За наблюдателя, захранен с бинарния патос на културните войни на XXI век, изследването на ковид ситуацията в Япония разкрива картина, в която на пръв поглед е трудно да се ориентираш. Динамиката тук не е основана на устойчивата диалектика, която създава „против“ за всяко „за“, „анти“ за всяко „про“, „фобство“ за всяко „филство“: драмата не е обусловена от битка на наративи, от борба за власт или от търсене на истината. И все пак драма има. Обществените ковид напрежения се оформят на фона на еднa привидна laissez-faire гладкост, периодично нарушавана от високи дискурсни вълни. Тези вълни набират маса като функция на стихийна обществена реакция (срещу ваксините, мерките или решенията на правителството), за кратко време достигат висока амплитуда и като че ли неизменно рухват, разпилени в пяната на един изпитан, плаващ конформизъм. Този текст опитва да надзърне под повърхността на статистиките и да използва ковид-симптоматиката като фуния, с чиято помощ да подслуша движението на някои склонности и характеристики на съвременното японско общество. Представените предположения, внушения и идеи са оформени през външната за Япония перспектива на експат, пристигнал от Европа през юли 2021 г. Без да претендира за експертност или изчерпателност, тази перспектива предлага определен ъгъл към разискваната действителност, дефиниран от висока впечатляемост, културен дискомфорт и произтичащото от тях търсене на контекст и смисъл. Статията започва с преглед на три основни вълни на пандемичен и обществен дискурс – по отношението към ваксините, във връзка с олимпийските игри и относно мерките, предприети от правителството – и продължава с анализ на някои корелации и възможни причини за наблюдаваните движения и поведения.
Част първа: Ковид в Япония
- Летни олимпийски игри 2020 г.
Япония влиза във фокуса на световните ковид новини по повод на домакинството си на Летните олимпийски игри, които по план са предвидени за 2020 г., но заради пандемията са отложени за юли–август 2021 г. Игрите в Токио започват по време на извънредно положение и публично недоволство и въпреки почти едногодишна съпротива от страна на основни групи на японското общество – бизнес, медии, учени, народ – които настояват събитието да се отложи повторно или да се отмени. Общото опасение е, че с пристигането на хиляди спортисти и репортери Игрите ще се превърнат в люпилня за разпространение на вируса. През април 2021 г. членове на японския консултативен комитет за COVID-19 публикуват статия в „Британското медицинско списание“, в която заявяват: „Провеждането на Токио 2020 с вътрешно-политически и икономически цели, игнориращо научните и морални императиви, е в противоречие с ангажимента на Япония към глобалното здраве и сигурността на хората“.[1] През май 2021 г. политикът, бизнесмен и кандидат за губернатор на Токио Кенджи Уцуномия, чиято петиция срещу Игрите събира 351 000 подписа, заявява: „Тези Олимпийски игри трябва да покажат дали за нас приоритет е животът или определена церемония, събитие, известно като Олимпийски игри“.[2] Многобройни медицински организации се обявяват за отлагане на Игрите, сред тях е Асоциацията на лекарите в Токио, която два месеца преди обявеното начало на Олимпиадата предупреждава в отворено писмо до министър-председателя, че болниците в Токио са запълнени и почти нямат свободни легла.[3] Обществените проучвания сочат, че над 80% от хората и 70% от японските компании се обявяват срещу провеждането на Игрите.[4] Настроенията са толкова негативни, че дори японските спонсори излизат с позиция: въпреки огромните загуби, претърпени от първото отлагане и оценени на 5,8 милиарда долара, и въпреки перспективата от допълнителни загуби, месец преди началото на Олимпиадата те заявяват: „Много, много по-разумно би било от наша гледна точка Игрите да се проведат тогава, когато има повече ваксинирани хора, когато времето е по-хладно и обществената съпротива по-ниска“.[5] През юли Тойота, основен спонсор на Игрите, обявява, че оттегля планираните ТВ реклами и че изпълнителният директор на компанията няма да присъства на церемонията по откриването: „Олимпиадата става събитие, което не успя да спечели обществено разбиране“.[6]
Започваме прегледа на ситуацията с ковида в Япония с репортаж за структурата на чувствата около Олимпиадата, защото това събитие е донякъде показателно за японския modus operandi, за особената стихийност, спомената в началото. Въпреки силния обществен натиск, въпреки здравия разум Олимпиадата все пак се състоя. След месеци уклончиви послания, след преждевременното пенсиониране на министър-председателя Шинзо Абе, напуснал при рекордно ниско обществено одобрение за подхода си към корона-кризата („реактивен, невидим, нерешителен“), през февруари 2021 г. японското правителство обявява решението си да продължи с осъществяването на Игрите според плана. Така, сред ужасна, лепкава жега, многобройни скандали, отлагания и елиминации на събития заради ковид, Олимпиадата започва и още първия ден донася златен медал на домакините. Общо страната печели рекордните 58 медала, от които 27 златни, което предефинира Олимпийските летни игри от едва ли не национална катастрофа в повод за национална гордост, от „събитие, което не успява да спечели обществено разбиране“, в успех, радващ се на 56% обществено одобрение (изследване на Asahi Shimbun от август 2021 г.). Наблюдателите отдават промяната в обществените настроения на обяснимата еуфория от най-доброто представяне на Япония на олимпийски игри за всички времена, но и на влиянието на медиите, които с месеци алармират и нагнетяват напрежение с критики и „разкрития“, а след първия медал внезапно сменят тона си: от говор за апокалипсиса преминават към красноречива патриотична реторика на национална радост и триумф.
