Ако в края на календарната година се обръщаме назад за равносметка, в първите дни на годината обикновено сме изпълнени с очакване на хубавите преживявания и събития, които се надяваме, че предстоят. Като журналист, преводач, редактор и читател, аз се интересувам с какви книги ще ни зарадват българските издателства през следващите 12 месеца. Защото книгите са били, са и ще продължават да бъдат незаменима основа за (себе)познание, размисъл, учене, обмен на идеи и впечатления, разбиране, емпатия и вяра. Дано през 2026 г. повече български политици да си дадат сметка за това и да четат повече (и по-стойностни) книги, вместо да сеят страх и тревога, да разпалват омраза и да демонстрират тежките последствия от липсата на възпитание, култура и знания.
Обърнах се към голяма част от най-разпознаваемите български издателства с молба да разкрият част от книгите, които ще издадат през 2026 г. На базата на подадената информация, както и на оповестените от тях публично заглавия, изготвих пътеводител, представящ някои от най-чаканите исторически книги, биографии, мемоари и трудове в области като философия, социология, култура, изкуство и геополитика, както и знакови произведения в областта на съвременната и класическата художествена литература, които ще се появят на български в близко бъдеще. Обогатих пътеводителя със селекция от книги, издадени между октомври и декември 2025 г., които според мен заслужават внимание, но може да се загубят насред потопа от нови заглавия, който ни залива през есента – най-интензивния и най-силния откъм продажби сезон за книгоиздателите по принцип, не само в България. За читателите, които следят представянето на българска литература в чужбина, в края на този текст давам информация за книгите на български автори, които през тази година ще бъдат публикувани на различни езици благодарение на усилията на литературна агенция „София“.
Надявам се този книговодител да бъде интересен и полезен на читателите, издателите, писателите, преводачите, редакторите, коректорите, графичните дизайнери, книжарите, библиотекарите, литературните критици, учителите, университетските преподаватели, журналистите и всички останали създатели и пазители на писаното слово!
Очаквани книги на български през 2026 г.
Нехудожествени книги
История
В навечерието на 3 март изд. „Хермес“ ще публикува емблематичния труд „История на българския народ“ от Петър Мутафчиев – един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Книгата е издадена през 1943 г., но по-късно е забранена и иззета от властта.
През април изд. „Милениум“ ще издаде „Военноморска история на света“ от Ростислав Ботев. Авторът, който е доктор по история, се опитва да обобщи най-важните сражения по вода от древността до битката в залива Лейте (Филипините) – най-голямата морска битка през Втората световна война и в цялата история. Той разглежда както човешкия фактор, така и инженерната и технологичната еволюция на флотовете, като се опира на богат набор от документи и карти.
С логото на изд. „Сиела“ ще излязат „Пълна история на Втората световна война“ (прев. Гриша Атанасов) от френския историк Оливие Виевиорка (съавтор на издадените на български „Големите митове на Втората световна война“ и „Големите грешки на Втората световна война“), „Евразийското столетие. Създаването на модерния свят в горещи и студени войни“ (прев. Любомир Мартинов) от американския университетски преподавател и изследовател Хал Брандс, „История на богатите в Запада“ (прев. Елена Савова) от специалиста по икономическа и социална история Гуидо Алфани и „Мафия. Глобална история“ (прев. Деян Кючуков) от американския историк Райън Джинджърас.
„Интервюта с Хитлер. Диктаторът и журналистите“ (прев. Екатерина Войнова) от Луц Хахмайстер ще е една от първите книги в портфолиото на „Световна история“ – ново издателство, с което изд. „Българска история“ ще надгради досегашната си дейност.
Издателство „Прозорец“ подготвя две заглавия, посветени на историята на конкретни градове – „Историята на Венеция“ от Джон Джулиъс Норуич (автор на „Кратка история на Византия“ и „Средното море: история на Средиземноморието“) и Twilight Cities: Lost Capitals of the Mediterranean (българското заглавие предстои да бъде финализирано) от Катрин Пангонис – английска писателка с изявен интерес към Средиземноморието и Близкия изток, която поделя времето си между Париж и Бейрут.
Биографии, мемоари и дневници
През април в книжарниците ще се появи „Личността отвъд мита: портрет на цар Борис III“ („Милениум“) от Николай Поппетров, специалист в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). От издателството посочват, че авторът дава подробна информация за исторически събития, които през годините са тълкувани разнопосочно от различни (а понякога от едни и същи) източници заради сменената конюнктура.
