0
4450

Кан’2021 – еуфория, но добре обгрижена

Ако бяхме в нормална година, в края на този месец, юни, международната преса вече щеше да е описала грандиозните моменти и филми от най-яркото събитие на световното кино – фестивала в Кан. Щеше да е висяла по опашки пред ВИП залата „Люмиер“ на елегантния „Дворец на фестивалите“; да е препускала към по-малката, но много уютна зала „Дебюси“; да се е завирала в претъпкания Wifi пресцентър при мониторите, на които „дават“ знаменитостите „на живо“; да е поглъщала сандвичи и кафета „на крак“; да е иронизирала „досадните“ ритуали на „червения килим“; да си е проправяла път през „безсмислената“ тълпа на „Кроазет“; да е „висяла“ поне час за поредното уж уговорено интервю; да е обожествявала или сривала един или друг режисьор; да си е лягала в 2 през нощта и да е ставала в 6 сутринта; да е ругаела „нетърпимия“ снобизъм на французите, но да им го е прощавала, тъй като (все пак!) те са създали мястото, без което хората на киното не могат, защото там фантазиите летят, а мечтите се сбъдват.

Да, ако бяхме в нормална година, нещата вероятно щяха да бъдат такива, каквито бяха през 2019, когато южнокореецът Понг Чун-Хо спечели Златната палма със своя саркастичен трилър „Паразит“, а професионалистите, както обикновено, резервираха хотелите си за следващия Кан още преди да са отпътували от настоящия.  

Знаем обаче, че не сме. 2020 г. посече славния (въз)ход на Кан през всичките му 72 издания (през 2020 г. беше 73-ото). Малко е да се каже, че пандемията опъна докрай нервите на администрацията и по-специално на двамата „главни“ в лицето на президента Пиер Лескюр и селекционера Тиери Фремо. Наследници на внимателно отглежданата традиция фестивалът да няма ограничения, както в идеите, така и в тяхното прилагане, те се оказаха блокирани в основното – да съхранят „физическо“ му великолепие. Когато целият свят се беше свил в смущаващото си безмълвие, двамата трябваше да вземат важно решение – да има ли Кан’2020 дигитално издание, или не. В контекста на стабилната културна среда на безусловна защита на киното като безценен дар, по тяхно предложение, но и с безрезервната подкрепа на държавата Франция стана ясно, че, да, пандемията е страшна, но срутване на традиционния образ на фестивала не може да се допусне. За известно време екипът му притихна и заработи почти „нелегално“. Фремо избра 56 филми, обедини ги в една обща програма, сложи ѝ логото „Официална селекция Кан 2020“, съобщи я на света и я поразходи из места, където условията позволяваха (Сан Себастиан, Лион). По този начин първоначалният шок бе омекотен, а решението избистрено: Кан няма да прави дигитални формати на годишните си издания, освен в частта, насочена към филмовия бизнес.

в селището Ла Бока, ще бъде открит ултрамодерният мултиплекс „Синеум“

Днес се опитваме да забравим предългата аnnus horribilis (2020), която вероятно ще бъде споменавана от бъдещите поколения, наравно с 1968 г., когато яростта на студентите блокира провеждането на фестивала. Тя сигурно ще бъде нареждана до фалстарта му през 1939 г., когото първото му издание бива отложено чак за 1946 г., защото вместо да попива красотата на изкуството, Европа се срива под разрушителната енергия на Хитлер.  

Слава богу, лека-полека 2021 г. започна да компенсира последиците от „празното“ време и опирайки се на ваксините, да държи под известен контрол опасния вирус. На няколко пъти, международната филмова индустрия беше уведомявана, че с оглед на предстоящото 74-о издание работещите за фестивала внимателно изучават „новата реалност“ в социалното общуване. Много хора чакаха да разберат какво ще бъде решението на Франция. И ето че един ден излезе ясно съобщение: в средата на лятото, между 6 и 18 юли, 2021 г. фестивалът в Кан ще се проведе за 74-и път. Кан през юли? В безумната жега? Да, не са малко различията със „свещения“ месец май, но за сметка на това отпразнуването на 14 юли, националния празник на Френската република, си е истински бонус и със сигурност ще превъзбуди публиката с традиционната демонстрация на дух и стил.         

