1
6188

Катастрофата на Путин

От февруари до днес и предстоящата

Ако проявим малко повече хладнокръвие – а то е базисна добродетел за разумния човек – ще трябва да си дадем сметка, че новата „ескалация на войната в Украйна“ и новата порция апокалиптични заплахи от страна на Путин всъщност са истерично следствие от всичко, което кремълският диктатор успя да „постигне“ от края на февруари до днес. А то е не нещо друго, а безпрецедентна катастрофа на довчера „великата страна“ и дори на всичко руско. Катастрофа, която бих сумирал за нагледност в следните точки, които – интересно ми е – кой ще се реши да оспори. Ето, изреждам ги:

1. Онази Украйна, която маниакалният диктатор бе намислил за максимум седмица-две да съкруши, а неговите идеолози вече бяха започнали да определят като Ново- или Мало-Русия, чертаейки стратегии и тактики за нейното тотално „де-украинизиране“ (защото феноменът Украйна въобще бил историческа девиация), за седем месеца се превърна в безпрецедентно за най-новото време консолидирана нация, в (ако си послужа с понятие от първоначалното евразийство) „пасионарна“, намираща се в духовен възход, самостоятелна нация. От родствен („братски“) народ, за седем месеца Путин превърна украинците в народ, за който довчерашните „братя“ за поколения наред ще бъдат врагът с главна буква. 

2. За седем месеца, от края на февруари насетне, Путин обаче консолидира и Запада, който само до началото на тази година бе общо взето разделен по отношение на Русия. Превърна – той превърна – целокупния цивилизован свят в антагонистичен на Русия единен „полюс“, много по-ярко противостоящ ѝ днес, отколкото в десетилетията на Студената война. Още повече, че днес, за разлика от епохата на Студената война, Русия не се ръководи от „глобална идея“, каквато бе комунистическата и – както стана ясно в тези седем месеца – практически не разполага със съюзници; тя е тотално изолиран от света негов противник.

3. За седем месеца агресията на Путин стовари върху Русия икономически санкции, несравними по мащаб с каквито и да било от предишните десетилетия, чиито последици ще бъдат катастрофални за неговата страна вероятно също за десетилетия напред.

4. Най-каверзното „постижение“ на Путин обаче е, че Русия, която в началото на нейната агресия почти всички смятаха за несравнима по военна мощ както с нападнатата Украйна, така и с всички останали страни от постсъветското пространство, след като изгуби за тези седем месеца около 60 хиляди души свои войници, огромно количество бойна техника и продоволствия, след като показа на целия свят колко разнебитена, неподдържана и старомодна е военната ѝ сила, разкри претенциите на тази държава да е „велика световна сила“ като катастрофално разминаващи се с реалността. А това нанесе непоправим символен удар върху нея; инсталира я като жалко копие на мощната (поне в началото на Втората световна война) Германия на Хитлер.

5. След седем месеца бомбардировки над украинските градове, мащабно документирани военни престъпления и геноцид на цивилно население, Русия започна масово отстъпление по почти целия фронт в Украйна. След седем месеца войната на „великата“ Русия се обръща, при това трайно в полза на нападнатите украинци и това въобще не може да се скрие от света.

6. От началото на своята агресия Путин с ускорени темпове превърна Русия в тоталитарна държава – по-тоталитарна дори от времената на след-сталинския комунизъм и сравнима днес комай единствено със Северна Корея. Най-базисни за съвременното човечество права и свободи бяха практически ликвидирани през последните седем месеца в Русия. А това е нещо – да се изразя така – глобално позорно за нея.

7. Прерастването на авторитаризма и олигархизма на Русия от началото на ХХІ в. в тоталитаризъм, за изминалите седем месеца от началото на войната, остави тази страна практически без интелигенция. Емигрирането на водещи фигури от нейния културен елит е сравнимо по мащаби единствено с емигрирането и прогонването на дореволюционната руска интелигенция след 1917 г.

