата новина” тук и там. Защото медийният закон гласи: „Добрата новина е лошата новина”.

Добрината не е огласена достатъчно и заради политиците, които консумират медийното пространство и време като кърджалии, въобразявайки си, че светът се върти около тях. Точно обратното, светът се върти въпреки тях. Защото политическото, дългът да служиш на полиса, на хората, би трябвало да се възприема като мисия от страна на хора с качества, издигнати на висши позиции тъкмо заради качествата си. Но на практика към политиката посягат точно хората без никакви други качества, освен може би качеството с език да ближат пода.

Доброто е по-трудно от злото.

Как не видях един политик, който да каже – сбърках, провалих се, простете. А именно самокритичността е важна стрела, една от най-важните стрели в колчана на доброто.

Гледам малките магазинчета по улиците, създадени с любов, с изрисувани с въображение фирмички, направени с желание бизнесът да потръгне. Много от тях вече са хлопнали кепенци, помещенията са опразнени и вътре през прашните витрини се вижда как паяците тъкат паяжини и се гонят плъхове, а хората са се разпиляли кой знае къде. Но ние строим молове, защото „МОЛЪТ ПЕРЕ НАЙ-ДОБРЕ”. Мислите, че това не се вижда и не се знае. Напротив, вижда се и се знае.

Кризата не може да оправдае по никакъв начин политическите решения, които съсипаха и съсипват малкия и средния бизнес. Политиците обаче не си дават сметка за нещо много важно – когато от теб зависят съдбите на много хора, твоята лична съдба започва да се подчинява на специален духовен закон. И този специален закон гласи, че щом стореното от теб добро или зло се умножава хилядократно, то и отсъждането за стореното от теб – било добро, било зло – също ще бъде хилядократно по-голямо. Това отсъждане може да се случи още приживе, може да се случи и след смъртта. С една дума, при политиците мери друг кантар. Затова първото нещо, на което трябва да се научи един политик, много преди да си ушие хубавите костюми и да си накупи марковите ризи, е как да се кае.

„Животът стана много бърз и възмездието също започна да идва много бързо”, каза ми веднъж една колежка-журналистка в редакцията на един вестник. Говорехме за драматичен епизод от живота на бивш наш държавник, свързан с негов близък.

Накрая искам да ви разкажа за една странна среща. Пътят от Ресилово към Сапарева баня минава през поле, заградено от високите гънки на планините. Встрани от пътя има построени няколко малки параклисчета, наречени на имената на различни светци – просто малка стаичка с куполче отгоре, където можеш да влезеш и да запалиш свещичка по време на пътуването. Видяхме едно такова параклисче, отбихме и спряхме. Запалихме си свещички и сетне се разтъпкахме наоколо. Пред параклисчето имаше изнесена масичка с голям тефтер отгоре. До нея стърчеше немлад мъж, който редовно отбелязваше нещо в тефтера.

– Какво пишеш? – попитах го.

– Отбелязвам добрите хора, които минават с колите по пътя – отвърна ми съвсем сериозно той.

Може и да се шегуваше, разбира се.

Но я си представете, че не се е шегувал. Само за миг си представете това.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияАлександър Екзарх между светлината
и сянката
Следваща статияЖеланото и действителното

