В репетиционната зала на бившето читалище „Светлик“, сега резиденция на една кабелна телевизия, на частен и много скъпарски фитнесклуб и на още няколко фирми с не толкова явно, да не кажем направо скришно поле на дейност, се провеждаше кастинг за участници в пиар-кампанията на българския клон на водеща световна фирма за газирани напитки под надслов: „Нашата лимонада е шампанското на Дядо Коледа!“, за избор на Дядо Коледа. Пиар-кампанията се движеше от българския клон на световната рекламна агенция „Дъ дуорфс“ – „Джуджетата“. Главни действащи лица в конкурса като жури бяха криейтив директорът на „Дъ дуорфс“ г-ца Снежанка Бембелянова и отговорникът по творческите проекти на компанията за газирани напитки г-н Елен Лютичев, и двамата млади, ухаещи, проспериращи, нахъсени – с големи претенции, големи заплати и големи възможности. Срещу тях в празното помещение с почернял паркет и олюпени огледала се бяха наредили петима кандидат-дядоколедовци – безработни мъже, спазили предварителното изискване да са над 50 г., да излъчват живо добродушие и да са бръснати, за да им бъдат залепени лесно при евентуална победа белите памучни дядоколедовски бради.
– Според мен най-важен е артистичният талант на нашите кандидати – палеше се Лютичев, докато гледаше с овлажнял поглед право в облите като мидички коленца на г-ца Бембелянова.
– А според мен – външният вид и на второ място опитът, стажът като Дядо Коледа – не падаше по гръб госпожицата, докато си мислеше каква прекрасна синя „смучка“ би направила върху здравата мускулеста шия на явно здраво спортуващия Лютичев.
– Аз настоявам всеки да изиграе етюд за раздаване на въображаеми подаръци от въображаем чувал на въображаеми хлапета – приближи се на педя от лицето на Снежанка Елен и вдъхна с цели ноздри томителния аромат на красивата ѝ шия.
– А аз настоявам да ги точкуваме по външен вид и едва след това да разчитаме на интервюто и артистичния талант.
Петимата мъже срещу тях стояха на тръни. И петимата бяха безработни от толкова дълго време, че бяха готови на всичко, за да захлебят малко – а се бе чуло вече, че хонорарът за избраника щял да бъде трицифрено число в евро.
Единият беше здрав алкохолик, който и сега си беше джапнал здраво за кураж. Вторият май беше в такава депресия, че постоянно се пипаше по лицето. Третият навярно имаше от застояването в къщи хемороиди и ту ставаше, ту сядаше пак на стола. Четвъртият беше толкова висок, че по дефиниция отпадаше. А петият за зла беда постоянно движеше главата си на верев, като кон, който се брани от мухи и явно също беше обречен.
– Какво ще правиш довечера? – изведнъж се осмели да попита колежката си Елен Лютичев.
– Ще си легна рано, защото съм уморена – каза Снежанка, изпивайки го с очи.
– Ами тогава да приключваме по-бързо с тази дивотия, че да има време за една вечеря някъде. Какво ще кажеш?
– Ами добре.
И като стана права и плесна с ръце, Снежанка каза на кандидатите:
– Господа, свободни сте. Изчакайте отвън в коридора. След малко ще ви обявим резултата.
Двамата останаха сами в залата с огледалата.
– Ти решавай – каза Елен на Снежанка.
– Предлагам да изберем втория.
– Добре.
Извикаха щастливеца и му казаха да се готви.
А вечерта, докато лежаха в пъстрото легло на Снежанка и се наслаждаваха на настъпилата в телата им тишина, Елен изведнъж попита:
– Защо всъщност избра точно него?
– Защото беше човек с опит, тоест със стаж като Дядо Коледа.
– Как разбра? Та ние даже не проведохме разговор с кандидатите.
– Всеки, озовал се поне веднъж в кожата на Дядо Коледа, развива нещо като тик и започва често-често да пипа лицето си от страх брадата му да не се е отлепила. Но нали знаеш, че уроците не са безплатни?
– Знам.