Кан стана първият световен кинофестивал, който реши да върне филмите там, където им е мястото – в киносалоните. Упоритата привързаност на французите към колективното гледане (съпреживяване) на седмото изкуство не е нова, нито пък е случайна. Тя е в синхрон с разбирането (и безусловната защита) на авторското кино, което трябва да бъде почитано на голям екран. Държавата поддържа културните предпочитания на нацията, формирани благодарение и на самата нея. Пандемията наистина успя да измете зрителите от киносалоните и да ги вкара в „ръцете“ на глобалните стрийминг платформи, но французите не спряха да тъгуват по киносалоните си. А и законът е на тяхна страна – филм, който участва в главния конкурс на Кан, трябва най-напред да бъде разпространен в мрежата на страната. „Нетфликс“ продължава да не приема това условие, поради което и този път стрийминг компанията няма да има свой филм. „Кавгата“ умело се експлоатира – Кан не е единствената риба в морето, иронизират от „Нетфликс“.

От самото начало на годината фестивалът се планира и изпълнява в крачка. От 2000 предложени заглавия 63 получават „зелена улица“ за участие в официалната селекция, 24 в главния конкурс, а 20 – в паралелната програма „Особен поглед“. В същото време фестивалът следи здравната ситуация в страната и се адаптира към произтичащите от нея ограничения.

Например: 100 % запълняемост на киносалоните ще е възможна едва на 30 юни 2021 г., а ваксинирането на всички възрасти стана възможно едва преди три седмици. Общоевропейските санитарни мерки и в частност координирането на правилата за издаване на единен ваксинационен паспорт и куп други подробности също бяха уточнени съвсем неотдавна.

Кадър от филма „Анет“

И все пак, Франция не се поколеба: ще спаси красотата и обаянието на Кан от „всеядността“ на дигиталните услуги. Няма да има хибридни формати, каквито по принуда приеха Венеция, Берлинале, Карлови Вари и почти всички други важни филмови форуми в света. Игра ва банк, за да спечели.

В този смисъл, една важна новина все още минава някак незабелязано, но със сигурност ще има развитие през юли: на няколко километра от Кан, в селището Ла Бока, ще заработи ултрамодерният мултиплекс „Синеум“. Той е оборудван с 12 кинозали, разполагащи с 2426 места. Проектът е на изключителния френски архитект с италиански корени Руди Ричиоти, който създаде грандиозния Музей на европейската и средиземноморски цивилизации в Марсилия (Mucem). Разположен върху 9000 кв.м, още това лято комплексът предоставя на фестивала четири от своите зали, екипирани по последна дума на техниката. Инвестираните 30 милиона евро респектират, още повече че основната функция на екипа ще е да изпълнява ролята на визуална „антена“, ориентирана както към туристите, така и към студентите от близките университети. Този внушителен подарък на иначе малкото градче Кан вече претендира да се превърне в световен център на аудиовизуалните изкуства (и техники).

А акредитираните журналисти на Кан’21 (колко ли ще бъдат те през този юли?) ще получат привилегията да станат първите посетители на „Синеум“. Минали веднъж през проверката за зелен ваксинационен паспорт (ако го имат) или за негативен тест от последните 48 часа (а трябва да го имат), те ще могат да влязат в комплекса и да минават от зала в зала и от филм във филм.

Пак за да привлече специалното внимание на пресата, а оттам и на публиката към филмите извън главния конкурс, Фремо направи важна промяна в „Особен поглед“ (основан през 1978 г. от легендарния и дългогодишен „идеолог“ на Кан Жил Жакоб).

Та, Фремо промени характера ѝ, като обяви програмата за убежище най-вече на млади режисьори, а не само на такива, останали извън главния конкурс. За по-утвърдените имена Фремо учреди съвсем нова програма „Кан-премиери“. В нея ще намират място филми, които няма да се състезават в нито един от конкурсите, съответно няма да бъдат оценявани, но пък ще получат видимост в контекста на фестивала със собствен „червен килим“ пред зала „Дебюси“. Повече „собствен облик“ на „местата за показ“ в Кан иска Фремо, защото те имат нужда от щедра реабилитация.

В този смисъл режисьорките Мина Милева и Весела Казакова, избрани да покажат втория си игрален филм, „Жените наистина плачат“, в тазгодишния „Особен поглед“, са щастливки, те попадат на място, където редом с тях ще бъдат режисьори от техния ранг. Това е чудесна възможност филмът им да изпъкне. Те пристигат в Кан с „багажа“ на игралния си дебют „Котка в стената“, който беше в Локарно, престижен фестивал, считан за преддверието на Кан. Женското им кино (не по маниер на правене, а като съдържание) би могло да привлече вниманието на нестандартната британска сценаристка и режисьорка Андреа Арнолд, тазгодишния председател на международното жури на „Особен поглед“. За Милева и Казакова участието в Кан е поредното завоювано ниво в професионален план, а за България – важен етап в бавното, но все пак случващо се появяване на добро българското кино там.  