До дни изд. „Колибри“ ще публикува преведените на над 30 езика мемоари „Свободна: да пораснеш в края на историята“ (прев. Паулина Мичева) от Леа Ипи – професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика и политически науки, която израства в Албания в последните дни на последния сталинистки бастион на XX век. От изд. „Световна история“ ще ни накарат да погледнем през очите на едно дете, Злата Филипович, което, следвайки примера на Ане Франк, описва преживяванията си по време на обсадата на Сараево в „Дневникът на Злата“ (прев. Даниел Пенев).
Две биографични книги, които се четат като трилъри и ни запознават с премеждията на двама млади мъже, превърнали се в герои както по стечение на обстоятелствата, така и заради изборите, които правят, са „Беглецът от Аушвиц“ („Сиела“, прев. Даниел Пенев) от британския журналист Джонатан Фрийдланд и „Тунел 29“ („Прозорец“) от Хелена Мериман, също британска журналистка. Очаква се книгите да излязат в края на зимата или началото на пролетта.
Почитателите на творчеството на световно признатия гръцки писател и философ Никос Казандзакис ще имат повод за радост, защото изд. „Ентусиаст“ ще публикува на български „Дисидентът. Биография на Никос Казандзакис, базирана на неговите писма“ от Елени Казандзакис, съпругата на писателя. Изд. Orange Books ще публикува автобиографията на Маргарет Атууд Book of Lives: A Memoir of Sorts (българското заглавие предстои да бъде обявено). А издателство „Световна история“ ще издаде биографии на две значими фигури от различни исторически периоди – „Распутин. Неразказаната история“ (прев. Владимир Сахатчиев) от Джоузеф Фърман и „Умираме всеки ден. Сенека в двора на Нерон“ (прев. Надежда Розова) от Джеймс Ром.
Две заглавия, които ще предизвикат интереса на вълнуващите се от политическите и геополитическите събития в Европа, са „На моя стража: да ръководиш НАТО във време на война“ („Милениум“, март 2026 г.) от Йенс Столтенберг, бившия генерален секретар на НАТО, и „Дневникът на един затворник“ („Ентусиаст“, пролетта на 2026 г.) от бившия президент на Франция Никола Саркози, който през октомври 2025 г. влезе в затвора по обвинение за участие в престъпен заговор, но 20 дни по-късно беше освободен, след като обжалва присъдата си.
Философия, социология и психология
По случай 100-годишнината от раждането на Мишел Фуко изд. „Критика и хуманизъм“ ще издаде том с текстове на големия френски мислител под заглавие „Просвещение и критика. Културата на „себе си“, наред с ново издание на една от култовите му книги, чието заглавие екипът засега пази в тайна. Издателството ще публикува и романа „Ида“ от Катарина Адлер, внучка на Ида Бауер – реалната личност зад измисления от Зигмунд Фройд псевдоним Дора, за чийто случай той разказва в „Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия“. Други две книги, които издателството подготвя, са „Нещо трябваше да стане по-добре“ (прев. Стилиян Йотов) от Юрген Хабермас, един от най-известните живи философи, и „Общество на сингулярностите“ от немския социолог и културолог Андреас Реквиц, който ще гостува в България покрай издаването на книгата.
Издателство „СОНМ“ ще публикува „Животното, което следователно съм“ (прев. Дарин Тенев) от Жак Дерида, един от най-ярките философи от втората половина на XX век, и „Между нас“ (прев. Тодорка Минева) от Еманюел Левинас – сборник с текстове, занимаващи се с теми като страданието, любовта, религията, културата и справедливостта.
„Леге Артис“ ще издаде „Последни лекции“ на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг, а изд. „Рива“ – „Свободата: болест без лек“ от Славой Жижек – словенски философ и съосновател на Люблянската психоаналитична школа.
До дни в книжарниците ще се появи „Етика в реалния свят. Есета за значимите неща“ („Изток-Запад“, прев. Александра Трайкова) от австралийския философ Питър Сингър, един от интелектуалците основатели на движението за правата на животните и бивш дългогодишен професор по биоетика в Принстънския университет. А през май изд. ICU ще публикува антологията „Бягащият човек. От Маратон до Марс“ (под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева), която събира 21 разказвачи, в чиито жанрово разнородни текстове бягането е не просто спорт, а метафора, чрез която те разглеждат теми като физическото усилие, психиката, паметта, свободата и промяната.
