Начало Идеи Гледна точка Климент
Гледна точка

Климент

2402

Вчера беше 27 юли – денят на Свети великомъченик Пантелеймон, на Светите Седмочисленици. А също и на Успението на свети Климент Охридски. Винаги, когато се замисля за извършеното от Климента, си казвам, че то може и да е понятно, но е непредставимо. Умишлено си позволявам тази лека игра с употребата на понятията тук.  Защото наистина ми се вижда, че е по-лесно да се разбере делото на свети Климент и да се схване то в неговия замисъл и в пълнотата му, по – лесно е да се постигне интелектуално историческият му смисъл, отколкото да се получи представа за това как е било възможно да се свърши всичката тази работа, както и как се намира у човека смелостта за нея. Апостолско благовестие, проповед, епископска грижа, изповед, състрадание и милосърдие, ръководство на книжовната дейност, управление на Църквата. И всичкото това в непрестанна, всекидневна и ежечасна работа по претворяване на езика и съ-творяване на слово. Не на Словото, разбира се, а на слова в един език. И точно затова си задавам въпроса: как се живее денем и нощем с мисълта, че си човек, дръзнал да пре-вежда самото Слово от един език на друг, да му дава плът в словата на още една людска реч, като при това дори твори нови думи? За разлика от пророците, на които сам Бог е сложил думите в устата?

Тъкмо живота с тази мисъл и това съзнание ми е така трудно да си представя. Защото Климент добре е знаел, че може против волята си и въпреки своята смирена отдаденост да стане насилник над Словото и Истината, че може неволно да похити и подмени откровеното от самия Бог. Как се живее със страха от този грях?

Има и друг един въпрос. И той е: с какво оправдание за себе си се решаваш да станеш съдник на сътвореното от преподобните твои учители и равноапостоли, да го прецениш и поправиш, ако сметнеш, че е нужно?

Често повтаряме, че най-вероятният автор на кирилските букви е свети Климент, но може би по-рядко се замисляме върху това какво е било вътре в него, в душата му, докато се е раждала и укрепвала в нея идеята, че ще е нещо добро и богоугодно да се преобрази създадената от свети Кирила писменост. Тук лесно ни подвежда понякога анахронистичната представа за свети Климент като за „просветител“ в смисъла, формиран под въздействието на Просвещението и дори по-скоро в процеса на неговото – на Просвещението –  поместване в някои от идеологическите модели на модерността. А всъщност Климент е бил монах и верен наследник, дръзнал само че да преправи азбуката, създадена от неговия учител и може би духовен отец, за да се изписват с нея не какво да е, а словата на Свещеното писание!

Мислейки за служението на свети Климент и за смирението му, но и за неговата боговдъхновена решимост, се реших да споделя с вас едно мое стихотворение, публикувано в стихосбирката „До поискване“, която беше издадена в края на миналата година от издателство „Жанет 45“. Докато виждах стиха да се появява в ума ми, разбрах, че той се ражда като слово и към светителя от Охрид. Стихотворението си казва се Изход.          

Дори да се разминат и разрушат от странстване
дори за тях да няма срещи във никое възможно изречение
в което да забравят за собствените си значения и да отдъхнат
в което да се спрат и да говорят без шума в сърцето
без залепените за гърбовете им неща и смисли.
Дори да паднат пребледнели от употреби и знамения
които винаги вървят подире им и ги насилват
те пак ще бъдат влъхви.
И в утрото на поклонението им ще ги има
записани на всякакви езици
върху зелените могили и на плочите.
Тогава ще застанат заедно в едното изречение
дочакало завръщането им
за да възкръснат.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Свързани статии

Още от автора