0
1518

Киномания 2021

„Паралелни майки“, реж. Педро Алмодовар

„Паралелни майки“ на Алмодовар открива световната кинопанорама в НДК, другият му филм, „Човешкият глас“, я закрива. 38 филма и театрален спектакъл са в програмата на 35-ото издание на фестивала

35 години очевидно не стигат за Киномания. Започнал през 80-те като Световна кинопанорама, филмовият форум е от малкото културни събития, чийто живот не спря в годините на прехода. Вярно, през 1993 г. смени името си, но и досега това е есенният фестивал в НДК, който предлага образци на съвременното кино, спечелили престижни отличия, вниманието на кинокритиката и публиката по света. Точно 38 заглавия (нови и класики) са избрали тази година селекционерите, а един от любопитните моменти е, че и на откриването на 18 ноември, и на финала на 3 декември почитателите на Педро Алмодовар ще бъдат щедро възнаградени.

Началото е с най-новия пълнометражен игрален филм на испанския режисьор „Паралелни майки“, донесъл приз за най-добра женска роля на Пенелопе Крус от Международния кинофестивал във Венеция. Това е филм на безгранична нежност, изключителна ода за майчинството, която ни напомня, че майките на първо място са жени, написа сп. „Тайм“ по повод премиерната прожекция. Самият Алмодовар споделя пред журналисти на фестивала: Майките, които показвах преди, бяха съвсем други, образите им бяха вдъхновени от моята майка и други жени, оказали влияние върху мен. Героинята на Пенелопе Крус ставаше толкова по-интересна, колкото и по-сложна. Създавах нейния характер, общувайки с най-различни майки – някои например изобщо не притежаваха майчин инстинкт. Затова се съсредоточих върху т.нар. неидеални майки. А Пенелопе Крус признава: Когато прочетох сценария, си казах: Педро отново е сътворил чудо!

В центъра на „чудото“ са две жени, различни и доскоро напълно непознати. Живеят в Мадрид и се срещат случайно в родилния дом. Предисторията? Джанис (П. Крус) решава да разкопае безименна братска могила край родното ѝ село, защото според семейните разкази там е погребан неин прадядо, разстрелян по време на гражданската война в Испания. Помага ѝ чаровен антрополог, от когото година по-късно тя забременява, но тя решава да отгледа детето си сама по примера на своите майка, баба и прабаба. Доста по-младата от нея Ана (Милена Смит) обаче е зарязана от бащата на своето бебе, изплашена и объркана е от неизвестното бъдеще. Приятелството им продължава и извън клиниката, Ана напразно търси пътя към собствената си майка (Айтана Санчес-Хихон), а Джанис следва личната си кауза за препогреването на останките на убитите от франкистите, докато един ден не започва да подозира, че нещо с новородената ѝ дъщеричка Сесилия не е съвсем наред…

„Маестро Енио Мориконе“, реж. Джузепе Торнаторе

Филм на друг именит режисьор – Джузепе Торнаторе, също идва в София след премиерата си във Венеция. Неговата пълнометражна документална лента „Маестро Енио Мориконе“ е посветена на незабравимия композитор, създал музиката за повече от 500 филма („За шепа долари“, „Добрият, лошият и злият“, „Имало едно време на Запад“, „Професионалистът“, „Имало едно време в Америка“, тв сериала „Октопод“, „Ново кино „Парадизо“, „Легенда за пианиста“, „Малена“ и др.). Двамата водят пространни разговори през последните две години от живота на маестрото, но освен дългото интервю зрителите ще видят и спомени на кинолегенди като Бернардо Бертолучи, Ролан Жофе, Терънс Малик, Оливър Стоун, Виторио Тавиани, Куентин Тарантино. Филмът разкрива и малко известни факти за Мориконе като страстта му към шаха, свързан по необясним начин с неговата музика, или към събирането на различните звуци (изстрели, гласове, тропот, цвилене на коне, скърцане на спирачки и т.н.), които той използва в саунтрака на различни филми.

Още завладяваща музика ще звучи в други две заглавия от Киномания. Американският „Респект“ на Лизъл Томи (с участието на Дженифър Хъдсън и Форест Уитакър) е посветен на живота на соул певицата Арета Франклин, а италианско-испанският „Сърцето ми танцува“ на Начо Алварес – на поп иконата Рафаела Кара. Новото италианско кино представя и биографичният „Царят на смеха“ на Марио Мартоне, в който удивителният актьор Тони Сервило влиза в кожата на любимеца от неаполитанската сцена, комика Едуардо Скарпета (1853–1925). А специалната програма „Митовете на киното“ ще ни припомни и други легендарни имена с  неостаряващите италиански шедьоври „Фортунела“ на Едуардо де Филипо (с Джулиета Мазина и Алберто Сорди), „Обичахме се толкова много“ на Еторе Скола (с Нино Манфреди, Виторио Гасман и Стефания Сандрели), „Любов моя, помогни ми“ на Алберто Сорди (с Моника Вити) и „Брак по италиански“ на Виторио де Сика (със София Лорен и Марчело Мастрояни).

