Закари Улф е главният критик за класическа музика на The New York Times. Лаконичната автобиографична бележка, с която се представя пред читателите на вестника, Улф завършва със следните няколко изречения за журналистическата етика:
„Критиците следват същите етични стандарти и норми на почтеност като останалите журналисти на NYT. Това означава, че не участвам в наградни журита или в комисии за избор на кандидати за награди. Не приемам възнаграждение от институции, за които би могло да пиша, а всички мои пътувания се заплащат единствено от NYT. Аз, както и други критици, обикновено получавам безплатни билети за концерти, но от себе си се разбира, че те не се предоставят в замяна на задължително (да не говорим положително) отразяване“.
Кратко, ясно, точно. И по американски прагматично: четирите норми, които Улф изброява, са толкова конкретни, че нарушаването им неизбежно води до конкретни санкции.
За разлика от катехизиса „Журналистически стандарти за професионална етика“ на българските журналисти, съдържащ забележителни старозаветни наставления, като: зачитане на обществения интерес, зачитане на общочовешките ценности и културното многообразие, и най-вече борба срещу войната и другите (членувано) бедствия, застрашаващи човечеството!!! Фактическата ненарушимост на тези „стандарти“ дава на българския журналист свободи, на които американският му колега може само да завижда.
Стоян Гяуров е завършил английска филология в Софийския университет. Работил е като журналист в БНР и „Дойче Веле“. Преводач от немски, английски и италиански език. През 2018 г. получава награда за ярки постижения на Съюза на преводачите в България за превода от немски на книгата „Емигрантите. Четири дълги разказа“ от В. Г. Зебалд. Автор на книгата „Платон, прасето и последният буржоа“ (2012).
