На 6 януари, Йордановден, в галерия „Академия“ се откри изложбата „Тридесет и три години специалност „Метал“ В НХА“. Изложбата е финалният етап от спечелен конкурс за проекти на Академията и представя творчеството на различни нейни възпитаници през годините. Изобилие от експонати: от най-малки и изящни ювелирни изделия до обемни скулптури, създадени с въображение и вкус. Честно казано, мислех, че металът като художествен материал присъства отколе в обучението на бъдещите автори, оказа се, че е само на 33 години, Христовата възраст. И може би поради това организаторите на събитието, преподаватели в катедрата, са пресметнали, че е време за равносметка.

Катедрата е основана през 1991 г. и неин първи (и тогава единствен) преподавател е бил Георги Чапкънов-Чапа. Чапата не ми е разказвал за това как е успял да създаде специалността кажи-речи ex nihilo, хортуваше ми за други неща: колко е трудоемко да се работи скулптор (а за метала вероятно е още по-трудно), как си все оцапан, мърляв, посипан с прах (и със стружки може би) и как въпреки това много-много не признават сложността на професията ти. Спомням с в тази връзка позорната акция, предприета от един догматик-зилот срещу извисяващата се над бул. „Тодор Александров“ статуя на Света София – то не бяха писания, не бяха вопли, не бяха кахъри… Какво ли не беше! Някъде преди пет години дори се пусна интернет петиция срещу (цитирам): „Статуята на Смъртта в центъра на столицата на България“. И се изреждат основания кое от кое по-нелепи. Без никаква идея, че това е произведение на изкуството и художникът, в случая Георги Чапкънов, има пълното право на своя творческа интерпретация.

Както и да е, то, скудоумието, няма граници, нито спирка. По-важното е, че изложбата в галерия „Академия“ показва достижения, с които катедра „Метал“ може само да се гордее. Може да се гордее също с добре промислените и стройно структурирани учебна програма и учебен процес: през първата година при проф. Величко Минеков студентите навлизат в тайните на професията, научавайки техниките за студена и топла обработка на метала, как да изграждат композициите си и как да ги реализират на практика; през втората се учат на ювелирство при доц. Мирена Златева, през третата – на медална пластика с титуляр д-р Венцислав Шишков. И – вече подготвени за по-мащабни проекти, отиват при доц. Емил Бачийски, ръководител на ателието „Метална пластика за конкретна среда“, където задачите са по-комплексни – как да се разположи било в интериор, било в екстериор произведението, за да бъде органична част от средата и да не боде очите. Как, с други думи, изкуството да се превърне в естественост. А усвояването на скулптурните и рисувалните умения преминава през целия четиригодишен курс на обучение с цел да се развият „пространственият усет и уменията за правилно позициониране и конструиране на триизмерната форма“.

Много са забележителните изпълнения, представени в изложбата, но на мен специално – просто любител, да не кажа лаик за това сложно изкуство, силно впечатление ми направиха изработените от тел или ламарина животински фигури. Една форма едновременно реалистична, но и фантазьорска: трябва да се открият ония характерни черти на дадено живо същество, благодарение на които хем ахкаме: „Боже, как са успели да го направят!“, хем се възхищаваме: „Тук огъната телчица, там лепната ламаринка и хоп – живинката готова…“ Осъзнаваш, разхождайки се сред изложените творби, колко стил се иска (и потъване в стила), за да успееш да ги създадеш с такова умение, с такъв финес, с такава мяра. Прочее, ако има нещо, което най-много характеризира изложбата, това е тъкмо мярата – нищо прекалено, всичко с вкус. Вкус, който е възпитан, но и възпитава, обучен, но и обучава, радващ, но и радостен. Радост от творчеството, от истинското и неподправено човешко творчество.

Доц. Емил Бачийски, ръководител на катедра „Метал“, споделя в своето въведение към каталога на изложбата, посветен на Христовата възраст на художествения метал в България, за отговорностите пред магистърската програма на специалността: „Подобни са и задачите, разглеждани в магистърския курс на обучение – свързани са с характера, функциите и предназначението на художествената творба от метал, с различните методи за анализ и визуализация на идеен проект, с различни техники и технологии при изпълнение в материал – проблематика, която обхваща не само проектиране и реализация на художествените обекти, но и теоретическата обосновка на произведенията. Така се повишават способностите на студентите за по-добра и артистична интеграция на художествената металопластика в точно определено пространство и в зависимост от предназначението ѝ, на контакта ѝ със зрителя и потребителя, а и на принадлежността ѝ към съвременната епоха. Изграждат се по-високи естетически критерии с възможности за по-задълбочено тълкуване и третиране на въпросите и проблемите от психологията и философията на формите в изкуството“.

Формите в изкуството… Изложбата на катедра „Метал“ в галерия „Академия“ показва, че тези форми са усвоени перфектно… Както трябва и като е редно да бъде.