„Анет“, реж. Леос Каракс

Класика и съвременност откриваме и в традиционния Фестивал на френското кино, също в рамките на Киномания. Най-очаквано сред новите заглавия е „Анет“ на Леос Каракс, отличен с наградата за режисура от тазгодишния фестивал в Кан – разказ за страстната любов на оперна прима (Марион Котийар) и неособено галантен шоумен (Адам Драйвър), резултат от която е малката, дарена с изключителен талант Анет. Критиката е категорична: Ще бъдете едновременно изненадани и съблазнени от този филм. Не пропускайте обаче драматичната история на майка (Катрин Деньов) и нелечимо болен син (Беноа Мажимел) в „Докато си жив“ на Еманюел Берко, както и срещите с Жюлиет Бинош като журналистка под прикритие в „Между два свята“ на Еманюел Карер (награда на публиката от форума в Сан Себастиан), с Изабел Аджани като травмирана от алжирския си произход французойка в „Сестри“ на Ямина Бенгиги и др. Тук са и класиките „Диаболичните“ на Анри-Жорж Клузо със Симон Синьоре, „Сияние на жена“ на Коста Гаврас с Ив Монтан и Роми Шнайдер и „Пътят на едно разглезено дете“ на Клод Льолуш с наскоро отишлия си Жан-Пол Белмондо.

Друга специална програма в Киномания 2021„Фестивал на фестивалите“ – е събрала част от цвета на киното от последните две години. Най-новият и може би най-личен филм на Кенет Брана „Белфаст“ (Нарада на публиката от Торонто, в ролите Джуди Денч и Джейми Дорнън и др.) ще ни върне в 60-те години на ХХ век, когато родният му град се тресе от всякакви катаклизми, но главният герой преминава през това благодарение на очарователния дух в собственото му семейство. Друг британски кинотитан – Ридли Скот – ще отвори от екрана „Домът на Gucci, пълен с три десетилетия любов, амбиции и престъпление в името на модата (в ролите са Лейди Гага, Джеръми Айрънс, Ал Пачино). Актьорът Хавиер Бардем пък е в истински актьорски апогей, превъпъщавайки се в самовлюбения главен герой от „Добрият шеф“ на Фернандо Леон де Араноа.

„Белфаст“, реж. Кенет Брана

Най-новият филм Карлос Саура „Кралят на целия свят“ отново ще ни потопи в сценична вакханалия от музика, танц и театър, в която по неочакван начин се намесва и криминална интрига, а Майкъл Уинтърботъм и неговият „Кулинарно пътешествие из Гърция“ – в свят, събрал миналото по пътя на Одисей и хедонизма на двама съвременни англичани (Стийв Кугън и Роб Брайдън). Един различен Джан Имоу ще открием в първия му шпионски филм „На ръба на риска“, в който обаче именитият азиатски режисьор („Герой“, „Летящи кинжали“) не изменя на стила си и предлага зашеметяваща смес от красота и прецизност. Не е за пропускане и „Наелектризиращият живот на Луис Уейн“ на Уил Шарп, в който британците Бенедикт Къмбърбач и Клер Фой обличат костюми от Викторианската епоха, за да се превърнат в комерсиалния художник Луис и неговата муза Емили. Героят на не по-малко талантливия им сънародник Тимоти Спол – пенсионерът Том от „Последният автобус“ на Джилиъс Маккинън – ще ни превърне с спътници на неговото носталгично пътуване из цяла Великобритания само и единствено с междуградски автобуси. Ако пък ви се пътува към артистичната атмосфера на 60-те години на ХХ век, направето го с Хелън Мирън и Джим Бродбенд в „Херцогът“ на Роджър Мичъл. Очакват ви и вълнуващата киноразходка към „Острова на Бергман“ с Тим Рот и Миа Вашиковска във филма на Миа Хансен-Льове, и удивителният поход през 39 държави с „Река“ на Дженифър Пийдъм, в който личен гид из пагубните човешки следи върху природата е акторът Уилям Дефо. И още едно, но много специално пътешествие – с филма „Пътуване към една мечта“ на американските режисьори Тайлър Нилсън и Майкъл Шварц, който ще има една-единствена прожекция в Киномания 2021. Спечелил Наградата на публиката от фестивала в Довил, Франция, той е едновременно затрогващ и забавен разказ в духа на Марк Твен. Главният герой Зак (Зак Готсейгън) страда от синдрома на Даун и бяга от пансиона, в който живее, за да сбъдне мечтата си да стане професионален борец. Негов спътник по изпълнения с премеждия път към целта е ловецът на морски раци Тайлър (Шая Лабьоф). Прожекцията на 2 декември е със съдействието на фондация „Светът на Мария“ и е посветена на Международния ден на хората с увреждания. Това е и единственият филм, предлагащ и субтитри, и индивидуална възможност за слушане на дублираните роли за хора, които не могат да четат надписите.