Изкуство, култура, литературна критика и религия
В тези области изпъкват няколко книги на изд. „Жанет 45“: допълнени и преработени издания за двама големи български майстори на четката – „Книга за Златю Бояджиев: виденията на великия майстор“ (февруари 2026 г., по случай 50 години от смъртта на художника) и „Димитър Казаков-Нерон отблизо“ (март/април) от Димитър Пампулов; „Авангардистите. Руската революция в изкуството (1917–1935)“ (прев. Мария Енчева) от Шенг Схейен, магнум опусът на историята на музиката на XX век „Останалото е шум“ (прев. Надежда Розова) от известния американски журналист и музикален критик Алекс Рос и сборникът с работно заглавие „Следвайки думите“, в който са събрани литературнокритически текстове и интервюта на журналистката Катя Атанасова, публикувани във в. „Култура“ и „Портал Култура“.
Друга книга в областта на хуманитаристиката, която очакваме през 2026 г., е „Лекции за живописта“ („СОНМ“, прев. Веселин Праматаров и Тодорка Минева) – сборник с лекциите, които френският философ Жил Дельоз (1925–1995) изнася през 80-те години в Експерименталния университетски център във Венсен (по-късно университет „Париж VIII“).
За отбелязване са и две книги, които фондация „Комунитас“ ще издаде: „Християнство и култура: есета и лекции“ (прев. Момчил Методиев) от Нобеловия лауреат от 1948 г. Томас Стърнс Елиът и „Диалози за чудесата“ (прев. Цочо Бояджиев) от Григорий Велики, римски папа от 590 г. до смъртта си през 604 г.
Художествени книги
Съвременна проза
Една от най-обичаните съвременни български писателки Здравка Евтимова работи по нова книга – в края на зимата или началото на пролетта „Жанет 45“ ще издаде неин сборник с работно заглавие „Каварненски разкази“.
Издателство „Лемур“, от своя страна, ще даде шанс на трима по-малко познати автори и техните романи: базирания на реални събития роман „Да спасиш облаците“ от журналистката Нина Александрова, който проследява преплитането на житейските пътища на едно сирийско и едно българско семейство на фона на войната в Сирия, „Сага за Пловдив“ от Дамян Д. Рейнов (писателски псевдоним на театрален актьор и режисьор) и „Вътрешен вик“ („Лемур“) от Янка Трачук, която се ражда с увреден слух, но това не я обезнадеждава, нито я спира да учи, да работи и да помага на хора в нужда.
В полето на преводната проза ни очаква звездна година.
В края на януари на български ще излезе „Отпътуване“ („Обсидиан“, прев. Надежда Розова) от Джулиан Барнс – един от най-изтъкнатите съвременни британски писатели, носител на наградата „Букър“ за 2011 г., чиито творби са преведени на над 40 езика. Книгата ще се появи едновременно в различни точки на света по случай 80-годишния юбилей на автора. През януари ще излезе и номинираният за „Букър“ за 2024 г. роман „Голямата игра“ („Колибри“, прев. Елка Виденова) от носителя на „Пулицър“ Ричард Пауърс.
През февруари изд. „Лист“ ще публикува „Сингулярностите“ (прев. Иглика Василева) от Джон Банвил, носител на „Букър“ за 2005 г., а през април – „Дом“ (прев. Стела Джелепова), втората книга от тетралогията на Мерилин Робинсън, която започва с романа „Галаад“, за който авторката получава „Пулицър“ за 2005 г. С логото на изд. „Кръг“ ще излязат две книги от друга носителка на „Пулицър“ (2009) – Елизабет Страут: ново издание на „Олив Китридж“ (прев. Анелия Данилова) и дебютният роман на авторката „Ейми и Изабел“. През ноември „Ентусиаст“ ще издаде романа „Без сбогувания“ от южнокорейската писателка Хан Канг, удостоена с Нобелова награда за литература (2024). През тази година изд. „СОНМ“ ще публикува „Тропизми“ (прев. Божидар Александров) от френската писателка Натали Сарот – произведение, което е основополагащо за течението, наречено „Нов роман“.
Както изглежда, „Лабиринт“ ще затвърди репутацията си на издателство, публикуващо романи на някои от най-талантливите съвременни разказвачи в света. Първата книга на „Лабиринт“ за годината, която ще излезе този месец, е „Изола“ (прев. Надежда Розова) от Алегра Гудман – исторически роман по действителен случай от края на XVI век, сред най-добрите книги на 2025 г. според The New York Times, The Washington Post и Time. През февруари ще се появят „Въздух“ (прев. Радостин Желев), последната част от тетралогията „Стихиите“ на Джон Бойн, и „Сънища с влакове“ (прев. Владимир Молев) на родения в Германия американски писател, поет и драматург Денис Джонсън. По-нататък следват хитовият епистоларен роман „Писмата“ (The Correspondent, прев. Анна Орешкова) от Вирджиния Евънс; „Брачният портрет“ (прев. Петя Петкова) от северноирландската писателка Маги О’Фаръл, най-известна с романа „Хамнет“ (чиято адаптация беше едно от филмовите събития на 2025 г.); „Дарът на дъжда“ (прев. Радостин Желев) от Тан Туан Ен, автор на „Градината на вечерните мъгли“ и „Къщата с вратите“; „Хенри V“ (прев. Аглика Маркова) от Дан Джоунс, познат с „Тамплиерите“, „Кръстоносците“ и „Власти и престоли“; и „Детска книга“ (прев. Владимир Молев) от Антония Байът, обявена през 1999 г. за дама на Британската империя заради приноса си към съвременната английска литература.
С плановете си за 2026 г. ICU потвърждава мисията си да публикува книги, които оставят трайна следа в ума, сърцето и душата на читателите. Издателството ще зарадва почитателите на творчеството на Олга Токарчук с един от по-ранните романи на нобеловата лауреатка за 2018 г. – „Е.Е“ (август., прев. Крум Крумов), и ще добави в каталога си още два романа от ирландския писател Колъм Тойбин (който ще гостува в България през октомври) – „Лонг Айлънд“ (юни, прев. Елка Виденова) и „Домът на имената“ (септември, прев. Елка Виденова), както и втори роман от авторката на „Изхвърлени в Америка“ Джанин Къминс – „Говори ми за дома“ (април, прев. Ирена Алексиева). След като през 2025 г. издаде „Анима“, последната книга от балканската четирилогия на живеещата в Шотландия и пишеща на английски език българска писателка Капка Касабова, известна със своята хибридна художествена документалистика, през тази година ICU ще публикува нови издания на останалите три книги – „Граница“ (април, прев. Невена Дишлиева-Кръстева), „Към езерото“ (юли, прев. Невена Дишлиева-Кръстева и Капка Касабова) и „Еликсир“ (декември, Мария Змийчарова и Капка Касабова). ICU ще издаде още „Блуждаещи души“ (януари, прев. Велин Кръстев) – дебютния роман на Сесил Пин, в който тя разказва историята на виетнамски бежанци, озовали се във Великобритания в началото на 80-те години; апокалиптичния роман „Всичко, което имахме“ (февруари, прев. Мария Енчева) на нидерландската писателка Хана Берфутс; „Домът на Орион“ (март, прев. Крум Крумов) от полската поетеса и романистка Юлия Федорчук (която ще гостува в София през април); „Служителите“ (май, прев. Росица Цветанова) от Олга Раун – първата датска книга в каталога на издателството; и два трилъра от исландската писателка Сигридюр Хагалан Бьорнсдотир в превод на Светла Стоянова – „Остров“ (юни) и „Пожарите“ (ноември).
Издателство „Леге Артис“ ще зарадва почитателите на творчеството на Ерик-Еманюел Шмит с „Двете царства“ (прев. Зорница Китинска) – част V от осемтомната му сага „Пътуване през времето“. „Жанет 45“ ще издаде романа „Половин жълто слънце“ (прев. Милена Попова) на нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи, удостоена през 2014 г. с Националната награда на литературните критици на САЩ за романа си „Американа“, публикуван у нас през 2020 г. През февруари ще излезе нов роман от още един обичан писател, шведа Юнас Юнасон – „Алгот, Анна Стина и водата на живота“ („Колибри“).
На български ще се появят още „Град на вдовици“ („Сиела“, прев. Елика Рафи) от Надя Хашими, която присъства на нашия книжен пазар с още три романа; „Небе“ („Колибри“) от японската писателка Миеко Каваками, придобила международна известност с романа си „Гърди и яйца“, издаден на български през 2024 г.; „Тио от Голдън“ („Сиела“, прев. Венцислав К. Венков), дебютният роман на американския писател и музикант Алън Ливай; и „Клеопатра и Франкенщайн“ („Сиела“, прев. Габриела Кожухарова), дебютният роман на британската писателка Коко Мелърс.
В светлината на глобалния дебат за опасностите, които крият новите информационни и комуникационни технологии и нарастващото политическо влияние на технологичните корпорации, интригуващи сюжети ще предложат „Часът на хищниците“ („Ентусиаст“, януари) от Джулиано да Емполи, автор на романа „Магьосника от Кремъл“, за който получава Голямата награда за роман на Френската академия (2022), и „Протокол Хаос“ („Хермес“, май) от Жозе Родригеш душ Сантуш, автор на „Фокусникът от „Аушвиц“, „Мъжът от Константинопол“, „Тайната на Спиноза“ и др.
Класика
В областта на класическата литература също ни очакват значими нови издания.
През януари ще бъдат публикувани „Разкази и новели“ („Лист“, прев. Любомир Илиев) от Томас Ман, редактирано и допълнено издание на сборника с разкази „Толкова обичаме Гленда“ („Панорама“, прев. Емилия Юлзари) от Хулио Кортасар и романът „Гласът на планината“ („Колибри“, прев. Дора Барова) от Ясунари Кавабата, първия японски лауреат на Нобелова награда за литература (1968), както и аудиоверсията на „Вълшебната планина“ (Storytel, прев. Тодор Берберов, чете Никола Стефанов). През февруари ще излезе „Бедняка Божи“ („Ентусиаст“) от Никос Казандзакис, романизирана версия на житието на свети Франциск от Асизи, а през май – „В Америка“ („Лист“, Милена Попова) от Сюзан Зонтаг. Изд. „СОНМ“ ще издаде „Банкерът анархист“ (прев. и съставителство Николай Тодоров) – сборник с разнолики текстове на португалския поет и писател Фернандо Песоа.
През 2026 г. на български ще излязат още „Човекът, който падна на Земята“ („Кръг“) от Уолтър Тевис (по книгата има филм от 1976 г.), „Лятна книга“ от Туве Янсон (изд. „Кръг“ работи по още няколко произведения на финландската писателка, включително неиздавани досега у нас), чиято филмова адаптация беше включена в програмата на „Киномания 2025“; издателство „Колибри“ пък ще публикува „Книгата на въпросите“ от чилийския поет, писател, дипломат и сенатор Пабло Неруда, лауреат на Нобеловата награда за литература (1971).
Книги, издадени на български през октомври – декември 2025 г.
Нехудожествени книги
История
В последните три месеца на 2025 г. излязоха няколко много важни исторически книги от български автори. Изд. „Асеневци“ публикува фототипно издание на „История на българската държава през Средните векове“, знаковия тритомен труд на проф. Васил Н. Златарски (1866–1935) – един от най-уважаваните български историци, дългогодишен преподавател и ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Българското историческо дружество. Повече от 160 години след издаването на „Български народни песни“ в Загреб изд. „Българска история“ възкреси сборника на братя Миладинови – издание с твърди корици, удостоено с наградата „Златен лъв“ в категория „Книга с документален и научен принос“. С логото на „Българска история“ излязоха и „Когато капитаните победиха генералите. Спомени от двете страни на Сръбско-българската война“ от Владислав Георгиев (по случай 140 години от войната), „440 дни. Ататюрк в България“ от Нахиде Дениз и „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“ от Димитър Недялков.
Редно е да добавим две изследвания, публикувани от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“: „Българското Възраждане в цени и заплати (1750–1878 г.)“ от Мартин Иванов, автор на редица трудове за стопанската история на България и съдбата на т.нар. „бивши хора“ след 9 септември 1944 г. и ръководител на изследователския проект „Народният съд в България (1944–1945 г.), и допълненото и редактирано издание на публикуваната преди четвърт век книга на Райна Гаврилова „Колелото на живота. Всекидневието на възрожденския град“. Проф. Вили Лилков, който изследва комунистическото минало на България, публикува нова книга, този път посветена на Съветска Русия и СССР от 1917 г. до смъртта на Сталин през 1953 г. – „Синове на Сатаната. За утопията, превърната от болшевиките в кръв, терор и лъжи!“ („Сиела“).
Приносно издание е „О, спомняте ли си Лейля“ („Рива“) – албум със снимки на Иван Григоров от насилственото прогонване на стотици хиляди български турци от България в Турция през 1989 г. Книгата, публикувана на български и турски, съдържа спомени и свидетелства на хора, преживели т.нар. „Голяма екскурзия“, които са събрани от Мария Боришева. Текстовете са на дългогодишните изследователи на този период Антонина Желязкова и Румен Аврамов.
Сред преводните исторически книги внимание заслужава двутомното издание „Светът. Семейна история“ („Прозорец“, прев. Ивелина Ватова) от Саймън Монтефиоре – автор на популярни исторически произведения, преведени на десетки езици, като „Младият Сталин“, „Титаните на историята“, Гласовете на историята. Речите, които промениха света“, „История на Йерусалим“ и др.
Биографии, мемоари, дневници, писма, пътеписи
В тази категория последните месеци на 2025 г. бяха доста благодатни.
Сред книгите, които трябва да отбележим, са новото издание на пътеписите на Никос Казандзакис „Пътешествайки. Испания и Англия“ („Ентусиаст“, прев. Николай Костов), „Писма до Милена“ („Нике“, прев. Галина Г. Павлова) от Франц Кафка и „Тук и сега. Писма (2008–2011)“ („Кръг“, прев. Иглика Василева) от Пол Остър и Дж. М. Кутси, „Надежда“ (фондация „Комунитас“, прев. Тони Николов) от папа Франциск (първата автобиография на папа, публикувана приживе), книгата разговор на проф. Иван Станков с поета Борис Христов за преживяното дотук „Пилгрим от края на света“ (фондация „Комунитас“) и третият том на „Животописи на велики художници, скулптури и архитекти“ („Изток-Запад“, прев. Людмила Русева) от живелия през XVI век италиански писател, живописец и архитект Джорджо Вазари.
Към тези заглавия следва да се добавят „Юнг. Пътуване към себе си“ („Колибри“, прев. Десислава Недялкова) от Фредерик Льонар, „Елементите на Мария Кюри. Пътят на жените в науката“ („Ентусиаст“, прев. Катя Перчинкова) от Дейва Собел, „По целия път до реката“ („Прозорец“, прев. Мария Михайлова) от авторката на бестселъра „Яж, моли се и обичай“ Елизабет Гилбърт, автобиографията на легендарния актьор Антъни Хопкинс „Справихме се, хлапе“ („Рива“, прев. Або) и аудиоверсията на българското издание на „Патриот“ (Storytel, прев. Або, чете Венелин Петков) от загиналия през февруари 2024 г. руски опозиционер Алексей Навални.
Обичащите приключенията читатели със сигурност биха проявили интерес към книгите „Антарктида: история, природа, българските полярници“ („Книгомания“) от Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, „Молецът и планината“ („Кръг“, прев. Пейчо Кънев), в която журналистът Ед Сизър ни запознава с британския авантюрист и военен ветеран Морис Уилсън, дръзнал първи да изкачи сам Еверест преди близо век, и аудиоверсията на „Първите седем“ (Storytel, чете Константин Динчев) от българския зоолог, еколог и алпинист Боян Петров, изчезнал през май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма в Хималаите.
Философия, социология и психология
Изд. „Леге Артис“ публикува „Смисъл, свобода, отговорност“ (прев. Лилия Атанасова) от Виктор Франкъл – сборник с избрани текстове, които австрийският психиатър и автор на „Човекът в търсене на смисъл“ пише между 1946 и 1984 г. Класическият труд в областта на аналитичната психология от 1949 г. „Произход и развитие на съзнанието“ (прев. Даниела Дечева) от Ерих Нойман, ученик и сътрудник на Карл Юнг, излезе с логото на „Изток-Запад“. Изд. „Критика и хуманизъм“ публикува ново издание на най-известния труд на германския социолог Макс Вебер – „Протестантската етика и духът на капитализма“ (прев. Кольо Коев).
Общество, технологии, култура и изкуство
През ноември 2025 г. изд. „Лист“ публикува „Антихристът“ („Лист“, прев. Ана Димова) – пророческото есе, което Йозеф Рот пише през 1934 г., когато живее в изгнание във Франция, след като бяга от нацизма. В него австрийският писател, есеист и публицист предупреждава за духовния разпад на Европа и осъжда новите богове на модерността – прогреса без съвест, успеха без милост и силата без любов.
На български се появи и „Генезис. Изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ („Труд“) – последната книга на Хенри Кисинджър, написана съвместно с Крейг Мънди и Ерик Шмит.
