Начало Филми Премиери Кино за живота, живот за любовта
Премиери

Кино за живота, живот за любовта

Константин Черганов
10.01.2023
2388
„Една хубава утрин“

За филма „Една хубава утрин“ на Миа Хансен-Льов като портрет на модерната любов

Изкуството, което разглежда забранените плодове сред човешките копнежи, сякаш редовно се обръща към темата за онази любов, която не ни се полага, но гори с пламък, чиято топлина неизбежно ни повиква да се приближим. Проблемът е, че в повечето случаи се опарваме твърде болезнено и първият ни импулс е да изгасим пламъка на всяка цена. Много от наративите ни за извънбрачни романтични отношения са фокусирани върху „оскверняването на нещо свещено“. Те проповядват „лоялност“ и „чистота“ и се присмиват на заблудените грешници, посмели да прекрачат границите на позволеното. Сигурно това отразява реалността по някакъв начин – все пак опасната натура на човешките инстинкти е безспорен факт. Но постоянността на тези наративи неизбежно е довела до ограниченост в измеренията на любовните отношения, поставяйки неуловимите емоционални копнежи в капана на социалния ред. 

Именно затова толкова обичаме да гледаме този особено прекрасен, примамливо романтичен жанр в киното, който разказва любовни истории със съчувствие и разбиране. За Миа Хансен-Льов копнежите на сърцето далеч не са непозната тема – тази значима френска режисьорка винаги се интересува от хора, чиито емоции ги карат да напуснат рамките на познатото. Въпреки класическия си визуален подход, повлиян от майсторите на френската Нова вълна, тя има необикновено модерна перспектива върху любовните кризи на съвременния романтик. Тя никога не разказва истории за жени, „чийто дом е капан и чийто брак е отчаяние“ или някакви други подобни клишета, които често биват буквализирани и банализирани в холивудското кино (вижте „Не се тревожи, скъпа“). За сметка на това героините на Хансен-Льов живеят в постмодерния свят, където всякакви наративи за живота и любовта се разпадат под краката им и те трябва да се изправят пред хаоса на промените и несигурността, да избягват предразсъдъците, които въпреки всичко продължават да виреят в обществото, и да изградят смислени отношения, които да балансират везните на задълженията и удоволствието.

„Една хубава утрин“

Филмите на Хансен-Льов са портрети на модерната любов, защото избягват традиционните разказвателни похвати и прекомерната емоционалност и не се поддават на философски разсъждения, а винаги разглеждат миниатюрните, незабележимо значителни моменти от всекидневието. Комбинирайки нежността на Франсоа Трюфо с безпощадната наблюдателност на Клер Дени, Хансен-Льов сякаш не създава кино, а истински животи. Няма режисьор, чиито филми мога да нарека по-„живи“, чиито герои са по-„истински“, чиято реалност се разпростира повече отвъд филмовата лента. Именно поради този реализъм тя се фокусира върху по-фини, недоизказани емоции и никога досега не е разглеждала истинска „афера“. В „Островът на Бергман“ и Things to Come виждаме героини със страст към философията и изкуството, които са несигурни в некомфортното затишие в любовните си връзки и откриват нещо вълнуващо в младите, свободолюбиви, емоционално интелигентни момчета, които навлизат в живота им. Но тук възможността за по-сериозни отношения е само бегло загатната, тъй като Хансен-Льов се интересува повече от миража на мечтите, отколкото от самите любовни интриги.

Именно това прави новият ѝ филм „Една хубава утрин“ (който бе в селекцията на Киномания 2022) толкова интересен случай. Тук Хансен-Льов се хвърля целеустремено в дълбоките води на една сложна любовна връзка и разказва историята през гледната точка на (поради липса на по-добра дума) „любовницата“. Името ѝ е Сандра и е изиграна от величествената Леа Сейду, която следва великата френска традиция на световно известни, прелестни актриси, играещи най-обикновени, незабележителни жени. Именно нейната еротичност, прикрита под повърхността на нежно достойнство, я прави толкова пленителна за Клеман (Мелвил Пупо), който започва да прекарва все повече вечери в дома ѝ и дори да се сближава с дъщеря ѝ, въпреки че вече си има жена и син (които почти не присъстват в историята). Между тях се развива болезнен, но и лечителен копнеж – неописуемото присъствие на любовта, което запълва всяко ъгълче на душата ти, дори когато е толкова недостижимо далечна.