8. Накрая, само за една седмица от обявяването на паническата „частична мобилизация“ Путин разкри на света (дали не го разкри и на самия себе си) на колко катастрофално ниско равнище е днес духът на „несломимата“ му нация. Разкри колко кухо и празно е всъщност зад пищните декори на разигравания довчера „великоруски патриотичен ентусиазъм“. Само за една седмица всички видяха, че въпреки заклинанията на разни „Дугиновци“, „Прохановци“, „Соловьовци“ и т.н. руснаците въобще, въобще нямат желание да се впускат в „свещена“ и апокалиптична война с „глобалния либерализъм“, с „нападналия Светата Русь целокупен Запад“, че жертвоготовните руски „мамаши“, които довчера с възторг пъчеха бюстове по площадите на Москва и Петербург и записваха синовете и дъщерите си в бутафорни „юнармии“, започнаха да надават истерични крясъци от момента, в който на тия последните започнаха да връчват повиквателните за боя. Че вместо тържественото „Вставай страна огромная“, от всички предели на „безпределната“ страна, от 21 септември насам се носи – както се изрази мой приятел – хорът на „Бегай страна огромная“. Само за седмица след 21.09. от Русия в съседните Финландия, Грузия, Казахстан, Монголия панически избягаха (и продължават да се тълпят по границите им) около 260 хиляди млади мъже, т.е. почти толкова, колкото Шойгу обяви в началото, че ще мобилизира за изпращане в Украйна.[1]

Summa summarum: изреденото по-горе няма как иначе да се нарече, освен катастрофа. След тези седем месеца Русия за десетилетия (ако не и за повече) вече няма да бъде нито „великата сила на Изток“, нито страната на „великата духовност“, обхождана „от край до край“ от босоногия Христос (по Александър Блок), нито страната-страдалец и „катехон“, задържащ идването на антихриста. Тя за всички в света е вече маниакалният, тъпо упорит и – както се вижда – безсилен агресор, истерично зъбещ се на света, прелял довчерашният си варварски болшевизъм в още по-варварски неонацизъм, самозабравено хвърлящ пушечно месо в месомелачката на безумния си диктатор и същевременно панически бягащ от самия себе си.

Още по-катастрофично е онова, което чака Путин в непосредственото бъдеще. А то е:

1. Заставане на ръба на глобална война след безумно организираните „референдуми“ в окупираните земи на Украйна и обявяването им за „неделима част от Русия“. Отсега е ясно, че никой (дори „близката“ Сърбия и лелеяният Китай) няма да признае нито тези „референдуми“, нито анексиите, които ги последваха. Няма да се съобразят с тяхното присъединяване към Русия и намиращите се в настъпление украински въоръжени сили. А това ще постави „хвърлилия жребия“ си Путин пред неизбежното задължение да им отвърне с нещо преминаващо всички поносими предели, а с това и предизвикващо също безпрецедентен отговор от страна на цивилизования свят. С две думи, Путин го очаква възможна глобална война. С нея той искаше да уплаши света, но сега сам е заплашен от нея много повече отколкото вчера.

2. Именно довеждането на света до този фундаментален риск ще нанесе още по-дълбок и всеобхватен удар на все още останалата тук-там русофилия. Пред лицето на предизвиканата от Путин глобална заплаха, виждаме го още днес, никой няма да е в състояние да защитава „руската кауза“. Русофилите са в депресия и без да го показват (виждам го и у нас) са искрено „разсърдени“ на Путин, че им отне „опорките“.

3. Сприхавата „мобилизация“ на демотивирано и неподготвено население ще доведе до още по-голямо увеличаване на руските жертви в Украйна, до същинско „производство на пушечно месо“.

4. А както това неминуемо увеличаване на жертвите, така и разкрилото ни се вече масово нежелание на руснаците да воюват за маниите на Путин, ще изправят режима пред риска от бунтове (които вече са факт дори в региони, които доскоро се смятаха за най-„послушни“ – всеки може да види в мрежата какво става в Дагестан, в Якутия[2] и т. н.).

5. Оттук насетне Путин ще се намери още по-плътно между два катастрофични за него риска. От една страна – поради почти сигурния неуспех в опита му да „обърне войната в Украйна“ – той още по-силно ще радикализира срещу себе си крайните евразийски фашисти. Всъщност именно за да неутрализира тяхното – видимо през последния месец надигане – той разпореди безумните „референдуми“ и „мобилизацията“. От друга страна обаче същият този почти сигурен неуспех в „обръщането на войната“ би могъл да радикализира срещу него и сили „отдолу“. След седем месеца неуспешна война и панически разпоредена „мобилизация“ Путин вече е много по-близо било до преврат от евразийско-фашистката страна, било до преврат (гражданска война) „отдолу“. Да, при тази ситуация рискът достигналият „висока степен на безумство“ Путин да се реши да „изпревари“ тези заплашващи го възможности ще нарасне и това неминуемо ще го „самоубие“ – ще го самоубие заедно с, както е убеден, целия свят. Само че с „последните неща“ – знам това именно като християнин – се разпорежда все пак Всевишният, а не някое си кремълско джудже, което днес е тук, а утре „и мястото му няма вече да го познава“ (вж. Пс. 102: 16).
________________________________

