Златна палма на кинофестивала в Кан спечели необузданият „Триъгълник на тъгата“ на шведа Рубен Йостлунд (за него тя е втора, тъй като през 2017 г. той получи такава за провокативната си творба „Квадратът“). Филмът шумно осмива извадка от свръхбогати пасажери, затворени на луксозен кораб, където преяждат, препиват и повръщат. „Триъгълник на тъгата“ е грандиозна насмешка над изкуствеността на „добрия тон“, над парадността на модния свят.
Макар и да се размина с пожеланото от мнозина най-голямо отличие, „Близост“ на най-младия режисьор в конкурса Лукас Донт успя да си подели Голямата награда с грандамата на френското кино Клер Дени, която пък бе отличена за романтичната си драма „Звезди по пладне“. Малкият, но много въздействащ белгийски филм успя да нареди Донт до вечните братя Дарден, които и този път не се разминаха с награда – простичкият „Тори и Локита“ е посветен на изключителното приятелство на две африкански деца, по-малко момче и по-голямо момиче, опитващи се да оцелеят в подземния свят в Белгия. Призът бе формулиран като Специална награда на 75-ото издание на Кан и е осми по ред за невероятно издръжливия във времето тандем.
Наградата за режисура отиде при единствения, който наистина я заслужаваше, а именно южнокорееца Пак Чан-ук. Емоционалната му драма „Решение за напускане“, в която разследващ полицай фатално се влюбва в заподозряна в убийството на съпруга си млада и красива китайка, определено ще остане в паметта на всеки истински киноман. Наградата за най-добър актьор също отиде в Южна Корея, при известния на публиката там Сон Кан-хо, който пък изцяло подпира заснетия в Сеул филм на японеца Хирокадзу Корееда „Посредник“. Наградата за женска роля отиде при Зар Амир Ебрахими, журналистката в „Свещеният паяк“ на Али Абаси, която впрочем напълно я заслужава не само заради ролята си, а заради личната си житейска съдба, принудила я да емигрира във Франция.
За да даде собствената си награда, журито също си избра два филма: „Осемте планини“ на белгийските режисьори Шарлот Вандермеерш и Феликс ван Грьонинген (другия филм за мъжко приятелство, започнало още от детството) и прелестния „ЕО“ на поляка Йежи Сколимовски. Наградата за най-добър сценарий бе за откритието на фестивала – шведско-египетския режисьор Тарик Салех и безкомпромисния му „Момче от Рая“.
Повече за наградените филми четете в юнския брой на списание „Култура“.