Редно е да добавим и две по-необичайни книги от български автори: „Смърт в Брунате“ („Изток-Запад“) от филолога и философ Емил Димитров, посветена на последните дни от живота на Пенчо Славейков, както и на паметта за и осмислянето на творчеството и смъртта на поета през годините, и сборника „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“ („Жанет 45“), в който са събрани интервюта на журналистката Роси Михова с известни българи от различни сфери, базирани на книгата „Въпросник“ от швейцарския писател и драматург Макс Фриш (1911–1991).
Дипломация и геополитика
В тази област изпъкват две книги на изд. „Книгомания“: „Либийският случай: всички дипломатически средства“ със съставители Таня Михайлова и Георги Милков и „Бъдещето на географията. Как силата и политиката в Космоса ще променят света ни“ (прев. Герасим Й. Славов) от британския журналист и експерт по геополитика Тим Маршъл, автор на „Пленници на географията“ и „Силата на географията“.
Художествени книги
Съвременна проза
Есента на 2025 г. беше благосклонна към почитателите на съвременна художествена литература.
Сред романите, които се открояват, са „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук, който изд. ICU и преводачът Крум Крумов ще представят в Бургас (2 февруари), Стара Загора (3 февруари), Пловдив (4 февруари) и София (5 февруари); „Плът“ („Лабиринт“, прев. Петя Петкова), с който британско-унгарският писател Дейвид Салаи спечели „Букър“ за 2025 г.; „Пътникът“ („Кръг“, прев. Венцислав К. Венков) от Кормак Маккарти, новите издания на „Платформата“ („Колибри“) и „Серотонин“ („Колибри“) от Мишел Уелбек в превод на Александра Велева; „Очите на Мона“ („Колибри“, прев. Георги Ангелов) от френския писател Тома Шлесер, преведен на повече от 35 езика; „Бялата дама“ („Кръг“, прев. Денис Коробко), в който добре познатият и у нас руски писател и дисидент Сергей Лебедев ни връща към началото на войната в Украйна; „Писмо до моя диктатор“ („СОНМ“, прев. Тодорка Минева) от швейцарския писател от румънски произход Йожен; „Носталгия“ („Хермес“, прев. Ванина Божикова и Иван Станков) от Мирча Картареску, ключово произведение на румънския постмодернизъм.
Към тези заглавия можем да прибавим четвъртия роман на Хишам Матар в каталога на изд. ICU „Моите приятели“ (прев. Елка Виденова), „Край голямата река“ („Лабиринт“, прев. Кристина Димитрова) от грузинския писател Лео Вардиашвили, „Белези“ (ICU, прев. Светла Стоянова) от исландската писателка Ойдур Ава Олавсдотир и „Музата на Пикасо“ („Ентусиаст“, прев. Катя Перчинкова) от английската писателка Луиза Трегър.
За отбелязване са и два романа от български автори – „Последният ловец на делфини“ („Сиела“) от Захари Карабашлиев (който по-малко от месец преди публикуването на книгата беше удостоен с Националната литературна награда „Елиас Канети“ за 2025 г. за предишния си роман – „Рана) и „Седем дни в Парория“ („Сиела“), вторият роман на Даниел Вълчев след „Неделният продавач на книги“.
Класика
В този сегмент се открояват луксозното издание на „Тайнствената непозната“ („Лист“, прев. Христо Кънев) от Ан Бронте, луксозното илюстровано издание на „Франкенщайн, или новият Прометей“ („Кръг“, прев. Жечка Георгиева, илюстрации Димана Георгиева) от Мери Шели (публикувано покрай излизането на базирания на романа филм на режисьора Гийермо дел Торо), „Слънце изгрява“ („Колибри“, прев. Димитри Иванов) от Ърнест Хемингуей, отличеният с награда „Гонкур“ роман „Животът пред теб“ („Леге Артис“, прев. Марина Франсоа) от Ромен Гари (издаден под псевдонима Емил Ажар), новото издание на „Одески разкази“ („Лист“, прев. Лиляна Минкова) от Исак Бабел и изданието на „Сиела“, включващо две творби на Фьодор М. Достоевски – новелата „Бели нощи“ в нов превод на Емилия Попова и недовършения ранен роман на писателя „Неточка Незванова“.