Вълната на обществен ропот, набрала неимоверните висини на 80 % неодобрение преди Олимпиадата, само за дни колапсира до поносимите 30-ина %.
- Ваксинацията
Тази рязка смяна на обществените настроения не е изолирано явление. Още по-драматична е извървяната траектория на японската реакция, свързана с ваксините. Япония навлиза в олимпийския сезон с едва 3.5% ваксинирано население и започва масова ваксинация половин година по-късно от САЩ и Европа, през септември 2021 г. Според изследване на „Лансет“, обхващащо периода от 2015–2019 г. Япония, с по-малко от 9%, е сред страните с най-ниско доверие във ваксините (след Монголия и Франция).[7] Този факт обаче не бива да се интерпретира „по западному“, през обектива на личните свободи и човешките права. „Ваксините тук не са обект на политизиране,“ твърди проф. Кенджи Шибуя, специалист по обществено здраве и директор на изследванията към Токийската фондация за политически изследвания,[8] „историята на ваксините в Япония е история на съдебни дела“, продължава Шибуя и припомня случаите с ММR (морбили, паротит, рубеола) през 80-те и 90-те години,[9] както и делата през първото десетилетие на XXI век, свързани с противоречивите данни и резултати на HPV ваксината (Церварикс, човешкия папилома вирус).[10] Тази проблемна предистория обяснява както колебанието около ефективността и безопасността на новите ковид ваксини, така и закъснението, с което Япония започва масова имунизация. Това, което остава необяснимо, е драматичният обрат и бързината, с която, веднъж започнал, процесът на ваксинация достига максимални нива: само за около пет месеца Япония изминава разстоянието от 3 до 80% двойно ваксинирано население. Шибуя обяснява тази стихийност с паниката около Олимпийските игри и страховете, че ще се превърнат в свръхразпространител на вируса – страхове, донякъде оправдани от статистиките, според които месец юли започва с под 2000 нови случая на ден, а през август коронавирусът достига пик с над 26 000 заразени дневно. Да припомним, че хората над 65 години съставляват 29.1% от население на Япония, което прави страната №1 в света по застаряващо население.[11] Чувството на уязвимост и страх, амплифицирано от непрекъснатите репортажи от Европа и САЩ, които акцентират високата смъртност сред възрастните хора, в комбинация със забавените доставки и недостига на ваксини („щом нещо не е достъпно, значи е ценно“), се явява достатъчна мотивация за хората над 65 години. Така през септември огромната част от възрастните японци (и 92% от седемдесетгодишните) вече са напълно ваксинирани. Младите, от своя страна, доскоро отявлени противници на ваксината, са принудени да чакат ред след възрастните, което им позволява да оценят сравнителната липса на странични ефекти и безопасността на ваксините.
Обратът е изумителен – от низините на 9% принципно одобрение на ваксините, днес Япония се радва на близо 90% ваксинация срещу ковид.
- Японското чудо
През декември 2021 г. статистиките в Япония сочат над 80% ваксинация и по-малко от една смърт от ковид на ден – при население от 126 милиона и на фона на общата световната смъртност от ковид това се отчита като невероятно постижение. Така, в края на миналата година пандемията в Япония е на път да се превърне в поредното японско чудо, което не разбираме, на което се възхищаваме, и от което трябва да се поучим. Каква е тайната, как японците „се справиха“ с ковида? Някои наблюдатели отдават този успех на комбинацията от меки превантивни мерки, целящи да предотвратят разпространението на вируса, като повсеместно носене на маски, използване на дезинфектант, проветряване и социално дистанциране. Други сочат като причина специфични културни норми като тенденцията да не се говори на обществени места или пък японската въздържаност, която заменя посрещането с целувка, прегръдка или дори ръкостискане, обичайни на Запад, с поклон. Трети обговарят пословичния японски конформизъм и тенденцията да се спазват дисциплинирано наложените правила, докато четвърти провиждат тайната на успеха в ниските нива на затлъстяване в Япония. Вероятно истината се оформя от някакъв вид благоприятна констелация на прозрачни и непрозрачни фактори, характерни за Япония и региона. По същото време обаче, през декември 2021 г., в Южна Корея – близка страна, с подобни културни норми и поведение – пандемията достига най-високи нива от началото си. Това несъответствие мотивира по-нататъшни проучвания на т.нар. Х фактор. Според едно изследване тайната на японския успех се крие в определена генетична особеност на белите кръвни клетки, която благоприятства борбата на имунната система с ковид и която е налична у повече от половината японци. Друго изследване – публикувано в „Лансет“[12] – свързва успеха в борбата с пандемията с високото доверие в правителството.
Изненадващо, самите японци не бързат със суперлативите. Да, смъртността в Япония е значително по-ниска от тази в Щатите или в Обединеното кралство, но и доста по-висока от други страни в региона като Тайван, Нова Зеландия или Китай, забелязва Шибуя. „Успехът на Япония в борбата с COVID-19 е постижение на доброволното усилие на хората и не е плод на правителствени интервенции“, заявява специалистът, един от отявлените критици на правителствените политики. Критиката на Шибуя е съсредоточена в три основни точки:
Липсата на решителност по отношение налагането на по-агресивни мерки, например локдаун, определян от правителствения експерт, вирусолога проф. Хитоши Ошитани, като мярка от XIX век. Вместо това през февруари 2020 г. правителството взема решение да контролира разпространението на вируса чрез промени в поведението на населението – маски, дезинфектанти и пр. Година и половина по-късно друг правителствен експерт, д-р Шигеру Оми, признава, че локдаун може и да се наложи, но това така и не се случва.
