Начало Идеи Гледна точка Капчица здрав разум
Гледна точка

Капчица здрав разум

15943
Основателят на Wikileaks Джулиан Асанж, след като беше освободен от Великобритания и се завърна в Австралия, участва в пропалестински марш в Сидни под портрета на аятолах Али Хаменей, който държи пушка, 3 август 2025 г.

Голяма част от младите хора днес може би не са виждали магнетофон, но когато ние бяхме на тяхната възраст, слушахме музика на тези звукозаписни устройства, защото бяха най-модерни. Те предлагаха малката, но ценна свобода всеки да си записва любимата музика от грамофонни плочи, които нелегално се пренасяха през границата от западните страни. Това също е непознато за поколенията след комунизма – ако митничарите открият скрита плоча, тя я чупеха или конфискуваха. Но ако минеше границата, тя тръгваше от ръка на ръка да се презаписва на магнетофонна лента. Най-предпочитаните ролки с магнетофонна лента бяха BASF, защото бяха с най-високо качество.

Това пък, което ние не знаехме тогава, беше, че немската компания BASF е най-големият химически концерн в света и по време на нацисткия режим е произвеждала биоцида Zyklon B, използван в газовите камери на концлагерите Аушвиц, Майданек, Дахау, Заксенхаузен, Равенсбрюк, Щутхоф, Маутхаузен, Нойенгаме за индустриално организираното масово убийство на няколко милиона души. Само след пет-шест вдишвания този газ кара клетките на тялото да спрат да дишат и предизвиква вътрешна асфиксия. Името на отровата се е превърнало в синоним на техниката и систематичния характер на Холокоста. Циановодородът се е произвеждал във фабриката в Лудвигсхафен на Рейн, която работи до пролетта на 1945 г., когато градът е превзет от съюзническите войски.

Освен това от началото на войната концернът произвежда стоки за военната икономика на Райха, като използва принудителен труд на чуждестранни работници и затворници от концентрационните лагери. Някои фабрики са специално построени в близост до концлагери, за да се улесни експлоатацията на безплатния труд на лагерниците. В следвоенните съдебни процеси някои от ръководителите на концерна са осъдени.

Тези исторически факти станаха обект на коментари през последните дни във връзка с австрийско-германската активистка Марлене Енгелхорн, потомка на Фридрих Енгелхорн, основател на BASF и една от наследничките на финансовите активи на фирмата. Тя се включи в група пропалестински активисти, чиято цел е да достигнат брега на ивицата Газа, като написа в профила си в Инстаграм „Здравейте, аз съм Марлене и съм против геноцида, апартейда, незаконната окупация и за свободна Палестина“. Зоната е под израелска блокада, за да се предотвратят доставките на оръжие за терористичната организация Хамас. След като получи наследство от баба си, Марлене Енгелхорн и нейната организация Guter Rat дариха 25 милиона евро за социални проекти. Активистите, сред които е и Грета Тунберг, заявяват, че не подкрепят Хамас, но не крият омразата си към Израел. Така е озаглавена и статията в „Билд“ – „Мразя Израел!“.

Всеки има право на своите пристрастия, но дори крайностите не трябва да замъгляват приличието и здравия разум. А в случая с Марлене се изисква и историческа отговорност. Д-р Алек Оскар определи подобен тип акции като „антисемитски кампании, прикрити като „хуманитарни мисии“ и морална извратеност“ и заяви, че „Израел няма нужда от уроци по морал от потомци на индустрията на Холокоста.“ Флотилията едва ли ще нахрани гладните палестинци, за които са изпратени хуманитарни помощи за милиарди долари, но те не стигат до тях, защото се присвояват от Хамас за купуване на оръжие и копаене на тунели. Мирното население там е заложник на терористите и условията няма да се подобрят, докато терористите са подкрепяни, макар и под прикритието на хуманитарни мисии. Тяхната истинска цел е да се манипулира общественото мнение, което се потвърждава от изказването на високопоставения представител на Хамас Гази Хамад (Рази Хамед): „Инициативата на няколко държави да признаят палестинска държава е един от плодовете на 7 октомври. Доказахме, че победата над Израел не е невъзможна, а нашите оръжия са символ на палестинската чест“. Значи масовото клане след терористичното нападение на 7 октомври 2023 г. е постигнало целта си! Защитата на човешките права се основава на защита на човешките ценности. А именно те са потъпквани от терористите.

Хамас отказва да се разоръжи и не отстъпва от главната си цел – палестинска държава със столица Йерусалим. Създаването на държавата Израел се нарича катастрофа и се отрича правото ѝ да съществува. Но това не е най-скандалното! На пропалестински митинг в Сидни скандираха: „Точно както Израел, Австралия няма право да съществува!“ Терористичната групировка се насърчава главно от пропалестинските акции в Европа и САЩ. Защото сред арабския свят тя не получава никаква подкрепа. Ако цивилизованият свят не намери начин хуманитарните помощи, които изпраща, да не попадат в ръцете на терористите, това означава, че нито помощите са хуманитарни, нито той е цивилизован.

Цивилизованият свят изглежда безнадеждно объркан. Ценностите, върху които е изграждана цивилизацията, изглеждат подменени и преобърнати. Това прави перспективата да изглежда кошмарна. Но светът познава много по-безнадеждни времена и те не са толкова далечни, защото са годините на младостта на нашите родители. През 1938 г. Третият райх и СССР започват да си поделят Европа. Всички граничещи със Съветския съюз страни са окупирани от Червената армия, а Вермахтът една след друга завладява повечето страни от Западна Европа. Фашистка Италия се съюзява с нацисткия Райх, Хитлер и Сталин сключват пакт за ненападение и към 1940 г. Европа изглежда покорена под тоталитарна власт. Америка и далеч и е неутрална, Англия е остров и не се очертава никаква надежда за избавление. Кошмарно време, последвано от изпепеляваща война!

Припомням това, за да кажа, че светът е оцелявал и се е въздигал и след най-унищожителните трагедии. На този фон сегашните проблеми не изглеждат толкова страшни. Ето, в нашите социални мрежи се води словесна престрелка за българския домат. Това бил доматът, който Европа искала да забрани, защото нямал равен на вкус. А в същата тази Европа, която всекидневно крои тъмни планове как да ни унищожи, се провеждат разни фиести, на които се води бой с домати. В острите пререкания забравят, че ако европейските мореплаватели не бяха открили Америка, българският домат така и щеше да си остане непознат в България.

Когато видим на пропалестински демонстрации да се издигат портрети на аятолах Али Хаменей, може би трябва да си кажем, че освен политически страсти, е хубаво да има и капчица здрав разум.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора