В месеца на буквите и книгите – интервю с книжарката Николина Георгиева

Животът ти е свързан с книгите. Какво е книгата за теб?

Книгите за мен са нещо като портал към един паралелен свят, в който пътувам свободно надлъж и нашир из пределите на Земята, а понякога и извън нея.

Те са като машина на времето, някои ме връщат в миналото, други ме отвеждат в далечното бъдеще. Чрез тях се запознавам с различни цивилизации и култури, срещам се с безчет герои. Още от малка обичам да чета по няколко книги едновременно, да се потапям ту в една история, ту в друга, да мисля и чувствам с едните герои, после с другите. Понякога ме обсебват до такава степен, че си лягам и ставам с мисълта за тях. Спомням си като прочетох „Любовта ми Африка“ на Дафни Шелдрик, по цял ден мислех за нейната съдба и кауза, осиновените слончета в резервата Цаво и изобщо за Кения и онези уникални изгреви и залези, които могат да бъдат видени само там.

Та това са книгите за мен – един вълшебен свят, който провокира въображението ми и ме кара да мечтая.

Как с твоите колежки Жаклин и Таня успявате да поддържате такава прекрасна книжарничка в не толкова „извисен” район като пазара „Красно село”, та вие зареждате почти всички новоизлизащи книги?

„Красно село” е един прекрасен столичен квартал и всъщност в района около пазара винаги са се продавали книги. Целият тротоар откъм булеварда беше със сергии за книги (преди около двадесет години).

Нашите колеги от другата ни книжарница – Вальо, Жоро, Пацо, имат по няколко години стаж на този книжен пазар. А що се отнася до зареждането, всяка седмица аз и колежките ми Жаки и Таня преглеждаме новите заглавия и всичко, което ни направи впечатление и ни хареса или пък се рекламира по социалните мрежи и някои телевизионни предавания, го поръчваме. Разбира се, няма как всичко да имаме, затова работим и по заявка на клиента. 

Тук много успешно се включва нашият колега Веско. Той е истински магьосник, може да открие и достави почти всяко заглавие. 

Как ще определиш профила на купувача на художествена литература и в частност на българска?

Не съм чак такъв профайлър, затова само ще споделя лични наблюдения. Понеже работя в тази сфера повече от петнадесет години, мога да кажа, че вкусът на клиента е станал доста по-взискателен. Преди години се издаваха страшно много еднообразни трилъри, розови романи, чиклити, съмнителни езотерики и буквално се купуваха на килограм. Може причината затова да е била, че в България започнаха да излизат подобни книги в началото на прехода. Сега се предпочитат много по-стойности книги, провокативни автори, които те карат да мислиш, а не само да се упражняваш в четене. Относно българските автори мога да кажа, че читателят проявява все по-голям интерес към тях. Като цяло има едно „завръщане“ към българското, към корените ни, това се наблюдава във всяка една сфера и, разбира се, българската литература не прави изключение.

Успя ли да създадеш у дъщеря си обич към книгата и към четенето?

На този въпрос тепърва ще мога да отговоря. Все още аз и баща ѝ „контролираме“ любовта ѝ към четенето, но като цяло проявява интерес. Все пак всяко лято ѝ се налага да „работи“ с нас в книжарниците, да помага за подреждането, но най-много обича да предлага и препоръчва книги, които е прочела, на малките ни клиенти и техните родители. Може би в училище учителите трябва малко повече да ги провокират да четат, да споделят впечатления и да си разменят книги.

Самата ти успяваш ли да четеш? Изброй няколко книги, които са ти харесали напоследък.

Да, успявам да чета, всъщност това ми е най-голямата награда за работата ми тук. Имам свободен достъп до цялото това богатство. Както вече споменах, продължавам да чета по няколко книги едновременно. Последно четох „Опашката“ на З. Карабашлиев, „Absolvo te“ на Г. Бърдаров, „Вдън гората Дикчам“ на Г. Божинов и „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд, а сега дочитам „Глина“ на В. Бешлийска и „Една нощ в Лисабон“ на Ремарк. Всичките ми харесват, но определено книгата на Айн Ранд ми влиза в графата „любими”.

Вашата книжарничка е буквално заградена и защо да не го кажа по-силно, направо обсадена от казина. В някакъв смисъл вие се опитвате да внасяте смисъл в един тотално „некнижен” свят. Можеш ли да ни дадеш лъч надежда в тази ситуация? Разкажи някоя трогателна случка с клиенти, сигурно имаш такива.

Това че книжарницата се намира в близост до казина, не мисля, че има някакво особено значение. Според мен казината се забелязват от хората, които ги посещават, останалите ги използваме за ориентир, например в магазина след казиното или срещу казиното и т.н. Един от любимите ми писатели е бил страстен комарджия, но това не му е попречило да сътвори истински шедьоври, които продължават да се четат с голям интерес и днес. В крайна сметка всеки сам избира коя врата да отвори и къде да влезе. Така че лично аз нямам нищо против играчите на рулетка.

Вие сте единствената книжарничка в София, която постоянно държи на витрината, колкото и да е ограничено мястото, книги на Деян Енев. На какво дължа тази висока чест?

Ти си нашият специален гост, писателят от квартала. Човекът, който минава всяка седмица да ни пита как сме, да си поръча или препоръча книги. Ти си авторът, който с много малко думи казва много неща. Твоите разкази са кратки, но винаги много силни и въздействащи.

Месец май е месецът на азбуката, на писмеността и в крайна сметка на книгите. Всички ние, които сме свързали по някакъв начин живота си с книгата, много ярко и празнично усещаме това. Какво ще пожелаеш на читателите? И какво можеш да посъветваш онези, които рядко или изобщо не посягат към книгата?

Определено май е един от най-светлите месеци в българския календар. Да имаш собствена азбука и език е голямо богатство, да се пише на кирилица в толкова много страни е повод за гордост. На всички ще пожелая да бъдат много здрави телом и духом, да не стихва любовта им към четенето, знанието, да не спират да бъдат любопитни, будни, фокусирани и осъзнати. „Четящите хора са по-трудни за манипулиране“ – този цитат на Марио Варгас Льоса нека послужи като съвет към хората, а те самите да направят своя избор.