Четох този забележителен роман бавно, умишлено отдалечавах финала му, исках тази магия да продължи дълго.
Този роман ми върна изгубени неща в литературата. И ми донесе усещането за празник.
Отдавна не се бях докосвал до такова майсторско слово – плътно и сетивно, до такива образи – грундирани с едра, решителна четка, до разказ, който те завихря в непрекъснато движение, до вечни послания.
Този роман е мисловен ключодържател. С ключове за много врати на Битието – на Националното ни самосъзнание, на Вярата, на Престъплението и Изкуплението, на Любовта между Мъжа и Жената, на Идеята за съществуванието ни.
Първият ключ.
Още той ни отваря по един стъписващ начин първата врата – главният герой на романа e българомохамеданин, чийто християнски корени се губят назад в поколенията. Но именно през неговите очи ние проследяваме една от най-зловещите страници в нашата национална история, и то от другата страна, от страната на кърваво-съсирения ятаган на палачите .
Априлското въстание!
Вторият ключ.
В центъра на тази книга е живият Човек – обитател на своя безграничен език, поданик на своя конкретен народ. Твърдя, че поради своята виталност, мащабност и историческа кодираност Калуня е от онези сборни образи в литературата като Зорбас, например, които са архетипът на един цял народ.
Третият ключ.
Георги Божинов е представител на едно от последните поколения, които са израстнали на коляното на Природата. Той е познал света по неговите остри, уханни, обли или грапави мириси, по неговите коси, вертикални или хоризонтални светлини, по птичите синкопи, по залезите и изгревите; така е опознал и Човека – разположен в неговия Природен храм. Оттук и епичното платно на този роман. Това му е позволило да улови ония трептения, които свързват хората в поколения, а поколенията – в народ; свързват ги чрез своята сетивност, песни, телесно общуване, народно творчество, а не чрез вибрациите на мобифоните и виртуалните картинки на лап-топа.
В тясната панелка на постмодернизма, както в къщата на обесения, не се говори за въже. Повтарям го. И си мисля за волния, ширнал се поднебесен дом на романа „Калуня-каля”. Стрехи са му отминаващите облаци, темелите му са земята. Осветяват го Слънцето и Луната, в него се срещат, създават света и се разминават Мъжът и Жената – такива, каквито ги е измислил Сътворителят. А какъв плътен, омайващ език само, как майсторски се заплита и разплита разказът!
Четвъртият ключ.
„Няма да умра – просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв – споделя на едно място в романа своето кредо Георги Божинов. –Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.”
Да се опълчиш днес на Злото е саможертва!
Но тази книга не е послушна книга. „Калуня-каля” не е нагодена към конюнктурата, не е книга за развлечение, не е люлка или влакче от литературния Луна парк. Не е написана по невидимите директиви – като о н и я т о г а в а, к а т о т и я днес. Тя е прекалено хуманна, разтърстваща, драматична, караща те да мислиш; прекалено национална и автентична.
Закотвена книга.
Притчова книга.
Пресечна книга, една от драматичните книги за България и за Балканите.
В нея има от енергията на кълбовидната мълния на Казандзакис, от тъжния ромол на могъщата река на Андрич, от магическия шепот на Йовков.
Веднъж забравената книга е по-мъртва от покойник.
Възкръсналата книга е вяра.
Недялко Славов е автор е на сборници с поезия , пиеси, един сборник с разкази и три романа. Носител е на редица национални награди за литература – „Хр. Г. Данов”, „Ив. Николов”, награда за литература „Пловдив”, има номинации за наградите „Хеликон”, фонд „13 века България” , Портал Култура и др. Негови творби са преведени на немски, английски, руски и гръцки.
