Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.
Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си…

Евгений Тодоров

„Книга за Нери“, Евгений Тодоров, издателство „Хермес“, 2023 г.

ЕКИП 2

Не помня кога точно Кеворк Кеворкян стана програмен директор. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто вдигна телефона и се обади на Нери. И я покани да стане водеща в „По света и у нас“.
Тя не можеше да си го представи. Имахме дъщеря – ученичка.
Аз обаче бързо прецених, че предложението е един голям шанс да се направи нещо ново и различно в професията и обещах да стана и баща, и майка. Казах, че сега е моментът. След няколко месеца ще бъде късно.
Ами ако бях казал като истински мъж: „Я си стой вкъщи!“?
Решихме, че експериментът ще трае няколко месеца и Нери ще се върне.
Може би това е най-големият ми принос към българската журналистика.
Един месец Нери беше двойка с Васко Василев, който се върна от Париж, където беше кореспондент. В това време Асен Агов беше в САЩ.
Двамата с Асен въведоха незабравимото „Добър вечер, дами и господа“. Асен написа тези дни, че той го е предложил. На Нери бил финалът: „Бъдете здрави“.
След първите избори, на които не се случи онова, на което се надявахме, Асен започнал с „Добър вечер, другари и другарки“, а Нери продължила: „И дами и господа от Пловдив“. Не си го спомням, може да е виц.
След тези избори Пловдив беше останал „синя столица“.
Днес седесарите под тепетата са една шепа.
В архивите си Нери е запазила една емисия от онова време. Върху смачканите листове няма параф на генералния директор – както това ставаше в БНТ дълги години. Беше драскано и преподреждано до последния момент. Имаше и новина „Номер 1“. Това беше нещо ново. И тази новина рядко беше в услуга на силните на деня.
В едно интервю от онова време Нери ясно дефинира своите възгледи за журналистиката, които изповядваше до последния си ден: „Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.
Тогавашният новинарски шеф Иван Константинов поемаше ударите като гръмоотвод, но в един момент се наложи да се намеси. Изглежда, не намери сили да говори директно с екипа, а написа писмо до подчинените си. В него той напомняше, че в България се случват ежедневно и добри неща – влюбват се хора, раждат се деца… Тоест, искаше да подскаже, че се прекалява с критиките.
Дали и днес някой не пише подобни писма на новинарите? И им напомня, че има ако не добри неща, то много катастрофи. Примерно.
Нери известно време пътуваше всеки ден. Вечер се прибираше в Пловдив на стоп. Служебна кола я возеше до караулката и там я оставяше. Само че проститутките от района, като забелязали новата „колежка“, тръгнали да се разправят с нея.
После станали приятелки.
Нощните и сутрешните пътувания не я уморяваха – зареждаха я. Срещаше се с различни хора. Сверяваше си часовника – както се казваше едно време.
Един път я качва рецидивист, излязъл от затвора преди два часа. Изглежда, там не е гледал телевизия и не я разпознава. На Нери се налага да слезе още на Калугерово.
Друг път я качва автобус с работници от КЦМ. Познават я и започват да си говорят. Изваждат ракия. По едно време Нери забелязва, че автобусът обикаля около Пловдив по някакъв странен маршрут. Нери пита какво става, а шофьорът отговаря, че днес няма да работят. Ще си говорят с Нери.
Кой днешен журналист пътува с работнически автобус?
Нери имаше невероятния талант да се разбира с всякакви хора.
В онзи период всяка вечер пред БНТ имаше протести. Основно срещу Нери и Асен.
Чакаха ги отвън и ги замеряха с турски лири.
Самите протестиращи ли бяха измислили тази форма на протест, или някой им беше подшушнал?
Една вечер ѝ крещяха в лицето, че като туркиня трябва да отговаря и за баташкото клане. Такива думи тя не беше чувала даже по време на Възродителния процес.
Защо демокрацията отпуши омразата? Този въпрос и аз си го задавам до днес.
На ежевечерните протести срещу Нери и Асен пред БНТ особено гласовита беше една руса висока жена. Нери обаче беше успяла да се срещне с нея. Седнали, поприказвали и станали приятелки.
Една вечер се внедрих тайно в протеста. Една жена крещеше: „На Нери ще ѝ избода очите!“. Русата нова приятелка обаче запя друга песен: „Нерито е много добра, да знаете“.
Останалите се нахвърлиха срещу предателката.
Вече написах в началото, че „Екип 2“ извърши нещо като екранна революция.
Някой беше написал в онези години, че СДС са спечелили битката за бъдещето, но БСП – битката за историята.
Не по-важна в българските условия е битката за БНТ. Тя продължава и до днес.