
В ония времена злото върлувало навред. Като вихър от тръни се търкаляло и оставяло след себе си студени огнища и онова страшно скръц-скръц на въжените примки върху гредите, около които тежко се събирали гарваните. Хората се видели в чудо. И затуй проводили най-стария да търси за селото закрилник.
В пещерата при Хвъркат Ненко се изсипали молителите от три села наведнъж. Така и така, казали, то не се трае. Като се събудим, не знаем дали ще мръкнем. Бележим децата с белези по лицата и им чупим накриво нозете, да не ни ги заберат. Хвъркат Ненко подпирал ръцете си на костените дръжки на ножовете и пищовите, които стърчели от пояса му, слушал и мълчал. Викали му Хвъркат Ненко, защото за ден време можел да измине пеши толкова път, колкото изминавал ездач с як кон.
Първия молител, един лек като семка дядка с толкова бял памук, извиращ от ушите му, че гаче бил повече и от нищожната брадица по лицето му, рекъл:
– Ние, без да се лъжем, сме най-богатото село. Даваме ти къща и лозя.
До него застанал вторият молител от другото село. Той бил въглищар и червените му от жаравите очи светели на черното му лице като очите на горски дух.
– Ние ще ти дадем конче и за булка най-личната мома.
Дошло ред и на третия молител. Неговото село било повече махаличка, по чукарите и не можело да се мери с другите две села. Той бил тютюнджия и гърдите му свирели като ковашко духало, докато рекъл на пресекулки:
– А ние – казал – ще стъкмим за тебе песен. Изпратихме вече гусларя с една певкиня до онази жена от другата страна на Балкана, дето реди песни. Ще се върнат и ще запеем тази песен. Това ще ти е от назека.
Кое село избрал да пази Хвъркат Ненко?
Тази притча я има на последните страници на една книга от наша писателка, която вече не е между живите. Аз само я разказах с мои думи и смених името на закрилника. И отговорът на притчата е там.
Намерете книгата, прочетете я.
Ще ви помогна мъничко.
В лицето си тази писателка приличаше на икона.
И книгата й е такава, с чистия рисунък на икона. По нещо напомня кристалния Исмаил Кадаре от „Кой доведе Дорунтина”.

