Разговор с Ян Микулашек, един от най-оригиналните режисьорски гласове на съвременния чешки театър   

„Сага за семейство Маркс“ е мащабен визуален спектакъл, който изследва фигурата и наследството на Карл Маркс отвъд идеологическите клишета и историческите догми. Изхождайки от книга на известния испански писател Хуан Гойтисоло (1931–2017), постановката превръща биографията на Маркс и неговото семейство в отправна точка за размисъл върху съвременния свят – социалните неравенства, кризите на солидарността, миграцията, политическите утопии и разпада на големите разкази. Театър „Хуса на провазку“, който създава „Сага за семейство Маркс“, е един от най-интересните и влиятелни авангардни театрални центрове в Чехия, основан е през 1967 г. Представлението гостува на платформата Световен театър в София и ще се играе на 16 юни от 20 часа в Сатиричния театър.

Ян Микулашек е сред най-оригиналните режисьорски гласове на съвременния чешки театър. Известен със своя визуално въздействащ стил, интелектуална провокативност и умението да съчетава хумор, ирония и размисъл, той създава спектакли, които преминават отвъд традиционните жанрови граници. Работил е в най-значимите театри в Чехия и е носител на множество национални отличия. В „Сага за семейство Маркс“ Микулашек дава на Карл Маркс сложна роля. Има ли човек зад името му и какъв е той?  

Какво първоначално ви привлече в текста на Хуан Гойтисоло и защо решихте да подходите към Карл Маркс през идеята за семейна сага, а не през политическа биография?

Текстът ми беше предложен от артистичния директор на театъра Мартин Сладечек. По-късно двамата заедно направихме сценична адаптация на романа. Идеята да се съсредоточим върху историята на семейство Маркс идва директно от книгата на Гойтисоло, където политиката и личният живот са толкова тясно преплетени, че е трудно да ги разделиш.

„Сага за семейство Маркс“ се движи между историческа рефлексия, гротесков хумор и коментар на настоящето. Как намерихте баланса между иронията и емпатията в представянето на Маркс и неговото наследство?

Мисля, че и самият Гойтисоло непрекъснато търси този баланс – между възхищението и критиката към Маркс, към неговите идеи и към самия него като човек. И ние се опитахме да направим същото, макар и по свой начин. Според мен няма нужда да заемаш страна. Напълно възможно е едновременно да се възхищаваш на Маркс и да изпитваш неприязън към него.

В спектакъла Маркс се появява едновременно като философ и като културен мит. Кое ви беше по-интересно – историческият Маркс или начините, по които съвременното общество продължава да проектира значения върху неговата фигура?

Разделихме си задачите. Мартин Сладечек се занимаваше повече с историческия контекст и историята на семейство Маркс, а аз се интересувах от това как днес възприемаме неговото наследство. Любопитно ми беше доколко образът на Маркс, който живее в общественото съзнание, се е отдалечил от реалния човек Карл Маркс.

Спектакълът съчетава драма, музика, фрагментарен разказ и документални елементи. Колко важна е колажната структура във вашия режисьорски метод?

Струваше ми се напълно естествено да говорим за толкова сложна тема с по-сложни театрални средства. Забавлявахме се не само да разбъркваме гледните точки, но и да миксираме различните жанрове. Не искам да давам готови отговори – по-скоро ми се иска всеки зрител сам да сглоби своята версия от парчетата на този пъзел.

Как чешкият исторически опит с комунизма повлия на вашата гледна точка при създаването на този спектакъл?

Ние самите помним комунизма само от детските си години, така че не ни беше трудно да погледнем на темата от известна дистанция. Но мисля, че за по-възрастните зрители може да е доста по-трудно да мислят за Маркс без чувство на неприязън или дори гняв.

Много от вашите спектакли изследват напрежението между личния живот и политическата история. Какво открихте за Маркс като баща, съпруг и човешко същество по време на репетиционния процес?

Опитахме се да покажем Маркс като сложен и противоречив човек. Виждаме го като любящ баща и очарователен събеседник, но също и като егоцентричен, избухлив човек, който често наранява най-близките си – съпругата и приятелите си. Тъжно е да видиш човек, който мечтае за по-хуманно бъдеще за човечеството, но същевременно не се отнася с достатъчно уважение към собствената си жена.

Това обаче поставя и един по-общ въпрос: трябва ли да гледаме на живота и идеите на големите интелектуалци като на едно цяло, или можем да ги разглеждаме отделно? Колко важно е да познаваме личния им живот, за да разберем техните идеи? И нужно ли е един мислител да бъде безупречен, за да приемаме сериозно това, което казва?

Визуалният език на спектакъла е много отличителен. Как сътрудничеството с останалите в екипа оформи облика на „Сага за семейство Маркс“?

Всъщност в сравнение с другите ни проекти визуалната концепция тук е доста минималистична. Най-много ни допадна играта с контраста между съвременните елементи – камерата, прожекциите, музиката – и костюмите, които са издържани в исторически стил.

Смятате ли, че публиката в Централна и Източна Европа реагира различно на спектакъл за Маркс в сравнение с публиката в Западна Европа?

Нямаме чак толкова много опит с представления извън страната. Но ми се струва, че за западноевропейската публика темата за Маркс и марксизма може да е просто интересна интелектуална тема. За хората в Източна Европа тя е свързана с конкретни и често болезнени лични спомени. Това според мен е основната разлика.

С какви въпроси бихте искали софийската публика да напусне театралната зала след спектакъла?

Любопитно ми е дали зрителите смятат, че мечтата за по-добро бъдеще е опасно нещо – както историята неведнъж е показвала. Или пък точно обратното: дали това не е една от най-важните човешки потребности, която движи обществото напред.

„Сага за семейство Маркс“ от Хуан Гойтисоло, Сатиричен театър, 16 юни 2026 г., 20 часа. Режисьор Ян Микулашек, драматург Мартин Сладечек, сценично пространство и сценография Марек Цпин, видео Ондржей Коцар. Участват: Далибор Буш, Доминик Телеки, Маркета Матулова, Здислава Пехова, Габриела Щефанова, Владимир Хаузер, Виктор Кузник, Душан Хржебичек, Матоу̀ш Бенда.