В тази игра на любовен магнетизъм Сандра вижда себе си в ситуация, която не е характерна за протагонист на Миа Хансен-Льов. В нейното кино любовта е върховната дестабилизираща сила, навлизаща в живота на хората през отворените рани, които са повод за най-много несигурност. Нейните филми са истории на тихи терзания и нежен катарзис и за да илюстрира това емоционално прераждане у персонажите си, режисьорката ги разглежда в най-уязвимите им състояния. Точно затова досега тя не е разказвала истории за любовни афери – нейните протагонисти досега са били хора, които изпитват определен дискомфорт в реда на всекидневието си и жадуват за някаква нова искра; хора, за които аферата би била облекчение, а най-тежката любов е неосъществената мисъл. За Сандра конфликтът е различен. Тя живее комфортно сама с очарователната си дъщеричка, няма особено напиращи сексуални желания и не вижда нужда от емоционална подкрепа (въпреки че скоро осъзнава, че се нуждае от такава). Конфликтът при нея се явява, когато тя започва да копнее за мъж, който може само да усложни живота ѝ. Тя не иска да го обича, но точно затова се влюбва в него мигновено. А щом се е допряла до тази любов, да се раздели с нея би било повече от болезнено.

„Една хубава утрин“

Присъствието на Клеман е огледално отражение на другата деструктивна сила в живота на Сандра – баща ѝ Георг страда от заболяване, което бавно го убива и физически, и умствено. Той е изигран от Паскал Грегори, чието изпълнение представлява майсторски показ на контролиран хаос заедно с вложено уважение и дълбочина в образа на човек, който все повече губи човешкото в себе си. Сандра не би могла да излекува баща си, това е ясно. Но също така не може да бъде сигурна дали редовните ѝ посещения му носят поне някакъв комфорт, нито дали измъчва себе си безсмислено, грижейки се за човек, който вече не може да я разпознае. Тук чувствителната обективност на Хансен-Льов позволява на Леа Сейду да изиграе една от най-добрите роли в кариерата си, носейки баналната трагичност на смъртта на раменете си.

Постижението ѝ като актриса е във финеса, с който представя терзанията на човек, склонен да живее с липсата на контрол в комфорта на всекидневието, но започва да се разпада, щом това безсилие се свързва със загубата на близък. Сандра сякаш изцяло бива подбутвана от чужди интереси (дори професията ѝ е преводач – човек, водещ се по чужди слова) и в началото връзката ѝ с Клеман носи същите трудности – тя застава между съпруг и съпруга, без да има способността (или склонността) да налага влиянието си. Тук мъжът е този, който преминава през класическата за Хансен-Льов траектория – той намира нещо ново и вълнуващо в Сандра, но не смее да изостави семейството си заради нея. Неговите размисли и решения основно се случват извън екрана, а това, което виждаме, са само най-скъпоценните капчици обич, които внасят щастие в мигове от всекидневието. И двамата са опиянени от нея, но решението е в Клеман, което оставя Сандра в позицията на наблюдател в собствения ѝ живот.

Но колкото и предизвикателна да е любовта при Миа Хансен-Льов, тя е и лечителна сила. Същото би могло да важи и за смъртта. И макар че толкова натуралистични филми като нейните, избягващи наративизирането на човешкото битие, не позволяват удобни развръзки, краят на „Една хубава утрин“ е красив, защото представлява едно многоточие, изпълнено със смисъл и потенциал. Сандра намира в Клеман нещо „свое“, което тя да изгради за себе си. Сякаш съдбата за пръв път решава да дари нещо на нея, вместо тя да бъде дар за други хора. Но това не значи, че режисьорката се доверява на съдбата. Единственото, което любовта ни гарантира, са множество изпитания. Само ако си склонен да прекрачиш границите на познатото, ще успееш да ги преживееш и да бъдеш прероден. Сандра и Клеман намират това един в друг, без да го търсят. И точно затова те продължават да живеят, дори след като изгасне екранът в киносалона.

Константин Черганов е млад режисьор и критик. Сегашната му цел в живота е да гледа възможно най-много филми и да се готви за следването си в НАТФИЗ. Освен в Портал Култура, негови публикации могат да бъдат намерени и в „Операция Кино“ и „Литературен вестник“.

Константин Черганов
10.01.2023

Свързани статии