Изключително ограничено тестване.[13] Подходът, известен като клъстърен контрол, определя като свръхразпространители само 20% от заразените с ковид и се фокусира върху тежките случаи на боледуване и техните роднини за сметка на по-леко преболедувалите и на асимптоматичните случаи. Комбинацията от фактори, отговорна за ограниченото тестване е: 1) недоверие в диагностичната точност на PCR тестовете, 2) игнориране на асимптоматичните случаи и 3) смесване и объркване на приоритети като клинична диагноза и контрол на инфекцията. Трябва да се добави и финансовия фактор: дори през декември 2021 г., почти две години след началото на вируса, цените на PCR тест в Токио започват от 200 долара. Ако детето ви киха, а семейството ви е петчленно,[14] дали драговолно ще извадите от джоба си 1000 долара за тестове? Особено при правителствена реторика от рода на: „Това, че имаме капацитет, не означава, че трябва да го използваме. Не е необходимо да се тестват хора само защото са разтревожени“, според представителя на Здравното министерство Ясуюки Сахара.[15]
Провалът на правителството да признае и вземе адекватни мерки по отношение на въздушно-аерозолното разпространение в допълнение на първоначално наложената хипотеза за капковото разпространение на ковид. Съпротивата срещу научните доказателства и отказът да актуализира позицията си произлизат от опасението на правителството, че евентуалното признание би сигнализирало, че мнозинството от наложените мерки са били неадекватни и/ли напразни.
И в това е и най-сериозният критицизъм към правителството – неспособността да реагира адекватно и гъвкаво. Въпреки огромния капацитет и ресурс, въпреки отличните резултати, видни от декемврийските статистики, правителственото „справяне“ с кризата се отчита от проф. Шибуя и от редица други специалисти от висок ранг като провал. Третата икономика в света не успява да организира солидно тестване на населението си и закъснява значително с осигуряването на ваксини. При най-добър в света леглови капацитет – 13 легла на 1000 човека – Япония допуска 250 човека да издъхнат от ковид в домовете си поради липса на свободни болнични легла. Недостигът на лекари – 1 лекар на 5 легла – само отчасти обяснява легловата криза: причините според наблюдателите са липсата на ефективна координация и комуникация между централната и местните администрации, липсата на баланс между държавните и частните болнични заведения (20:80%, като тежестта се изнася предимно от държавните), липсата на ясни стратегически приоритети и тенденцията към поведение ad hoc, силозен манталитет на управление, липса на подготовка за критични ситуации като пандемия или война[16]. . . и най-после здравната система, изградена спрямо реалностите на XIX век и основана на остаряло мислене, която не предприема достатъчно бързи стъпки към осъвременяване и модерно администриране.[17] Вместо навременен „твърд“ локдаун японското правителство залага на т.нар. „мек“ подход, като приканва гражданите да стоят по домовете си, да не се събират с близки, да излизат само при нужда – но без да налага силата на закона. Популярното обяснение сред японците е, че конституцията не позволява подобно агресивно използване на сила и че за да забрани на гражданите си да напускат домовете си, правителството се нуждае от промяна в основния закон. Редица законодатели обаче припомнят агресивните мерки и наложената принудителна евакуация след ядрената катастрофа от март 2011 г. при същата конституция и твърдят, че не това е проблема. Сред обясненията за неприбягването до локдаун е, че такъв е не само ненужен, предвид пословичната дисциплинираност на японците и високите хигиенни стандарти, но също така и вреден за бизнеса. Основната причина обаче може би се крие във все още живите спомени за фашисткото минало и нежеланието да се пробуждат у публиката асоциации с извънредната употреба на сила по време на Втората световна война.[18]
Така или иначе, Япония пропуска да се възползва от епидемията, за да премине от тежка хартиена бюрокрация към бизнес онлайн. Влаковете са препълнени с хора, училищата са отворени, заведенията работят. Вместо да рискува да навреди на бизнеса, Япония стоварва цялата тежест на кризата върху обикновените японци, което някои интерпретират като жертване на самото общество в името на дадени „обществени интереси“. Като че ли за да потвърди критиките и обвиненията в липса на разбиране и неадекватно справяне с пандемичната криза, Омикрон връхлетява Япония в края на декември 2021 г. и слага край на идиличната картина от края на годината: само за един месец случаите на заразени дневно се увеличават от 164 от 27 декември на 101 084 от 8 февруари. Поредното японско чудо, поредната стихийна вълна.
Част втора: Японската ризома
Приведените факти, статистики и медийни извадки съвкупно оформят предния план на японската ковид реалност, план, дефиниран от стихийност на реакциите, неустойчивост на убежденията, предпазливо лидерство, ниско доверие в институциите, висок национален дух, сравнително добри показатели и общо безпокойство. За да поставим наблюдаваните сюжети в перспектива е необходимо да проучим ризомата на техните взаимовръзки и напрежения, да се вгледаме в задния план. Започваме с две фундаментални, относително постоянни и взаимосвързани величини, които в някаква степен обуславят и предпоставят японския отговор на пандемията.
