Натовариха каруцата. Беше голяма каруца, с чергило отгоре. Колко нещо не взеха, в една къща с годините се натрупват стотици вещи, които няма как да натовариш в една каруца. Бабата се опита да пренесе иконите си, малки и големи, бяха поне десетина, но й се скараха. И взеха само най-малката, като длан, другите останаха. Тя се натъжи и млъкна, и безропотно се качи.
Синът й бързаше. Керванът с другите хора от селото щеше да тръгне всеки момент, не биваше да изостават. Той загрижено гледаше конете, щръкналите им кости, дали ще издържат. Жена му и тя се качи в каруцата, и Мотка, тринайсетгодишната дъщеря се качи. И добре че петгодишните близнаци, като ги сложиха в каруцата, веднага заспаха. А той и големият син, петнайсетгодишният Вучо, седнаха отпред на дъската.
Бащата плесна с камшика и потеглиха. Слязоха долу до кръстопътя с вековния чинар и чешмата, където вече се надреждаха една зад друга каруците. Беше голяма глъч, хората постоянно се сещаха за нещо забравено и търчаха към къщите си. Но накрая мина на врания си жребец Джоко, придружен от двамата си телохранители с лъскави кожени гамаши и издаде заповед: Тръгват!
И със скърцане, размесено с пресипнали викове каруците потеглиха.
Керванът спря по пладне, когато започна да пече. Джоко пак обиколи колоната и даде няколко часа почивка. Вучо и Мотка скочиха в близката ливада да ловят скакалци. Близнаците и те напираха да отидат, но майка им не ги пусна. Бабата слезе с пъшкане от каруцата, седна на земята в сянката и започна леко да се поклаща напред-назад и да пее нещо без думи.
Мотка и Вучо се върнаха, бяха хванали петдесетина скакалци. Бащата каза да ги сложат в една тенджера, довечера щяха да ги опекат.
Дойде единият от телохранителите на Джоко и каза Мотка да върви в челото на колоната да помага при готвенето. И Мотка тръгна напред покрай каруците.
Преди залез керванът отново потегли. Мотка още не се беше върнала.
Пътуваха дълго. Конете се умориха и започнаха да хъхрят. Спряха чак когато изгря луната. Наблизо се чуваше плисък на рекичка и хората започнаха да разпрягат конете. Бащата също разпрегна техните коне и ги поведе да ги напои. Ама първо трябваше да ги поразходи, да им изсъхне потта. Бабата слезе с пъшкане долу на земята и прати Вучо за съчки. А самата тя изкопа няколко камъка и направи малко огнище. Вучо се върна, изсипа съчките до огнището и започна да й помага да запалят огън. Майката хранеше близнаците със студената, станала на кюлчета каша. Те не щяха да ядат и се дърпаха и накрая се сбиха.
По едно време Мотка се прибра. Седна мълчаливо до огнището. Докато сядаше, запретна полата си и баба й видя, че по бедрата й има синини. Тя мълчаливо побутна към нея тенджерата с печените скакалци.
Майката дояде набързо кашата на близнаците, прегърна ги, укроти ги и скоро тримата заспаха. Вучо се килна до огнището и заспа и той. Бащата също се върна, спъна конете наблизо, изтърси се тежко до огнището и дълго си свиваше цигара. После я запали с едно въгленче и се загледа в огъня.
А бабата пак така се заклати напред-назад и запя със затворена уста своята песен без думи.
