„Некоронованият цар на София – инж. Иван Иванов“, Снежана Ракова, изд. „Българска история“, 2022 г.
През месец май 1936 г. генерал Владимир Вазов е в Лондон по покана на Съюза на английските ветерани за организирания конгрес на Британския легион. Оттам той изпраща писмо до кмета на град София – инж. Иван Иванов. В него генералът подробно описва богатството в резиденцията на лондонския кмет, но завършва разказа си така:
… И като гледах тия огромни богатства, събирани през вековете, аз все пак направих сравнение с нашата бедна София, с нашето простичко и скромничко кметство и от това сравнение аз можах да заключа, че колкото и да сме бедни, все така превъзхождаме в нещо богатия Лондон и неговото прочуто Сити: ние имаме чист въздух, какъвто тук няма. И това ме успокои…
Моля да поздравиш твоите помощници. Желая здраве за тебе, за г-жа Иванова и за твоите хубави деца.
Твой Вл. Вазов
Това писмо е малка част от огромния документален масив, послужил за внушителното изследване на Снежана Ракова, озаглавено „Некоронованият цар на София – инж. Иван Иванов“. Книгата представлява документална биография на най-успешния кмет на София. Авторката проучва личната му документация и я съпоставя с релевантните документи в Държавните архиви, но има и изследователския късмет да допълни текста си с разкази на живи родственици на Иван Иванов, както и да стигне до непубликувани негови ръкописи. Книгата разкрива за пръв път съдържанието на непроучван архив от фонда на Техническия университет в Мюнхен, както и на полицейски доклади преди 1944 г., и на агентурни донесения, съхранявани от Държавна сигурност.
Снежана Ракова ни разкрива детайлно живота и делото на инж. Иван Иванов. Тръгвайки от родовата му история (роден в Сливен през 1891 г., син на майора от българската армия Никола Иванов Караабаджиев), минавайки през етапите, които го изграждат като личност с висока обществена стойност. Без да е свързан с никоя политическа сила, Иван Иванов попада в управляващите среди, които идват на власт с преврата от 19 май 1934 г. За поста столичен кмет е предложен лично от Кимон Георгиев.
След 9 септември 1944 г. Иван Иванов е изправен пред Народния съд, но новата социалистическа власт не разполага с хидроинженер от величината на Иванов и смъртната му присъда е отменена.
Изключително малко се знае за живота на бившия столичен кмет в годините на тоталитаризма и осветените факти са едно от големите предимства на тази книга. „Не си представяхме колко напрегната и колко активна е била работата му по строителството на язовир „Искър“, който тогава се е наричал „Сталин“. Неизвестно за нас беше, че той е участвал в проектирането на т.нар. плавателен канал, който по план следва да заобикаля от юг столицата – един грандиозен проект на тогавашната власт, който така и не се осъществява“, пише в предговора Снежана Ракова.
Определят Рилския водопровод като делото на живота му: на инж. Иван Иванов софиянци дължат водата за София. Идеологическата пропаганда обаче съзнателно оставя името му да тъне в забрава. През 1965 г. Иван Иванов умира без приживе да е получил признание за стореното за София.
Книгата е посветена на 130-ата годишнина от рождението на инж. Иван Иванов. Очаква се през тази година най-сетне постаментът на Иван Иванов, дело на скулптора Борис Борисов, да бъде поставен на определеното за това място: до метростанция „Стадион Васил Левски“, където някога е бликнала водата от Рилския водопровод.