- Гайджинофобия [19]
Японското общество се счита за моноетническо. Тази хомогенност от една страна сплотява и заздравява брънките на културните вериги, от друга, затруднява и затлачва функционирането на страната в глобалния свят. Днес населението на Япония е малко над 126 милиона, от които чужденците съставляват малко под 2%. Според икономическата прогноза на правителството през 2040 г. в Япония би трябвало да има четири пъти повече чуждестранни работници като отговор на демографската криза, резултат от формулата „застаряващо население: намаляваща раждаемост“ – т.е., ако иска да просъществува и процъфтява, Япония трябва да актуализира остарелите си и консервативни имигрантски политики. Но дали решението на проблема е само въпрос на политическа воля? Ковид предлага поглед към днешна дата.
По общо признание кандидатстването за японска работна виза е по начало сложен процес, а получаването на такава във време на ковид е равносилно на печалба от тотото – в огромен брой от случаите достъпът е отказан, а одобрените често получават документа си едва дни преди полета. Проблемите около визата обаче се оценяват като романтични трепети в сравнение с трилъра, който увлича новопристигналия гайджин.[20] След задължителния PCR тест при пристигане на летището започва четири-пет-часова процедура на ходене по офиси, попълване и подписване на редица бланки, събиране на печати. На смартфона ви са качени приложения, които по време на задължителната двуседмична карантина наблюдават и сравняват координатите ви с тези на заявения от вас адрес. Всяка сутрин се задължавате да изпращате информация за температурата и общото си състояние. От седем часа сутринта и през целия ден – понякога и късно през нощта – получавате обаждания от физически лица (поне два пъти) и от AI модул за разпознаване на лица (четири-пет-шест пъти), които имат задачата да се уверят, че говорят именно с вас и че се намирате на адреса. Тази процедура, прилагана към малцината напълно ваксинирани и многократно тествани, подпечатани и прошнорувани чужденци, току-що стъпили на японска земя, едва ли може да се определи като дружелюбна или гостоприемна. Невероятната бюрокрация, неудобството и финансовият разход обаче са просто бележки под линия, сравнени с параноята, в които се поти чужденецът под японска карантина. Причината е в задължителната „клетва“, един от многобройните формуляри, които всеки чужденец, пристигащ в Япония и подлежащ на двуседмична карантина, е задължен да подпише: „клетва“ за истинност на предоставените документи, ваксинационни сертификати и PCR тестове, за спазване на всички мерки и изисквания, и най-вече за невлизане в директен контакт с никого и ненапускане на обозначеното място за временно пребиваване (хотел на ваши разноски), освен при спешен случай, за който трябва да се уведомят съответните институции. Дефиниция на „спешен случай“ не е осигурена. Проблемът е, че „клетвата“ не споменава нищо за храна, а все пак през тези две седмици трябва и да се яде. Как да отидете до магазин, при положение че приложенията могат да ви заловят и тогава – какво? В случай на нарушение на „клетвата“ ви заплашват мерки като разваляне на договора ви за работа, екстрадиция и „осрамване“ чрез оповестяване на името ви публично; възможно е и да се стигне до задържане. Общият сантимент на гайджин обществото под карантина е, че дори и „клетвата“ да не отчита досадния проблем с храненето и да оставя място за интерпретация, най-сигурно е да се спазва до последната буква, освен ако не искате да си имате работа с японската полиция; колкото до липсата на яснота и конкретика в „клетвата“, това явно дава възможност на властите да реагират гъвкаво във всеки конкретен случай.[21]
Подобен стегнат протокол за „добре дошли!“ повдига въпроси за общото третиране на чужденците в Япония. Ковид, оказва се, само прави по-явни вече съществуващи тенденции като дискриминация и ксенофобски настроения. Онлайн могат да се намерят достатъчно казуси и примери за различно отношение към чужденците,[22] и то не само по отношение на политически права, като (липсата на) право на глас в местни и парламентарни избори или (липсата на) право на двойно гражданство. От началото на ковид Япония прилага най-строгия за страните от Г-7 граничен контрол и забранява влизането на чужди граждани. „Още преди COVID, национализмът беше експлоатиран от някои политици, за да отклонят общественото внимание от истинските домашни злини, с които те не искаха да се справят. Но от миналата година сме свидетели на прекомерен, ненаучен и нехуманен фокус върху „офшорните мерки“, като например забраната за влизане, от японското правителство“, заявява Коичи Накано, професор по политически науки в Софийския университет.[23] Естествено отношението „отгоре“ резонира „отдолу“. Чужденците, получили статут за постоянно пребиваване, се сблъскват с дискриминация по различни битови поводи. Шансовете ви да наемете жилище например са двойно ограничени – първо, повече от половината наемодатели категорично отказват да допуснат в жилището си чужденец и второ, мнозина от останалите изискват лично интервю на японски. Колкото до стогодишния, но феодален по смисъла си обичай рейкин или „пари за ключ“, изразяващ се в безвъзмездно заплащане на от един до три или повече наема в началото на договора, отделно от сумата за депозит, като „подарък за хазяина“ – възможно е рейкин да бъде опростен на местния наемател, но не и на гайджин. Редица бизнеси също „диференцират“, като отбелязват в рекламите си, че не обслужват чужденци. След две години затваряне заради епидемията дори заведения в туристически селища проявяват анти-гайджин настроения. Жители на Киото, според „Гардиан“[24], намират тишината и спокойствието наложени от ковид, по-скоро приятни: въпреки огромните си финансови загуби[25] редица собственици на малък бизнес споделят, че оценяват позитивно липсата на шумни туристически тълпи. От време на време неприязънта към чуждестранните туристи получава и не особено хуманен израз: авторът на настоящата статия свидетелства, че през 2022 г. три последователни ресторанта в популярен туристически град недалеч от Токио отказват настаняване на четиричленно семейство чужденци под претекст, че няма достатъчно храна или пък че заведението затваря. Добронамереното обяснение за това отношение е, че японските собственици се притесняват да общуват с хора, които не говорят езика им и имат различни навици. . ..
