0
4686

Каузите на Светлин Русев

фотография Василка Балевска

Светлин Русев откри новия софийски фестивал „МузикАртисимо“ на 15 май. Събитията се провеждат в СГХГ. Периодът не е фиксиран, а концертите са според възможностите за пътуване на поканените артисти.

„Идеята беше на Мила Павлова. Рециталът се отлагаше неведнъж поради странните обстоятелства, но най-после се случи“ – казва Светлин Русев. Концертът започна със Соната №1 в сол минор от Йохан Себастиан Бах, последва сонатата за соло цигулка „Мания“ на Йожен Изаи, след това прозвуча Заклинание „За да стане картината символ“ на Андре Жоливе. Стигнахме и до изненадата – два от 26-те прелюда за соло цигулка от Флаузино Вале. Последва връщане към Изаи със соната за соло цигулка №3 в ре минор „Балада“ и затваряне на официалната програма със Шаконата на Бах. Концерт без пауза, с кратки прекъсвания, за да си поеме дъх публиката. Час и половина съвършенство. Изящество, съсредоточеност, перфекционизъм – така характерни за изкуството на Светлин Русев. Щастливците да преживеят тази красота не бяха много заради противоепидемичните мерки. Каква загуба за почитателите на Светлин Русев, които биха изпълнили зала „България“! Но фестивалът е замислен като съвършено бутиково бижу, което да донесе удоволствието от незабравимите мигове. 

Трудно ли беше да изберете програма? Толкова са много пиесите за соло цигулка.

Репертоарът за соло цигулка, оказва се, не е толкова голям. Например, фантазиите от Георг Филип Телеман за соло цигулка са доста, но не са на същото ниво като на най-универсалния композитор и „баща“ на всички останали – Йохан Себастиан Бах. Същото е с Паганини. Много хора са се опитвали и преди, и след него да направят нещо подобно. Ново за българската публика са капричиите на Флаузино Вале, който е бразилският Паганини. Писани са през 30-те години и Яша Хайфец отива да се срещне с него в Бразилия. Йожен Изаи е добре познат на специалистите – кралски композитор, цигулар и диригент от началото на ХХ в. в Белгия… Това е нещо, което правя много рядко и отговорността е много голяма. Тя не може да бъде разделена с други партньори, няма оркестър, няма пиано, няма други хора на сцената. От една страна, изглежда претенциозно и егоистично, от друга страна е изключително трудно.

Отдавна не сте изнасяли солов рецитал.

Да. Трябваше ми много сериозна подготовка. Но събитието е интимно преживяване, както заради акустиката на залата, така и заради броя на слушателите. Така че човек да чувства вибрации и резонанс през кожата и костите си. Не само през слуха си да улавя музиката. Това е много интересно и важно за мен.

През тези месеци, когато на много места животът беше замрял, вие свирихте и в Пловдив с Емил Табаков, и в София с Росен Миланов. Как ще продължи завръщането ви за концерти?

И през идния сезон съм резидентен артист на Софийската филхармония. Потвърдихме следващите концерти, които ще бъдат през октомври и януари, като очаквам да има през март и юни.

Вие сте един от основните двигатели на запазването на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. За жалост, фестивалът беше отложен отново през март 2021 г., но се надяваме през есента да се случи. Вашият ангажимент към това грандиозно събитие продължава, нали?

Дано се случат вече септемврийските Мартенски дни, защото самата организация е много сложна заради програмата и ангажирането на артистите, които имат концерти, планирани години напред. Да, този ангажимент за мен е изключително важен и ми е присърце. Затова искам да продължи и разбира се, с мои участия. Ще имам рецитал с пиано, а на заключителния концерт с Фестивалния оркестър ще осъществим световната премиера на концерта на Емил Табаков.

Тази творба очакваме с нетърпение. Скоро на страницата си във Фейсбук съобщихте, че записвате сонати на Едвард Григ с пианиста Лионел Моне.

Да. Третата соната за цигулка и пиано съм я записвал вече два пъти и затова решихме, че е добре да запишем Първата и Втората, които са много по-рядко изпълнявани, но са много свежи произведения, в комбинация с Клавирната соната, която той записа. Засега нямаме фиксирана дата, но този месец излиза записът на концерта на Франк Мартен с Женевския камерен оркестър и с Ари ван Бек, който е известен на българската публика.

Да, вие го изпълнихте в София през февруари. Не знаете кога ще излязат последните ви записи – този път фирмата е „Наксос“.

Идеята е да направим концерт през септември, така че се надяваме дотогава дискът да е готов.

На 4 февруари Светлин Русев представи в зала „България“ като солист на Софийската филхармония Концерта за цигулка от Франк Мартен под диригентството на Росен Миланов. „Това е незаслужено непознат композитор. В концерта има много силна солистична част, но и партията на оркестъра е сложна и трябва да се постигне равновесие, защото оркестровата мощ може лесно да погълне солиста – разказва Светлин Русев. В концерта има огромна енергия, ярки контрасти, нюанси, цветове, технически трудности, много въображение. Има великолепна, дълга, почти три минутна каденца. Има всичко“.
Дискът вече е на разположение на меломаните.

