Начало Идеи Гледна точка Керванът
Гледна точка

Керванът

2358

Натовариха каруцата. Беше голяма каруца, с чергило отгоре. Колко нещо не взеха, в една къща с годините се натрупват стотици вещи, които няма как да натовариш в една каруца. Бабата се опита да пренесе иконите си, малки и големи, бяха поне десетина, но й се скараха. И взеха само най-малката, като длан, другите останаха. Тя се натъжи и млъкна, и безропотно се качи.

Синът й бързаше. Керванът с другите хора от селото щеше да тръгне всеки момент, не биваше да изостават. Той загрижено гледаше конете, щръкналите им кости, дали ще издържат. Жена му и тя се качи в каруцата, и Мотка, тринайсетгодишната дъщеря се качи. И добре че петгодишните близнаци, като ги сложиха в каруцата, веднага заспаха. А той и големият син, петнайсетгодишният Вучо, седнаха отпред на дъската.

Бащата плесна с камшика и потеглиха. Слязоха долу до кръстопътя с вековния чинар и чешмата, където вече се надреждаха една зад друга каруците. Беше голяма глъч, хората постоянно се сещаха за нещо забравено и търчаха към къщите си. Но накрая мина на врания си жребец Джоко, придружен от двамата си телохранители с лъскави кожени гамаши и издаде заповед: Тръгват!

И със скърцане, размесено с пресипнали викове каруците потеглиха.

Керванът спря по пладне, когато започна да пече. Джоко пак обиколи колоната и даде няколко часа почивка. Вучо и Мотка скочиха в близката ливада да ловят скакалци. Близнаците и те напираха да отидат, но майка им не ги пусна. Бабата слезе с пъшкане от каруцата, седна на земята в сянката и започна леко да се поклаща напред-назад и да пее нещо без думи.

Мотка и Вучо се върнаха, бяха хванали петдесетина скакалци. Бащата каза да ги сложат в една тенджера, довечера щяха да ги опекат.

Дойде единият от телохранителите на Джоко и каза Мотка да върви в челото на колоната да помага при готвенето. И Мотка тръгна напред покрай каруците.

Преди залез керванът отново потегли. Мотка още не се беше върнала.

Пътуваха дълго. Конете се умориха и започнаха да хъхрят. Спряха чак когато изгря луната. Наблизо се чуваше плисък на рекичка и хората започнаха да разпрягат конете. Бащата също разпрегна техните коне и ги поведе да ги напои. Ама първо трябваше да ги поразходи, да им изсъхне потта. Бабата слезе с пъшкане долу на земята и прати Вучо за съчки. А самата тя изкопа няколко камъка и направи малко огнище. Вучо се върна, изсипа съчките до огнището и започна да й помага да запалят огън. Майката хранеше близнаците със студената, станала на кюлчета каша. Те не щяха да ядат и се дърпаха и накрая се сбиха.

По едно време Мотка се прибра. Седна мълчаливо до огнището. Докато сядаше, запретна полата си и баба й видя, че по бедрата й има синини. Тя мълчаливо побутна към нея тенджерата с печените скакалци.

Майката дояде набързо кашата на близнаците, прегърна ги, укроти ги и скоро тримата заспаха. Вучо се килна до огнището и заспа и той. Бащата също се върна, спъна конете наблизо, изтърси се тежко до огнището и дълго си свиваше цигара. После я запали с едно въгленче и се загледа в огъня.

А бабата пак така се заклати напред-назад и запя със затворена уста своята песен без думи.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска“ (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Свързани статии

Още от автора