Всъщност това обяснение може и да не е само проформа: възбудената от ковида ксенофобия е свързана с друг дълбок страх – този от заразяване.
- Мизофобия
Японският култ към чистотата e свързан исторически с шинто религията, която асоциира злото с мръсното и добротата с чистотата: шинто учи, че съзнанието и тялото са в единство – същността се проявява външно, привидностите имат духовно измерение. В страна с изключително висока сезонна влажност на въздуха този традиционен култ към чистотата вероятно има и практичен, социално-битов произход; днес той се явява и естествен отговор на редица проблеми със свръхнаселеността, манифестирана по централните улици, в тесните изакая барове и в претъпканите влакове. Тъй или иначе, манията за чистота благоденства в Япония, насочена от индивида към колектива и обратно: от една страна, поддържаш висок стандарт на лична хигиена с цел да не обидиш другите с телесни миризми или неспретнатост (смехара, „тормоз от миризма“), от друга, спазваш педантична лична хигиена с гаргари, маски и дезинфектанти, за да се предпазиш от микробите и бацилите на „другите“. През последните 30 години тази естествена за Япония чувствителност е изострена от включването на бизнеса, с чиято помощ мизофобията се превръща в дойна крава за милиарди. Пазарът е залят от антибактериални продукти – от матраци и чаршафи, седалки и волани, през спрейове от всякакъв вид, моливи и химикали, музикални инструменти и парични банкноти, до чесън, който оставя миризма на рози в устата ви, и телефон, който може да се мие със сапун! На японски думата кирей означава едновременно „красиво“ и „чисто“: всеки продукт може да се разкраси, оскъпи и продаде с вълшебната добавка „антибактериален“.
Тази обсебеност от чистотата има и своята тъмна страна, изразена в нетолерантност към всеки, който е възприеман като неотговарящ на високия стандарт. Училищните хулигани тормозят жертвите си, дамгосвайки ги като байкин, думата за „бактерия“ – една от най-обидните думи в Япония. Съвременните девойки не желаят да влизат в семейната вана след бащите си, според традиционния обичай топлата вода да се използва последователно от всеки (предварително изкъпан) член на семейството: бащата се счита за „мръсен“ и „аутсайдер“, във всекидневен контакт с външния свят.[26] Друго измерение на мизофобията е обсебеността от пакетирането – в хранителния магазин найлонови торбички се използват за опаковане на почти всеки отделен продукт. Тази и други подобни практики водят до натрупване на огромни количества пластмасови отпадъци и до екологични щети. [27] Силното наблягане на изрядна външност и безкомпромисните изисквания за перфекционизъм, подхранвани от мизофобията, имат и висока психологическа цена – психичното здраве на японските деца е почти най-лошо сред богатите нации според УНИЦЕФ: те са оценени предпоследни (преди Нова Заландия) по психично благополучие сред 38 развити страни поради огромния процент на неудовлетворени от живота и самоубийствата.[28] Най-после, мизофобията вероятно допринася и за недоверието на японците към ваксините и със сигурност повлиява отношението им към чужденците – хора с различни културни обичаи и хигиенни навици. В този контекст силната съпротива към провеждането на Олимпийските игри не е нито чудна, нито необяснима. . ..
Културата на носене на маски в Япония също произлиза от мизофобия – страх да не станеш разпространител на зараза, страх да не се заразиш. Всички в Япония носят маски – от дамата с кученцето, излязла на разходка по празните улици в 10 часа вечерта, през съседката, която подрязва живия плет в градината си, до гражданката, пътуваща сам в автомобила си. По време на пандемията обаче маската е натоварена и с други смисли: от санитарно средство за ограничение разпространението на ковид тя се превръща в символ на принадлежност. Носенето на маска от хора, непридружавани, сами сред природата е отвъд научия или здравия разум: в тези случаи маската сочи: „аз съм член на японското общество и изпълнявам гражданския си дълг“. Тази социална етика, колективистична чувствителност и страхът от зараза са умело използвани от японското правителство, което залага цялата си ковид стратегия на народопсихологията, самосъзнанието и социално-битовата култура.