Внимание заслужават и „Изгубената чест на Катарина Блум“ („Нике“, прев. Любомир Илиев) от Хайнрих Бьол (роман за животопогубващата сила на лъжата и използването на медиите като оръжие – тема, актуална и днес, половин век след публикуването му), „Якоб фон Гунтен“ („Нике“, прев. Боян Вълчев) от швейцарския писател Роберт Валзер (чиито произведения са високо оценени от Франц Кафка), „Когато Хитлер открадна розовия заек“ („Лист“, прев. Мария Донева) от Джудит Кер и „Този търпелив лабиринт от линии. Избрано: проза и стих“ („Колибри“, прев. Анна Златкова) от Хорхе Луис Борхес.
Няма как да не отбележим и книгата „Мистично трезва“ („Критика и хуманизъм“, прев. Мария Добревска), която показва Хана Арент, която е сред най-влиятелните политически мислители на XX век и авторка на четени в цял свят произведения като „Произходът на тоталитаризма“ и „Айхман в Йерусалим“, в съвсем различна светлина – като поетеса. Книгата представя хронологично всички стихотворения, написани от нея и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция.
Книги на български автори, които ще бъдат издадени в чужбина през 2026 г.
С подкрепата на създадената през 2022 г. литературна агенция „София“, чиято мисия е да популяризира българската литература зад граница, през тази година произведения на редица български автори ще бъдат издадени на различни езици.
Сред тях са два романа от Вера Мутафчиева. „Случаят Джем“, който е публикуван на английски (САЩ), сръбски, хърватски и словенски, ще излезе на испански, а „Аз, Анна Комнина“ – на френски.
Романът „Една и съща нощ“, за който Христо Карастоянов е удостоен с Наградата за нова българска художествена проза „Хеликон“ през 2014 г., ще бъде издаден на арабски в Египет, след като вече е достъпен на английски (САЩ) и македонски.
Романът „Остайница“ от Рене Карабаш, преведен на македонски, босненски, гръцки, италиански, френски, полски, шведски и арабски (Египет), през тази година ще бъде публикуван на английски (САЩ и Англия), немски, португалски (Бразилия) и турски.
Три романа на Здравка Евтимова ще се появят на други езици през 2026 г.: „Резерват за хора и вълци“, който вече е издаден на английски, ще излезе на полски, унгарски и арабски (Египет), „Зелените очи на вятъра“ – на италиански, а „Четвъртък“ – на хърватски.
Романът „Дом за начинаещи“, за който Емануил Видински бе отличен с първа награда в категория „Проза“ в Годишните награди за литература и хуманитаристика на „Портал Култура“ през 2024 г., ще бъде издаден на арменски.
След като вече е достъпен на македонски, турски и чешки, през тази година сборникът с разкази „Кедер“ от Йорданка Белева ще излезе на гръцки (Кипър), арабски (Египет) и тамилски (Индия). Друг сборник с нейни разкази, „Таралежите излизат през нощта“, който е издаден на чешки и испански, ще излезе на македонски.
Романът „Внезапни улици“ от Иванка Могилска ще бъде издаден на френски, „Ане“ от Камелия Панайотова – на испански, „Чакалнята“ от Деница Илчева – на чешки, „Тук живее Йожи“ от Надя Радулова – на италиански и турски, а „Годината, която започна в неделя“ от Яница Радева и „Писма до Ния, която не родих“ от Димана Йорданова – на македонски.
„Прекъсването на самсара“ от Елена Алексиева, който е преведен на македонски, ще бъде издаден на словенски, италиански, френски (Белгия) и гръцки. Други две нейни творби, „Вулкан“ и „Свети Вълк“, ще се появят съответно на румънски и сръбски.
„Мишките отиват на опера“ от поетесата и авторка на детски книги Мария Донева ще бъде публикувана на албански (Северна Македония). Друга нейна книга, „Нетърпение в кутия“, ще излезе на полски.
Романът „Последна стъпка“ от Йордан Славейков ще излезе на немски и испански. На чешки пък ще бъде издаден сборникът с негови разкази „Празнично семейство“.
Книгата в две части „Лупо и тумба“ от Петя Кокудева, отличена с Национална награда „Христо Г. Данов“ (2018) в категория „Издания за деца“, също ще търси нови читатели зад граница: част I и II ще бъдат публикувани на румънски, част II ще излезе и на фарси (Иран). „Колелото на Кинан“, сборник с 19 истории на деца от бежански центрове в България, също от Петя Кокудева, ще излезе на македонски.
Преведената на френски, италиански, полски и руски (Беларус) книга „Когато искам да мълча“ от писателката, преводачка, редакторка и журналистка Зорница Христова през идните месеци ще излезе на фарси (Иран) и турски.
