Впечатления от приключението „Кино за пътешественици”, организирано от сдружение „Позор” от 8 до 17 август в Евро Синема.
Хората обичат пътешествия. Да ги осъществяват, да разглеждат снимки и да разказват за тях. Харесват също да слушат и за пътуванията на другите, дори само за да се отдадат на благородна завист. Пътеписите отдавна са част от биографията на киното и въпреки че неизменно присъстват в игралните филми, най-пълноценно се превъплъщават в документалистиката. Защото автентичността и разказът за преживявания от първо лице вдъхват правдоподобност и на най-невероятната история. От друга страна, киното светкавично може да ви пренесе в най-отдалечените краища на света, да ви позволи да преживеете в детайли приключения, за които винаги сте мечтали, и дори да планирате собственото си пътуване… То не винаги е реално преместване в пространството, но винаги е предизвикателство към въображението. Като околосветското приключение „Кино за пътешественици”, организирано от сдружение „Позор” от 8 до 17 август в Евро Синема.
Пътешественическите филми потеглят в различни посоки. Някои обикалят квартала, града или света, други са пътуване в традициите, към сърцата и душите на хората от различни народности, а понякога се отправят навътре в човешкото съзнание, в търсене на истината и на средния път… И дори когато се базират на автентичен документален материал, изцяло „от мястото на събитието”, организацията на заснетия материал и подчиняването му на определена авторска логика често предопределят въздействието на крайния резултат. Затова, макар и искрено преживяно, не всяко кинопътешествие е майсторски разказано и потенциално незабравимо. Ето три различно успешни примера от програмата на „Кино за пътешественици”: „Истории от Бейоглу”, „Вземи красивото с теб” и „С трабант из Африка”.
Британката Аманда Бърел е режисьор и продуцент с опит в документалното кино. Очевидно вдъхновена от многообразието на Истанбул, документалистката ни потапя в модерното сърце на града, квартала Бейоглу. Умението на професионалист си личи в привидно хаотичния подбор на артистичните персонажи от турската столица, в прескачането от история в история, и в постепенното изграждане на едно непознато за повечето чужденци (и особено за туристите) лице на Истанбул. „Истории от Бейоглу” (2010) разказва за възходите и паденията в кариерата на няколко турски творци и на чуждестранни граждани, които се чувстват в квартала като у дома си. Чрез и покрай акта на художествено изразяване и съпреживяване надникваме в много аспекти на истанбулския живот. И все пак е възможно да останете разочаровани. Защото заглавието някак си предполага многопосочна картина на Бейоглу и кипящия живот на улица Истиклял, а всички разкази на екрана се въртят предимно около съдбата на художниците и галериите в Турция, Истанбул и Бейоглу. Е, заглавието можеше поне да съдържа намек за творческата ориентация на филма, но пък няма как да се оплачем от своеобразните герои, подбрани от режисьорката, кой от кой по-ексцентричен. Двата паралелни мотива: артистите са артисти навсякъде по света и турските артисти от Бейоглу са пристрастени към квартала си, но са граждани на света, се преплитат в интересен портрет на един квартал, в стил наивно-абстрактен постмодернизъм.
За разлика от Аманда Бърел, която изследва една чужда културна среда, американецът Брайс Лемън избира да ни разкаже историята на собственото си просветление. „Вземи красивото с теб” (2011) е професионално заснет, но за съжаление не дава отговори на някои любопитни въпроси, свързани с маршрута на околосветското пътешествие, което предприемат Брайс и сестра му Алиса. Тъй като не виждаме нито един елемент от реалното пътуване и физическото преместване и нито за момент не сме посветени в траекторията на придвижването, ставаме свидетели на произволна поредица „пощенски картички”. Коста Рика, Перу, Толедо (не, не Испания, а само Толедо), Франция и Париж, Източна Европа (Румъния и още нещо), Италия, Словения, Гърция, Египет, Тайланд и Япония – понякога съвсем конкретно, друг път по-скоро като идея за преживяване или място, това е пътят, по който 24-годишният Брайс постига духовното си съзряване. Кадрите са често прекрасни, идеята е трогателна (макар и вече изтъркана), но филмът е някак лишен от истински емоции. Тонът на разказвача е равен, сякаш преждевременно постигнал „душевния покой”, заложен като цел на пътуването. Сред чудесните панорами и неповторимата възможност да бъдат съзерцавани на живо (от пътешественика), разсъжденията звучат някак сухарски, философските прозрения наивно популистки, а страстта (пък била тя и патетична пред величието на природата) абсолютно отсъства. Средният път на Буда никога не е бил в по-флегматично настроение.
Сравнен с летаргията на американци, търсещи смисъла на живота, адреналинът на четирима чехи, които прекосяват Африка с два трабанта, е направо заразителен. Това е пътуване, заредено с предизвикателство, замислено да докаже на света, че подобен проект е възможен, и изпълващо зрителя до краен предел с емоцията на участниците. „С трабант из Африка” (2011) е истински филм „по пътя”, наситен с енергия, любопитство към света и освежаващо чувство за хумор. Да, именно хуморът, не съвсем типичен за документалното кино, е онази оригинална нотка, която ни сближава с приключенията и неволите на пътешествениците и премахва всяка възможност за досада от възпроизвеждащите се неволи. Ироничните вметки в пътеписа не намаляват достоверността на разказа, само му придават „характер” и увеличават зрителската съпричастност. От Тунис до Иглен нос – Африка се разстила пред нас, едновременно предполагаема и абсолютно оригинална, защото е пречупена през неповторимия поглед на лудешкото начинание, което предприемат Давид и неговите спътници. Съспенсът е съвсем осезаем в тези почти 20 000 км, през които придружаваме смелите трабанти и техните верни стопани и откриваме „черния континент” едновременно споделено (на чешки) и съвсем лично (защото нито за миг не ни се натрапват изводи и поуки). „С трабант из Африка” е документално приключение от най-добро качество, едновременно образоващо, съпреживяно и забавно.