- Властта и улицата
Резултатите от стратегията на японското правителство едва ли могат да се определят като неуспешни, въпреки критиките. В крайна сметка, смъртността в Япония е сравнително ниска и без прилагане на повсеместно тестване и локдауни, а и нали наскоро изследване на професора от „Джонс Хопкинс“ Стив Ханке, заключи, че локдауните са допринесли незначително или никак за намаляване на ковид смъртността?[29]
Динамиката властимащи–гражданство обаче не е безпроблемна; в известен смисъл именно тя захранва тлеещите напрежения, периодично изразявани във вълни на недоволство. Въпреки внушенията на Лансет в Япония всъщност не се наблюдава корелация между факторите „успешно справяне с COVID-19“ и „доверие в правителството“. От началото на пандемията страната сменя трима министър-председателя, като при двама от тях – Шинзо Абе и Йошихиде Суга – общественото одобрение пада до неприемливо ниските 26%. Чудно е, че при такава криза, общественото недоверие все пак не се излива в съответни колективни жестове като масови протести, гражданско неподчинение, демонстрации или активизъм: вместо да се отприщи свободно, японското недоволството кисне бавно и ферментира, сгъстява молекулите и увеличава налягането си, търпеливо като вълшебен джин в бутилка. Дисциплинираността и антипатията към шумни прояви е вероятно една от причините за тази потиснатост, но вероятно друга е дисонансът между теорията и практиката на масовите събирания – докато „мирни походи“ и демонстрации в Япония са разрешени по закон, на практика те са силно регулирани и ограничени.[30] Да протестираш открито и организирано, означава да се изложиш на потенциални полицейски репресии. Плакатите внимателно се изследват за „позитивност“ на посланията – това е едно от условията за одобрение на събитието; в допълнение тези послания не бива да са съсредоточени около даден човек или група (като например политик или полицията), а следва да са от по-общ характер. Полицията следи и съпровожда „мирния протест“ и в края на заявеното протестно време-пространство чевръсто и ефикасно разпръсква хората. Ако се случи да попаднете в ареста пък, независимо от причината, полицията има право да ви задържи там без обвинение 23 дена, пише преподавателят по частно право в Токийски университет Джеймс Фишър.[31] Специфичните изисквания за квалифицираност, на които потенциалните протестиращи трябва да отговарят, както и строгите изисквания за организирано поведение на обществени места са част от „антитерористичните мерки“, гласувани от правителството през 2017 г. с оглед на предстоящата Олимпиада – мерки, които по същество намаляват свободите на хората и увеличават правомощията на полицията.
Хватката на закона е само една от причините за осезаемата липса на сериозен уличен активизъм. Според наблюдатели, последните 50-ина години като че ли са предефинирали някои ладове на японския дух: смисълът на протестирането е мутирал както по отношение на формата, така и на съдържанието. Насилието и агресията например, характерни за японските протести от 60-те и 70-те години (e.g. срещу войната на САЩ във Виетнам), днес предизвикват широко неодобрение. По-важно, само 20% от младите хора днес вярват, че с действията си могат да предизвикат промяна, по-голямата част смятат, че нещата могат да бъдат и по-зле или че случващото се по света не ги засяга. „Няма смисъл от прoтести“ е ширещото се мнение сред хората, които трябва да учат и работят повече, за да удовлетворят високите японски стандарти и работна етика. Според Макото Уатанабе, професор по комуникации в университет в Хокайдо, вината се пада на родителите на днешните младежи, израснали в сигурността на японския икономически балон.[32] Ученият смята, че ако младите хора изглеждат аполитични и задоволяващи се само със смартфони, това е знак не на незаинтересуваност, а по-скоро на вид отчаяние, на липса на надежда, че нещо може да промени статуквото. „Протестният вот“ се манифестира онлайн в различни изследвания на общественото мнение и разбира се, по време на избори. Изразено дигитално и стерилно с инфографики и диаграми, общественото недоволство периодично бива компенсирано с оставката на поредния министър, докато абстрактната машина на контрол и перфекционизъм продължава по старому.
- Japan Inc.
Перфекционизмът като обществен двигател и оператор има своя блупринт в японската култура, дефинирана от стремеж към съвършенство и високи естетически идеали за единство на форма и съдържание, от националистически концепции за „съвършеното общество“ и „японската същност“, като kokutai. Дълбоката лоялност и самопожертвователното трудолюбие са най-високо ценени характеристики и като работна етика те водят началото си от 20-те години, когато Япония започва усилено да се милитаризира и изисква пълна отдаденост за националната кауза. Днес, в XXI в., перфекционистката машина все още щрака по старому, въпреки опитите за промени в законодателството, въпреки ужасяващите статистики за самоубийства[33] и кароши, „смърт на работното място“. Стресът и преумората дефинират съвременния японец фундаментално. Влаковете са пълни със спящи или потънали в смарфоните си хора на път за работа или училище. Не се чуват смях или разговори, необичайно и като че ли нетактично е просто да седиш без екран и да гледаш наоколо. Освен по спирките и моловете, в т.нар. „спални квартали“ (bedroom communities) трудно се намира кафене или чайна, където да поседнеш за отмора или на приказка: в Starbucks и Tully’s Coffee няма човек без лаптоп; няма паркове, зеленината е оскъдна, като че ли тези квартали наистина се използват само за сън. Местата за отдих, развлечение и социализация са предназначени не за работещия, а за почиващия японец, което е относително рядко явление извън празничния календар. Всичко в Япония се върти около машината на бизнеса, въплътяващ корпоративната, консервативна, дълбоко традиционна и силно дисциплинарна и контролираща национална идеология, дала на света бранда ЯПОНИЯ, японското туристическо и икономическо чудо, Japan Inc. Тази абстрактна машина работи според правила и норми, които максимално да артикулират и утилизират производствения капацитет на човекоединиците. И въпреки постъпващите от десетилетия данни за ниската продуктивност на японския бизнес модел – най-ниска сред страните от Г-7[34] – машината продължава, като че ли развила воля, независима от човешко намерение и намеса. В много фирми например е позволено и възможно да си вземете полагащия ви се платен отпуск, проблемът е, че поради неясноти и двусмислености в работния правилник вашите задължения или се натрупват и работата на департамента изостава, или са насочени към колегите ви и така с отпуската си вие ги натоварвате допълнително. Това е само една от причините много японци да се въздържат от вземането на отпуск – дори когато са болни, дори когато се налага – и да губят почивката си. 1:0 за машината. Въпреки че по закон японците не могат да работят повече от 40 часа седмично, този закон на практика не се спазва: изследване от 2016 г. показва, че 25% от работодателите изискват до 20 допълнителни часа седмично,[35] според други източници японците все още работят между 50 и 80 часа седмично. Това е цената на Made in Japan. 2:0.