1 коментар

  1. Ама разбира се, че има и добри хора. Дето викаше покойният Добри Тонев в едно свое стихотворение “ Какво ми каза шивачът“ :
    Ние, хората, сме съшити с бял конец, но и с чер конец,
    а с такава тропоска в душите бяс беснее и дреме светец.“
    В една картина на Стоян Венев партизанинът се навежда над люлката да целуне детенцето, добър баща, добър човек, не е людоед все пак.Сетне отива в мандрата, връзва овчаря, взема му питите с кашкавал и му оставя бележка: След победата ще ти ги върнем…
    Добрината е двулика, зависи кой я припознава и как. Но да се вгледаме в днешното общество, Иван Хаджийски отдавна се е примирил, Теофраст би тържествувал. Алековият бай Ганьо е даже за предпочитане пред рафинираните мошеници с бели якички. Кой би ти говорил за добрина, при положение, че всеизвестния грабеж на над 25 милиарда долара, разделени на калпак помежду най-добрите, най-верните, най-най-най народните синове и дъщери, а сетне дораздадените още толкова активи на построеното от „класата-хегмон“ наследство, приватизирано от все същите мили „добряци“ от ДС и комунистическите кланове, както и дораздадените милиардни кредити на все същата червена каста, така и не намират изяснено и изразено всенародно тълкуване и досега: Добре ли е това, джанъм, лошо ли е. Че в сравнение с този колосален грабеж, ошушкал до настръхнало като кожата на костеливо мършаво пиле положение на нашето ошашавено население, грабежите на фараоните като Иво Недялков, Капустин или нахалници като Вальо Топлото, мераклии за пладнешко отупване на кесиите на хората като Дянков,Диков и Фандъкова
    са едва ли не мила добрина, аслъ, взели са толкова малко , не са ни утрепали все пак. Че какво са някакви си там антични колекции, частно притежание, какво са там разни застроени уж държавни брегове, какво са там разни изсечени или подпалени горски масиви. Ми това са добри начинания, печалба носят, работни места. Ами че синята зона е добро дела, я виж как никой не си кара колата. Това, че колите сега ще седят и ще ръждясват, че ще се скапят след три месеца от некаране, че това ще ощети хората и те няма да похарчат парите, коите ще дадат за ремонт, за други стоки, това не е лошо. Добро е. За джобовете на властта е добро. Например огромна добрина бе смяната на регистрационните табелки на колите. Всеки собственик на кочина втора употреба се бръкна с по осемдесет лева за ударена на щанца ламаринка, кофти боядисана, която не би трябвало да струва повече от внесената китайска щанцована като тавичка ламарина и пак тъй кофти оцветена, на цена от левче. Обаче за получателите на над сто и
    шестдесет милиона лв. това бе едно добро дело. И с водомерите, с уредите за парно, с всевъзможните хитрини за стрижене на овцете „добряците“ са благородници. Защо да набеждаваме за лош мутъра завардил плажната ивица с въженце и искащ по двайсет кинта за чадър, след като синята и зелената зони стигнаха от Годеч до Своге? Че сега и в селата с по трима жители вече ще се въвежда синя зона. А това е една добрина за тях, могат да си паркират ( срещу годишна такса от сто лева) каруците без проблем. Ми добро дело е.
    Защо предавания като тези на Славито, Карбовски, Вип Брадър, певиците на „Пайнър“, порно каналите и нетърпимостта към ромите да са лоши неща, след като светите отци от Синода се оказаха сътрудници от ДС. Че ДС по-добра репутация ли има от чалгата? Че лош пример ли дава Глъбин с куфара, след като цялата правешка каста ни управлява пак, а по нейно време оръжие, наркотици и петрол се разнасяха по света не скуфари, а с танкери? Че какво са виновни спящите добряци от МВР, както и онези техни пернишки колеги, допуснали „самоубийството“ на заподозрения за тежко престъпление арестант, защо да ги гледаме с лошо око, след като бивш шеф от 9-то РПУ се оказа крупен собственик на имоти за милиони и милиони, че и в Общината имаше апетити. Че защо да обвиняваме ДС-служителите за лоши хора, след като те са толкова отговорни, ама национално-отговорни капиталисти-отличници, забогатели с ум и честност, та икономиката ни цъфти в техния перфектен капитализъм, почти толкова перфектен като техния социализъм, наречен от другаря Живков „едно недоносче“. Ми добри хора са, какво като са трепели десетилетия разни типове и са ги пращали в лагери.
    И така, до края на света, както пееше Коста Карагеоргиев. А както казваше и Добри Тонев в стихотворението си: „Гледаш – палтото ново, а хастарът не струва“, същото е и с днешния нов ред, подплатен с хастара на същите добри и мили хора от ДС. Всичко е диалектика.