[1] https://www.mediapool.bg/punkt-na-voenniya-komisariat-na-rusko-gruzinskata-granitsa-shte-spira-podlezhashtite-na-mobilizatsiya-news340230.html; https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/09/27/4395389_v_kazahstan_sa_vlezli_pochti_100_hil_rusnaci_na/; https://in.tiktok.com/@_ukrain_dn/video/7146871169499614469?is_from_webapp=v1&item_id=7146871169499614469; https://arigus.tv/news/society/123094-v-buryatii-mashiny-vystroilis-v-bolshuyu-ochered-na-granitse-s-mongoliey/

[2] https://offnews.bg/sviat/novi-valnenia-v-mahachkala-kremal-se-gotvi-da-smazhe-sas-sila-protest-785821.html
https://www.dw.com/ru/v-akutske-zensiny-vysli-na-protest-protiv-mobilizacii/a-63231254

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.
Предишна статияОдържавено и раздържавено детство
Следваща статияНоминации за Годишните награди на Портал Култура 2022 (II кръг)

1 коментар

  1. Този път съм съгласен със всичкото което Професорът е казал. Дори и с това което не е. Дълго време наричах Путин – Путик. Знаех че ще докара Московията до тупик. Но той направи много повече от това. Той съблече Московията. Показа нейната същност, прикрита умело зад пропагандните небивалици. Какво демоса знае за Раssията? Че е могъща военна сила (танкове, ракети, бомби) че е голема култура (травматичната литература на ХIX век) че е особена (отделна цивилизация… отделен човешки вид…) че е космическа сила… Подобни опорки. Малко хора са били там и са виждали тази „особеност“. Една руска активистка избягала в Белград (защото само там може да избяга със самолет) се очудваше на сърбите че са такива русофили… Те не знаят руски, не са ходили в Русия… недоумяваше дамата. Та Путик съблече измислицата и всички вияхме грозотията отдолу. Великата и непобедимата беше размазана от страна с 10 пъти по малко население. Непобедимата представи практически никакво въоражение а и невероятна страст към убийствата на свои и чужди (унищожава градове барабар с населението в тях защото не знае как да води улични боеве). Ако се огледаме в историята руската аармия винаги е била такаква – всичките и велики победи са пирови. 10М:30М Германия воюва с целия свят и дава 10М жертви а Съветска Русия само с Германия и дава 30М. В същност никой не знае точно защото просто не са водили статистика…. Постоянно репчене какво чудно оръжие имат. Да сте чули американците да се хвалят с някакво оръжие? Те дори и паради не правят. Накрадко името Русия е открадното от викингсктата държава Рус (Киив), твърдят че са славянска държава а нямат славяни. Откаднали са историята на Рус и се гордеят че са хилядолетна държава. А са такава от XVI век. Да не говорим за старобългарския език който става държавен език пак по това време. Абе те дори и матрьошките са взаимствали от Япония…. Евразийството не е тяхна идея а на Хаусхофер. Между другото Путик направи и друго хубаво – уби Идеята на Хаусхофер за Руско Германски съюз срещу англоскасония. Защото Германците видяха какво е насотящата. Германия ако и евроантлантическа играеше с Кремъл една мръсна игра. т.н. разбирачи на Путик – най вече Меркел осигури му спокойствие и безнаказаност (2014). Срещу евтини ресурси и пазари. Между другото Меркел и Макарон са виновни за войната в Украйна. Ако си мислите че прекалявам тогава ми кажете защо съществуват Трите морета? Май една защитна полоса за навъзможност…. Путик се простреля в карака. Ще го заменят за да не направи още глупости. Ще имат смуни времена и… ще се появи нов Путик. Защото ето место прокятое…. (по вица за завода на Москвич който правел Мерцедеси)….