- Пасивна агресивност
Фактът, че протестният изказ в Япония е бутилиран и невидим, не толкова го отслабва, колкото го насочва към необичайни форми на изразност. Абстрактната машина е предизвикана от ново поколение японци, чиито отговор на контролиращото статукво се изразява неконвенционално, дългосрочно, пасивно-агресивно, в известен смисъл безмилостно. Споменатата пасивност на младото поколение и отказът от пряко участие в обществено-политическия живот са една фасетка на проблем с различни измерения; друга фасетка е проблемът с раждаемостта. Япония е страната с най-бързо застаряващо население в света – всеки един от 5 души е над 65 години. Тази статистика е колкото продукт на японския начин на живот, на социални и хранително-двигателни навици, толкова и на изключително ниската раждаемост, която последователно намалява и е сред най-ниските в света – 1.36 раждания на жена, според data.worldbank.org от 2019 г. (за сравнение, България регистрира 1.58). 2:1.
Още-по тревожно е, че младите японци не само не правят деца, но и секс. От началото на Милениума различни изследвания сочат, че японците се отказват от секс и интимни връзки, феномен известен като sekkusu-banare, „отдалечаване от секса“. Според изследвания от 2010 и 2015 г. 40% от неженените 18–34-годишни съобщават, че нямат хетеросексуални полови отношения.[36] Запознанствата с хора от плът и кръв с потенциал за интимност се свързват със стрес, харчове, опасение от нежелана бременност и полово предавани болести, неловкост и страх от отхвърляне… с други думи, физическата връзка се оценява като високорисковo начинание. Платоничната е много по-безопасна, да не говорим за фантастичното разнообразие на двуизмерния свят, включващ виртуални любовници, безпрецедентна порнографска диференциация и екзотична гама виртуални секс-игри. Разбира се, изолацията, наложена от пандемията, само задълбочава и затвърдява sekkusu-banare. През 2020 г. браковете в Япония са спаднали с 12.3% – следвоенен рекорд. 2:2.
Друго измерение на проблема с ниска раждаемост и отказа от секс е икономическото – доходът и работната заетост за мъжете са обратнопропорционални на статута на девственик: изследвания показват, че за мъжете между 25–39 години с най-ниски доходи е от 10 до 20 пъти по-вероятно да бъдат девствени, отколкото мъжете с високи доходи. Все повече мъже се затрудняват да поддържат семейство и да осъществят заветната мечта на следвоенния японец – стабилна корпоративна работа до живот с добри здравни осигуровки, отпуски и бонуси. Пазарът на „добри работи“ в Япония се свива всяка година и за все повече хора потенциален брак се свързва с непосилни финансови окови. Отказът от физически секс е един вид „решение“ на социално-икономически проблем, общата феминизация е друго – от началото на хилядолетието все повече млади японци усвояват „женствени“ естетики и стратегии като начин да изследват и експериментират с нови мъжки идентичности, но също и в стремежа си избягат от високите очаквания и изисквания на „патриархалната хегемония“. Висока е и квотата на LGBT: изследване от 2015 г. намира, че 7.6% от японците се определят с алтернативна сексуалност.[37] Докато феминизиращите и джендър-алтернативни тенденции отварят нови пазарни ниши като безполова мода (Rainbow Consumption) и училища за девойки за мъже (с разнообразни класове по „женственост“), мнозина се тревожат, че общото „смекчаване“ на мъжките характеристики води до омекотяване и пасивност на нацията като цяло.
„Омекотяване“ действително е видно в японската ковид стратегия с характерните ѝ колебливи и компромисни мерки, с двусмислените ѝ послания, с липсата на воля да се адресират неадекватностите, на енергия за реална промяна. Правителството е обвинявано в нерешителност и неадекватност, бизнесът – в недостатъчни лостове за натиск върху правителството, милениумите в пасивност и незаинтересуваност, старите – в (работническо) дълголетие, младите – в липса на мотивация и секс… а абстрактната машината продължава, захранвана от традицията на острия японски перфекционизъм и от инерцията на гладкия японски конформизъм и неговия двойник, японската дисциплинираност. „Такива сме си, бързо се успокояваме: ако видим, че съседът ни прави нещо, казваме си, хей, може би и аз да опитам“, споделя К-сан, доброволец на Олимпиадата, която се опитва да обясни рязката смяна на обществените настроения около световното спортно събитие; тази нагласа вероятно обяснява донякъде и голямото вълнение около ваксинациите. „Определено чувствах, че трябва да се ваксинирам, тъй като всички други изглежда го правеха, споделя младо момиче, отначало скептично към ваксината, за психологическия натиск от страна на връстници и приятели, „обещахме си да се срещнем след втората доза. Сега е по-лесно да излизаш и да се срещаш с приятели…“.[38]
***
„Господа, Япония е остров!“
COVID-19 предизвиква човешките общества да се срещнат лице в лице със собствените си демони като свобода на словото и човешки права, доверие в институциите и способност да се действа в извънредни ситуации, ефикасна здравна система. Като всяка страна по света, Япония преживява неповторим кризисен момент, който изведе на повърхността дълбоко стоящи проблеми, нуждаещи се от преосмисляне по различните си измерения – от историческо и политико-икономическо, през социално-психологическо до етико-морално и естетическо. Япония несъмнено ще се справи с ковид. По-важното е как и колко бързо колективната японска идентичност ще съумее да се справи с екзистенциалната си криза, свързана с намирането на баланс между твърдо и меко, хомогенно и мултикултурно, аналогово и дигитално, работа и почивка, консервативно и прогресивно. От решението на тези проблеми зависи и решението на най-спешния, най-важния и болезнен въпрос – този за промяната на едно дълбоко йерархично и националистическо, затворено общество, гордеещо се със своето минало, с уникалната си култура, естетика и традиции, и прехода му към глобалния, отворен, мрежов свят.
