0
3793

Касти

Сега Войводиново е България и България е Войводиново. Нацията със затаен дъх следи развитието на този сюжет, вълнува се, поства и препоства.

Не възлагам надежди на предвиждания, че с този си текст ще кажа нещо кой знае колко ново, нещо смайващо разумно или неочаквано проникновено. Но и не съм воден от такава мотивация, разбира се, тъй като самата проблематика не изисква нито оригиналност, нито нестандартност, а ангажимент, съвест и почтеност.

Ще започна от нещо, което едва ли подлежи на каквото и да било съмнение: ако настървението и жестокостта, проявени в този побой, не бяха произлезли от роми, а от етнически българи (или турци, прочее), отзвукът на случилото се щеше да е с несравнимо по-малки размери. Щеше да мине през електронните медии под инвентарния номер на събитие в категорията „улична престъпност“, „хулиганство“, „инцидент“, да поостане в новинарските емисии за деня и да отшуми с падането на нощта.

Но цялата тежка обремененост, свързана с проблемите на ромската интеграция, както обикновено нажежиха температурата и далеч по-силното публично горене по темата е  очакван факт.

Продължавам с баналните изводи: срамната традиционна зависимост на политическите партии в България от придобиването на лесна електорална подкрепа посредством прилагането на елементарни, но изпитано добре функциониращи схеми в циганските гета, блесна пред очите ни и този път благодарение на експресното бутане на „курници“. Дошло като следствие от недоволството на един друг, много важен при днешните условия, сегмент от електората.

Допусканото с години незаконно застрояване на територия и разрастване на гетото във Войводиново са поредният категоричен документ за възползване заради целите на политическия глас от рана, дразнеща цялото общество.

Ще бъда и аз поредният, казал го, но си е така: толерирането на този тип нарушаване на законите в страната е интегрална част от цялостните планове за обсебване и контрол над онези статистически изчислими проценти и прослойки от ромската общност на България, които са удобни за подхващане и подхвърляне.

Да, подхвърляне, защото през годините от 89-а насам политическите брокери и техните възложители си подхвърляха взаимно прослойки и проценти от и в ромския етнос в страната. За да не остане топката само у едного от играчите. 

След отминаването на съответните изборни кампании и след преброяването на резултатите платени агенти (винаги в най-новия ни демократичен период са се намирали и се намират такива) поемат някои вини и си ги прехвърлят после едни другиму.

Казвам „проценти и прослойки“, но с акцент върху прослойките. Защото за всеки поне донякъде запознат със социалните и културноантропологически характеристики на различните ромски общности в България, е ясно, че разслоението по социален, но и по културен принцип в рамките на тази етно-социална група са толкова големи, щото е нужно да станат най-сетне понятията роми или цигани достатъчен повод за нюансиране по социално-икономически критерий не само в дебатите на експертите и специалистите, но и в мисленето и езика на действащите политици.

Ама за какво им е на днешните български политици това нюансиране-усложняване? То само бели би им сторило. Нещата иначе са си прегледни.

Казано на езика на събитията от Войводиново: отнесоха го пак най-бедните. Този път го пое малка частица от най-бедните в рамките на ромския етнос в България – тая частица, на която хората от същия тоя етнос, но включени и вписани във високите етажи (касти) както на кастово структурираната етническа общност, така и на цялото общество, им решават съдбите. На мизерниците, имам предвид.

Решенията по такива въпроси се вземат, така си му е и редът отколе, на по чаша-две добро питие. И в добра компания, естествено. Тоест, в комфорта на обикновеното съучастничество-покровителство, идещо от лидерите на политическите партии от най-високите етажи на демократично съставяното представителство на българския народ.

Нали ги видяхте побойниците от Войводиново. Дали бутнаха и техните къщи при разрушаването? Разбрали се това, не знам. Изпуснал съм. Дали притесниха и техните, на побойниците, татко и майка, оставяйки ги без дом?

Биячите-цигани: тук е поантата. С дрехите по тях и с прическите по главите си тия момчета значат много. А със самочувствието в себе си – още повече.

И нещата на пиещите заедно добри питиета им се получиха безотказно за пореден път. За кой ли път.

Обаче тоя път – не.

Защото българското общество порасна. Защото българското общество вече не се влияе до решителна степен от това, че един циганин е станал част от нас заради това, че е намерил начин да се вмести в схемата, да измисли своя успешна далавераджийска схема или да стане трансвестната звезда на всяко скрито, спотаено и несподелено желание…

Сега вече българското общество може да отсява много по-добре и много по-нюансирано. Затова предлагам на тарикатите да озаптват тайфите си и да се съобразяват.

И да внимават!             

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статия„Адриана Лекуврьор“ на живо от Метрополитън опера
Следваща статияКонструктивен поглед