Вие също така и преподавате. Видях, че сте имали урок с деца в Лил.

Той се превърна в два образователни концерта за няколко класа. Имаше и интерактивност, свирихме неравноделни размери, пляскаха с ръце. Беше много интересно и за мен, и за тях. Това е обогатяващата страна на педагогическата ми дейност, начинът, по който запазвам връзката със следващите поколения.

Ангажирахте се и с друга кауза – изграждането на „Град на музиката“ в Женева.

Да, той трябва да бъде изграден, но както всяко нещо в Швейцария е свързан с референдум, който ще се състои на 13 юни. Всичко започна от една леко налудничава идея на двама души, архитект и адвокат, още през 2013 г. Оказа се, че Виктория хол, която е била възстановена след тежък пожар, не отговаря на нуждите на града и Женева на практика няма концертна зала. Да не говорим, че Женевската консерватория, в която има стотици ученици, е разпръсната в шест сгради. Добре че сега вратите се отварят с карти, защото преди се разхождахме между сградите, за да търсим ключ. Организира се международен конкурс, имаше изложба с проектите на всички кандидати. Има избран проект. Има концесия за терен, който принадлежи на ООН. Стана възможно да се мисли по този проект, след като една фондация обеща двеста милиона франка. Той ще се осъществи без средства на данъкоплатците. Всички искрено се надяваме това да се случи, въпреки че има доста голяма опозиция. Това ще бъде домът на Консерваторията, предполагам, и на Оркестъра на Романска Швейцария. Ще е комплекс, в който ще има много дейности. Нов дом за всички, с прекрасна зала. Архитектът, който спечели проекта, е млад швейцарец, женен е за българската пианистка Меглена Цанева и ние все се шегуваме, че е половин българин. Другият му партньор е португалец. Надявам се по-бързо да се осъществи. Зависи от референдума. Дано хората със здрав разум гласуват с „Да“.

Вие сега участвате в кампанията.

Да, много активно. По пазари, по улици, със снимки, афиши, интервюта, концерти, всякакви инициативи за подпомагане на този проект.

През месеците на пандемията как работехте с учениците си?

В Швейцария бяхме привилегировани, тъй като за целия сезон съм имал само една седмица уроци онлайн. Останалите бяха нормални, с всички необходими мерки. Беше много добре организирано.

Сред учениците ви има ли такива, с които може да се похвалите?

В момента имам ученици, които завършват първия етап на обучението. Тези, които се справят много добре, завършиха миналата година. Една от бившите ми студентки, арменката Лусине Арутюнян, току-що записа Тройния концерт на Бетовен в Германия и веднага ѝ предложиха концертно турне от осем концерта, на което да свири това произведение и Двойния концерт на Брамс. Тя е съпругата на Вахан Мардиросян, който е известен пианист и диригент, познат и на българската публика. Да, за щастие, имам добри студенти, които бързо намират своя път.

Светлин Русев свири на 3 юни в зала „България“ със Софийската филхармония, под палката на маестро Саша Мякиля. Френската програма включваше „Хаванеза“, „Интродукция и Рондо капричиозо“ и „Каприз във формата на валс“ от Камий Сен-Санс и Първа симфония на Жорж Бизе.

Светлин Русев е роден в Русе през 1976 г. Бил е концертмайстор на Филхармонията на Френското радио, на Филхармонията на Сеул, понастоящем е концертмайстор на Оркестъра на Романска Швейцария.
Бил е професор по цигулка в Парижката консерватория, а сега преподава в Женевската консерватория. Прави майсторски класове на различни места по света. Той е резидентен артист на Софийската филхармония, като преди това е бил и неин артистичен директор. Артистичен консултант е на ММФ „Мартенски музикални дни“. Освен това е активно концертиращ солист. Включва се и в различни камерни формации, с които изнася концерти.
Светлин Русев свири на Страдивари от 1710 – Camposelice, цигулката е предоставена от музикалната фондация Nippon.
Той е носител на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, Маргарита Лонг – Жак Тибо. През 2001г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.
След успешния запис на композиции от Панчо Владигеров с пианистката Елена Розанова (Амброази) Светлин Русев записа Цигулковия концерт на Карл Амадеус Хартман с Оркестъра на Оверн, както и цигулкови сонати от Е. Григ и Н. Метнер с пианиста Фредерик Д’Ория – Никола. А дискът му „Огън и лед“ включва Първия цигулков концерт на Панчо Владигеров и Цигулковия концерт на Ян Сибелиус, участва Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков. Дискът е продуциран от френските лейбъли „Интеграл“ и „Фондамента“. През 2016 г. DECCA издава неговия запис на клавирните триа на Ф. Менделсон (№1) и А. Дворжак (Думки), осъществени с пианистката Елена Розанова и виолончелиста Франсоа Салк. Следва запис на произведения от Й. Изаи за цигулка и оркестър (Musique en Wallonie) и Испанска симфония (Arcantus) от Е. Лало, под палката на Жан-Жак Канторов. Заедно с пианистката Йоръм Сон представят албума Midnight Bells.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияВ плен на киното
Следваща статияПурушамедха