[1] https://www.bmj.com/content/373/bmj.n962
[2] https://www.news.com.au/sport/olympics/tokyo-olympics-widespread-protests-as-covid-wave-sweeps-japan/news-story/b44dc0a268a94fd11df03e703f128761
[3] https://www.voanews.com/a/covid-19-pandemic_japanese-medical-group-calls-cancellation-tokyo-olympics/6205941.html
[4] https://ghostarchive.org/archive/QZ1i7
[5] https://www.ft.com/content/fff1d4cd-1fb3-43b0-8bc8-6c1f57c02578
[6] https://www.hollywoodreporter.com/business/business-news/toyota-cancels-tokyo-olympics-ads-wont-attend-opening-ceremony-1234984353/
[7] https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(20)31558-0/fulltext#fig1
[8] https://www.youtube.com/watch?v=Cotr5Mo4tC4&t=43s
[9] До ден днешен Япония не препоръчва администрирането на смесената ваксина.
[10] https://www.science.org/content/article/japanese-court-rules-against-journalist-hpv-vaccine-defamation-case
[11] https://www.japantimes.co.jp/news/2021/09/20/national/japans-older-population-hits-record-high/
[12] https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(22)00172-6/fulltext
[13] Например през първата половина на декември Япония тества средно 44 623 души на ден; за същия период Южна Корея, при наполовина население от това на Япония, прави 238 901 теста на ден.
[14] В Япония е обичайно младото семейство да живее под един покрив с възрастните си родители.
[15] https://www.reuters.com/article/us-health-coronavirus-japan-testing/japan-uses-just-a-fraction-of-its-coronavirus-testing-capacity-idUSKBN2150ZR
[16] https://asia.nikkei.com/Spotlight/Comment/COVID-reveals-Japan-s-long-history-of-poor-crisis-management
[17] https://www.youtube.com/watch?v=Cotr5Mo4tC4&t=43s
[18] https://www.tokyoreview.net/2020/05/covid-19-collective-action-and-japans-constitution/
[19] Гайджин – в превод от японски, външен човек, чужденец, също аутсайдер; отнася се предимно до неизточноазитци, бели и чернокожи.
[20] Авторът пристига в Япония през юли 2021 г., по време на четвъртото извънредно положение.
[21] Условията на карантина в Япония претърпяват промени, от декември 2021 г. новопристигналите биват настанявани в хотел на разноските на правителството и осигурявани с храна три пъти дневно.
[22] На 6 декември 2021 г. например самото Американско посолство изказва подозрения за инциденти на расово профилиране на чужденци от местната полиция. Подозренията са отхвърлени като несъстоятелни от японските власти.
[23] https://www.japantimes.co.jp/news/2021/12/27/national/xenophobia-japan-immigration/
[24] https://www.theguardian.com/world/2022/feb/02/covid-robbed-kyoto-of-foreign-tourists
[25] Туристическият поток за 2021 г. е спаднал с над 99% в сравнение с предходната година, вж. предходната бележка под линия.
[26] Честото отсъствие на бащата от семейния живот е огромен проблем в Япония.
[27] Според рапорт на ООН от 2018 г. по въпросите на климата Япония е втора в света (след САЩ) по генерирането на пластмасови отпадъци, една огромна част от които се изхвърлят в океана.
[28] https://www.unicef-irc.org/child-well-being-report-card-16
[29] https://sites.krieger.jhu.edu/iae/files/2022/01/A-Literature-Review-and-Meta-Analysis-of-the-Effects-of-Lockdowns-on-COVID-19-Mortality.pdf
[30] https://www.tokyoreview.net/author/jamescfisher/
[31] Пак там.
[32] https://www.dw.com/en/have-japanese-youth-lost-the-spirit-of-protest/a-57061279
[33] През 2020 г. месечните статистики на самоубийствата в Япония отбелязват увеличение с 16 %; 70% от прибегналите до самоубийство са мъже, ковид увеличава самоубийствата и сред жените (Tanaka, T, Okamoto, S. 2021).
[34] https://www.nippon.com/en/japan-data/h01196/
[35] https://www.japantimes.co.jp/news/2016/10/07/national/social-issues/1-in-4-firms-say-some-workers-log-80-hours-overtime-a-month-white-paper-on-karoshi/
[36] https://thediplomat.com/2019/04/lets-talk-about-no-sex-a-closer-look-at-japans-virginity-crisis/
[37] https://www.dentsu.co.jp/news/release/2015/0423-004032.html
[38] https://www.theguardian.com/world/2021/nov/15/anxious-japan-covid-vaccine-hesitancy-immunised
