По отношение на политическите дереджета „нашите географски ширини“ са „шарени“. В някои от държавите царуват тиранията, диктатурата, тоталитаризмът и партийната идеология Чучхе, в други – свободата, демокрацията, правовият ред…
„Така е по нашите географски ширини“ – често ще чуете тази мъдрост, изтърсена от някой пишман депутат, всезнаещ политолог, глъбинен анализатор, популярен инфлуенсър, евродизайнер или обикновен социален антрополог. Щампата се употребява най-вече, когато стане реч за вътрешнополитическото дередже на нашата татковина. Внушението ѝ – това е географска ширина, за която са характерни нецивилизоваността, изостаналостта, безперспективността, обречеността…
Какво говорят фактите? – особено „медицинските“, както би рекъл Остап Бендер. Територията на България е разположена в северното полукълбо на планетата Земя, географската ѝ ширина е „северна“, варираща от 41°14′05″ (връх Вейката в Родопите) до 44°12′45″ (устието на река Тимок).
В рамките на тези близо 3 градуса са се вместили части (по-големи или по-малки) и от много други държави, чиито поданици си падат по умерения климат. Само в Европа това са: Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Италия, Испания, Монако, Португалия, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Франция, Хърватия, Черна гора… В този пояс на „нецивилизоваността“ попадат градове като Вечния Рим, Флоренция, Монте Карло и цялата италиано-френска Ривиера, Марсилия – най-голямото пристанище на Средиземно море, Тулуза, Барселона, Сарагоса, Валядолид, Билбао – столицата на баските, Порто…
Само Флоренция е дала на света епохата на Възраждането, поета Данте Алигиери („Божествена комедия“), писателя Джовани Бокачо („Декамерон“), художниците Леонардо да Винчи (проплакал в градчето Винчи, близо до Флоренция) и Сандро Ботичели, архитекта и скулптора Филипо Брунелески, учителя на тогавашните и сегашните политици Николо Макиавели; приютява до ден днешен „култови“ сгради като катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, претъпканите с шедьоври галерия „Уфици“ („световното хранилище на Ренесанса“) и „Академия“, където се въздига над петметровата мраморна статуя „Давид“ на Микеланджело Буонароти – най-известната скулптура в света и една от най-големите атракции на Италия, Палацо Векио (Стария дворец) – резиденцията на Медичите, Понте Векио (Стария мост)…
Ако любознателният читател продължи на изток по 3-градусовата ивица, ще прекоси кавказките държави Грузия (чийто народ ползва своя азбука още от V век пр.Хр., приема християнството около 330 г., въздига столицата си Тбилиси през 458 г.), Армения (първата страна в света, приела християнството като официална държавна религия – през 301 г., създала своя азбука – около 406 г., превела през 436 г. Библията – без да пита царе, папи или патриарси, а и геометрията на Евклид – през 1051 г.) и Азербайджан, в чиято столица Баку за пръв път в мюсюлманска страна вдига завеса национален театър, прозвучава опера, излиза вестник…
Следва поредица от азиатски държави: Турция – наследница на Османската империя, която по време на управлението на султан Сюлейман I Великолепни (1520–1566) обхваща безбрежни територии в Европа, Азия и Африка; Казахстан, чиято източна част е една от предполагаемите прародини на прабългарите; Узбекистан – страна с богата средновековна история и огромно архитектурно наследство (крепости, дворци, мавзолеи, джамии, минарета, медресета – религиозни училища), Киргизстан, чието население (киргизите) бива споменато в китайски хроники още през 2000 г. пр.Хр., те са сред народите, нападенията на които стават причина за изграждането на Великата китайска стена; Туркменистан – земя, създала през II хилядолетие пр.Хр. Маргианската цивилизация, владяна от персийски царе, Александър Велики, турци, араби, монголи, руснаци; Китай – държава на повече от 4 хилядолетия с писменост (йероглифна) отпреди 3600 години – една от най-ранните на света, най-древната цивилизация, оцеляла до наши дни, дала на света Лао Дзъ (даоизма), Конфуций (конфуцианството), хартията, печатарството, коприната, барута, компаса, хвърчилото, фойерверките, COVID-19…; Монголия – приемница на основаната от Чингис хан Монголска империя (1206–1368), която е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на човечеството; Северна Корея – също наследница на хилядолетна държава със свой език, писменост и култура; Япония, чиято история бива за първи път записана през 712 г. – само няколко години след основаването на българската държава от хан Аспарух, островна страна, която днес е един от символите на модерна Азия, домакинствала на четири съвременни олимпиади, между които е и зимната, състояла се през 1972 г. в Сапоро (43°06′19″ с.ш.)…
След като „прегази“ Тихия океан, поелият пътя (ограничен между двата, посочени вече градуса) ще се озове в Северна Америка, ще изкачи Скалистите планини, ще прекоси Великите равнини, ще премине покрай Торонто – най-големия град в Канада и център на провинция Онтарио, за да налети на няколко американски провинциални селища: Милуоки (най-голямото градче в щата Уисконсин), Чикаго (Илинойс), Детройт (Мичиган), Кливлънд (Охайо) и Бостън (Масачузетс) – икономическия, културния и образователния център на Нова Англия, близо до който се намира нашумелият напоследък у нас Харвардски университет, основан през 1636 г.
Така че по отношение на политическите дереджета – откъдето тръгна настоящата околосветска обиколка, „нашите географски ширини“ са „шарени“. В някои от изброените държави царуват тиранията, диктатурата, тоталитаризмът и партийната идеология Чучхе, вдъхновена от Ким Ир Сен – „великия вожд“ и „вечен президент“ (това е записано в конституцията на страната)… В други властват свободата, демокрацията, правовият ред… Създавайки ни по свой образ и подобие, Бог ни е дал правото на свободен избор – изостаналост, безперспективност и обреченост, или напредък, благосъстояние и увереност… Останалото е „словоблудство“, на което също всеки – според поета Христо Фотев – има свещено право…