И все пак, както винаги погледите на всички са насочени към главния конкурс. След 18 месечно упорно гледане на филми, Фремо и компания са успели да композират впечатляващ букет от имена, който има всички шансове да превърне фестивала в хита на годината. Осем от тях вече са били награждавани на предишни издания, а други осем участват за първи път. Жените режисьори са само четири, три от тях идват от Франция.

Тилда Суинтън във „Френският диспечер“

Уес Андерсън и „Френският диспечер“ явно ще влудяват публиката, която го чака вече втора година. За домакините филмът има особено значение, тъй като разказва за американско списание, издавано във Франция. Освен това той е сниман в очарователния град Ангулем, из който са се разхождали актьорите Бенисио дел Торо, Уилям Дефо, Тилда Суинтън, Леа Сейду … На едно от първите места по скандалност застава и „ужасното дете“ на френското кино Леос Каракс, чийто филм „Анет“ се е заиграл с музикалната комедия и си е внесъл чудния американец Адам Драйвър, за да го постави до обичаната в Холивуд французойка Марион Котийар. Пет години след феноменалния успех на Изабел Юбер в „Тя“ необуздаемият нидерландец Пол Верховен се завръща с „Бенадета“, прелюбопитната история за лесбийските наклонности на религиозна монахиня от XVII век. Винаги пъргавият и будещ уважение със социалната си чувствителност към проблемите на обикновените италианци Нани Морети ще покаже своя „Три етажа“, този път насочен към обитателите на жилищен блок в Рим. Бившият съпруг на Мадона Шон Пен ще се опита да си върне авторитета със силовия сюжет за мъж с двоен живот в „Денят на флага“. Същото ще се стреми да направи и иранецът Асгар Фархади, чийто „Герой“ не се разхожда из Франция или Испания, както беше преди време, а се завръща към жанра на психологическия трилър. Ще има, разбира се, и много френско кино: Франсоа Озон ще е в Кан с „Всичко мина добре“ със Софи Марсо, най-сетне склонила да участва в негов филм; Жак Одиар и „Олимпиадите“, в който три момичета и едно момче ще си разменят любовни трепети; Брюно Дюмон в „В полуясна утрин“ ще покаже Леа Сейду като журналистка; Миа Хансен-Льов ще търси духовна връзка с остров Форьо в „Остров Бергман“; Джулия Дюкурно ще преследва поредния сериен убиец в „Титан“, докато във „Фрактура“ Катрин Корсини ще нищи последиците от социалните сблъсъци. Избрана заради своя „Историята на жена ми“, известната унгарка Илдико Енеди ще разплита мотивите на необясним залог, докато в „Карай колата ми“ японецът Рюсуке Хамагучи ще търси нежната поетика в живота на нетипична брачна двойка. Конкурсът е приел и един от най-екзотичните режисьори в собствената си история, тайландеца Апичатпон Веерасетакул, който в своя „Мемория“ най-неочаквано е закарал уникалната Тилда Суинтън в далечна Колумбия. Талантливият Надав Лапид от Израел ще се представи с  Коляното на Ахед“, Кирил Серебренников – с „Грипът на Петров“ (режисьорът най-вероятно пак няма да бъде пуснат от руските власти да представи филма си в Кан).
Ще има кино още от Австралия, Чад, Белгия, Норвегия, Мароко, Финландия…

С неизменната си шапка, на която този път е избродирана миниатюрна златна палма, ще се появи неукротимият, но напълно наясно със себе си Спайк Лий. Понеже ще е първият цветнокож председател на жури в Кан, фестивалът е получил разрешението му да ползва неговия образ на официалния си плакат. И е поставил две палми над главата му, също …цветнокожи.

Тази година той ще се изкачва по прочутата стълба пред зала „Люмиер“, по „червен килим“, чийто обем ще е с 50 % по-малък от обичайния. А лимузината, в която ще го вози, ще е електрическа.

Останалите гости на фестивала ще бъдат (правилно!) лишени от пластмасови чаши и няма да могат да ползват почти никакви материали на хартия.

Очевидно, освен КОВИД-19, фестивалът Кан е решил да обгрижи и околната среда, която организаторите искат да видят в „зелено“.

Пищна игра на цветове, това сякаш иска да предложи Кан, безспорно най-влюбеният в киното фестивал.