„Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“
Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (13:12-13)
За да осъзнаем драмата на нашето настояще, Теодор Ушев, чиято инсталация „Като в тъмно огледало“ може да се види в СГХГ до 11 март, ни връща към словото на апостол Павел. Самото пространство на инсталацията заимства архитектурния модел на християнския храм в три части – притвор, наос и олтар. Темите за насилието, лъжата и фалша, спасението в личен и обществен план, за любовта и вярата са поднесени в многоаспектен визуален разказ. Процесът на прозиране през смътния образ, отвъд видимото и моментно актуалното, към скритото послание въвлича зрителя съвсем буквално – в търсене из инсталацията. Кръгчета на фенерчета за ултравиолетова светлина шарят по стените, където дебнат невидими за обикновеното око препратки към текстове от Библията, труизми, стихове от Емили Дикинсън и други поети. Продължават по спасителните одеяла от термично фолио, където също ни се „явяват“ рисунки и текстове, както и по вътрешните и външните стени на цилиндричните пашкули. Металическият отблясък на одеялата ми напомни, че първите огледала в древността всъщност са били метални, затова образите в тях са смътни, както предават думите на апостол Павел, разбира се, отвъд метафоричния им смисъл.
В т.нар. от автора „изповедалня“ зрителят получава каска и достъп до миксирана реалност, където 3D картини и образи се смесват със заобикалящата го среда и взаимодействат в реално време. Той е връхлетян от фантасмагорични образи, сякаш напуснали картини на Гоя. Нечленоразделен микс от политическо говорене (както разбираме, на действащи политици от български и чуждестранен произход) блъска в ушите. А цялостното усещане е като в кладенец без дъно, от който няма излизане, с пулсиращи стени, които ту се приближават, ту се отдалечават от теб.
Клаустрофобичното усещане, с което излизаш, продължава, докато гледаш филма с бързо сменящи се сюрреалистични рисунки. А пред екрана, увит в спасително одеяло, лежи обект, може би труп.
Няма смислено обяснение за агресията в страната, каза Теодор Ушев при срещата си журналисти, докато ги развеждаше из инсталацията (на видеото). В кризисни ситуации като тази е нужно директно говорене. Убеден е, че чрез него може да предизвика катарзис и осъзнаване. Затова ни поднася огледало с образи на агресията и рефлексии върху нея. Тази прямота кореспондира със засилена метафоричност и с възможността зрителите сами да изберат докъде желаят да стигнат в проясняването на смисъла за цялото. Вероятно след като се отърсят от първоначалния шок.
Теодор Ушев очаква реакциите им в социалните мрежи, като предоставя пълна свобода за снимане и тиражиране на създаденото от него.
Людмила Димова