Когато ударят ближния ти по бузата, обърни му главата да го ударят и по другата!
(деонтологично)
Заглавието напомня за казаното от Христос според Евангелието от Матея (5:39). Но не съвпада с него, с цел да синтезира виковете на множество наши ближни от България: „Мир! Между Украйна и Русия! Мир сега и мир веднага!”
Бият ближните ни от Украйна – а тези наши ближни от България ги съветват да се оставят на ближните ни от Русия да ги бият още. Да ядат те бой в името на Мира нине и присно – а ако ги глътне Русия, и во веки веков.
В текущия момент този „бой” е убийства – на войници, както и на деца още в майки и вече новородени, на просто малки деца, на пубери, на млади мъже и жени, на зрели мъже и жени, на старци и старици, на болни и здрави, вменяеми и невменяеми хора. И на животни, домашни и диви, застигнати на полето и в гората, или държани за показ в зоологическите градини. (Някои добавят и „убийство на природата” и това е мъдро и далновидно, но докато гинат творения, сподобени със смъртна болка, с ужас и отчаяние до богохулство, на мен някак не ми иде екологичното мислене.)
– Ами да, и ние така казваме, всичко това е ужасно, тъкмо за това искаме Мир!
Сиреч, тъкмо затова горепосочените убийства трябва да продължат, та да им дойде акълът на тия наши украински ближни да си сменят ориентацията – тяхната ориентация към война (неправилна) с „нашата” ориентация към Мир (единствено правилна).
Да си сменят грешната ориентация – и тогава Мирът ще отбърне нова страница. И за начало ще сложи край на всекидневните масови убийства на войници, хора и животни. Убийства пак ще има, то се знае, нашите ближни от Русия се управляват чрез убийства на управляваните от страна на управляващите – но не на всички, естествено, а само на онези от тях, които не са по волята на управляващите, по-точно на Управляващия. Така че е практически сигурна прогнозата, че смъртността сред животните и децата рязко ще намалее. Но няма да има никаква дискриминация, защото – по принцип и практика – на управленски убийства подлежат всички управленски обекти на Руската федерация без разлика. Очаквано обаче нашите ближни новоруси от бившата т.нар. „Украйна”, рожба на въображението на „колективния Запад”, ще се налага да бъдат подлагани на управленски убийства с относително по-голяма честота, по всепонятни причини. Дали като функция от историческото време кривата на управленските убийства постепенно ще стане по-плоска и ще се превърне в някаква нормала, близка до хоризонталата, не можем да прогнозираме, тъй като не разполагаме с достатъчно дълъг тренд; а видяхме колко наивни излязоха прогнозите въз основа на временния спад след смъртта на Сталин.
Засега онези наши ближни от България, които викат за Мир, само не искат да даваме на украинските си ближни оръжия против руските ни ближни. И им викат да престанат да искат! Прокрадва се обаче интуицията, че биха искали и да им сграбчат главата, не за да я изтръгнат (политиката е изкуство на възможното!) – а за да обърнат и другата им буза, да е по-сгодно на нашите ближни от Русия да удрят. Но тук данните не стигат дори за интуитивна хипотеза, затова оставаме в рамките на интуитивната импресия.
Седмото блаженство според Христос на евангелист Матей е „Блажени миротворците…”. Трябва ми цялата ми вяра в доброто и в човека, за да повярвам, че Викането за Мира на нашите ближни от България е мотивирано от желанието им да се нарекат Божии чада. А не от леност на ума и низост на чувствата, от искрена лакейщина, от невинно лице към Небето, докато ръката я тегли да шари по трупове. И колкото голяма вяра в доброто и в човека да имам, не ми стига за това. На вас – стига ли ви?!