По традиция есенният киномаратон в НДК има специален поглед към премиерни български заглавия. Тази година те са две. Игралният „Чичо Коледа“ на режисьора Ивайло Пенчев е смешно-тъжен разказ за приключенията на дете (9-годишния Ален Ангелов), което мечтае да си има семейство, и облечен като Дядо Коледа мъж, който е загубил самоличността си (Свежен Младенов). Оказва се, че всичко е възможно, стига да повярваш в… Чичо Коледа.

„Отново съм тук“, реж. Поли Генчева

Не радост, а по-скоро тъга навява документалният разказ „Отново съм тук“ на Поли Генчева. Режисьорката сподели на пресконференция в НДК, че работи по лентата около пет години и обхваща голям период преди гибелта на алпиниста и зоолог Боян Петров, но именно трагедията при изкачването на връх Шаша Пангма променя намеренията и вместо 55-минутен тв филм ще видим пълнометражна творба за един силен мъж, непознаващ страха.

Голямата изненада в програмата на Киномания е… театрална. Един от най-популярните ни съвременни актьори, Деян Донков, ще бъде в центъра на прожекторите на 26 ноември в Зала 1 на НДК със своя моноспектакъл „Камбаната“ по едноименния роман на Недялко Славов за бившия затворник Вено, осъден за две убийства. Книгата ми попадна преди няколко години и бях много впечатлен от нея. А когато превърнахме текста в театър, не очаквах толкова да ме забавлява този герой и накрая да ме разплаче, сподели Донков, който сам режисира експерименталния спектакъл, съпроводен от 3D мапинг и изпълнения на живо на оркестър „Карандила“.

Ако преследвайки максимален брой прожекции (да не забравяме, че и тази година има конкус за Наградата „Георги Ангелов“ за Киноман на годината), сте пропуснали миналогодишното 30-минутно естетско „упражнение“ на Педро Алмодовар „Човешкият глас“, подарете си го на финала на Киномания. Една-единствена героиня (Тилда Суинтън) сред несменяем декор и в компанията на своето куче наблюдава как отлита времето, опитвайки се да разбере объркания си живот. За мен работата по „Човешкият глас“ бе упражнение по абсолютната свобода. Произведение, в което си позволяваш всичко, от което би се отказал в един пълнометражен филм, признава Алмодовар в интервю за руското издание на сп. Elle. Това е първият му англоезичен филм, който режисьорът коментира така: Испанският език е горещ, изгарящ език. А английският – по-хладен, в него като че ли винаги се запазва някаква дистанция. В един момент ми се стори, че тази отстраненост на чувствата е далеч по-интересна и уместна за мелодраматичен текст. На испански филмът би бил съвсем различен. Затова този път предпочетох английския език.

Филмът е заснет за десет дни и заедно с „Паралелни майки“ е своеобразният отговор на режисьора н пандемията: Прекарах коронавируса без сериозни усложнение, без натоварване на белите дробове и прочее кошмари. Моят отговор на вируса беше да продължа да работя, за да мога през следващата година да пусна нов филм. Не искам киносалоните да бъдат завинаги затворени, защото ситуацията сега е безпрецентна и трагична! Хората не ходят вече на кино. Свикнаха да гледат филми вкъщи и като че ли просто не им е възможно да станат от дивана и да отидат на кино. Вирусът постави под заплаха много неща в нашия живот, не само здравето ни. И основният въпрос е ще можем ли да възстановим и наваксаме всичко. За огромно съжаление, някои малки бизнеси бяха загубени завинаги. Но съм оптимист, затова продължавам да работя и не отпускам безпомощно ръце.

И още нещо – когато го питат с каква песен би илюстрилал времето, в което живеем от пролетта на 2020 г., той дори не се замисля: Youkali, написана от Курт Вайл, който е работил с Бертолд Брехт. В нея се разказва за удивително място, в което има щастие за всички. Накрая обаче се пее, че това е само сън и Youkali не съществува – тъжна песен, но красива… Така е и с Киномания – може и да не ни е много весело, но пък в салоните ни очаква друг свят.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Предишна статияМузикАртисимо фест в София
Следваща статия„Сатирикът е като контрольора!“