Един от най-интересните в световен план експериментални дуум/дроун проекти, Nadja от Торонто, ще бъде представен за първи път в България на 27 и 28 март. С Ейдън Бейкър, единия от дуото, разговаря Цветан ЦВЕТАНОВ.
Nadja е дуо от Торонто на Ейдън Бейкър (китари, пиано, барабани, вокали) и Леа Букареф (бас, вокали) със завидна дискография – няколко десетки албуми, колаборации с OvO, Atavist, Vampillia и други, сингли, ЕР-та и стотици концерти за десетгодишното си съществуване. Отделно от проекта соловото творчество на Ейдън Бейкър е не по-малко внушително. Жанровата рамка всъщност е още по-широка и на практика въобще не можем да говорим за „рамка” – от концептуални ембиънт-нойз-дроун албуми, вдъхновени от митологията на толтеките (Under The Jaguar Sun), през мелодични дуум-джаз експерименти, близки до Kamerflimmer Kollektief и Swami Late Plate (Still Life на Ейдън), та чак до препрочитане на ню-уейв/пост-пънк/поп звученето, посредством тежка и наситена музика в последния им засега албум Queller (2014).
Nadja ще бъде представен за първи път на българска територия благодарение на съвместните усилия на колектива за нова авангардна електронна музика Amek и фестивала „Аларма Пънк Джаз” на програма „Христо Ботев”. Nadja ще изнесат първия си концерт в България на 27 март, в Mixtape 5 (B-Side), като преди тях на сцената ще бъдат два доста интересни и различни като звучене проекта – Leaver и Trysth. На 28 март в 19 часа Ейдън Бейкър ще представи соловия си проект в Чешкия център, съпътстван от цели три естетски ембиънт-нойз-дроун сета – родните Shrine и Mytrip и Andagainandagain от Ниш. Всички, купили предварително билети за концерта на Nadja на 27 март, ще влизат безплатно на втората фестивална вечер в Чешкия център.
Как се ражда музиката ви? Тъй като дискографията ви е огромна, връщате ли се понякога към стари идеи и композиции?
Винаги има някакъв звук, песен, метафора, преминаващи през главата ми, и никога не е било проблем да се движа свободно из творчеството на Nadja, защото непрекъснато нещо се случва и аз си казвам примерно: Да, това е хубава мелодия, дай да опитам да я включа в нещо. Свирим и старите си неща на концерт, но предполагам, че днес те са се развили в някаква насока и звучат по-добре, отколкото в доброто старо време.
Абсолютни перфекционисти сте по отношение на звука. Кое е най-важното за вас на концерт и как различните места променят подхода ви към музицирането?
Когато свирим, използваме озвучителната система в залата като инструмент, и поради това звученето ни се променя от зала в зала. Понякога централното озвучаване определя нашите решения какво да свирим. Например миналата есен имахме турне в Южна Америка и много от клубовете там имаха много лошо централно озвучаване. И в тези случаи, нямайки възможност да свирим нормален сет, ние се ориентирахме повече към нойз звученето, използвахме дефектите на звука като ефект и представихме съвсем различен подход.
Къде се пресичат мелодичната страна на Nadja и крайният експеримент със звука?
Ами, не знам – това си е цялата идея за Ин и Ян, за тъмното и светлото, за доброто и злото… Това противопоставяне е присъщо на човешкото съществуване като цялото, така че естествено е манифестирано и в нашата музика.
Каква е основната разлика за вас лично в подхода към музика, когато излизате да свирите с Nadja и когато представяте соловото си творчество? Т.е. между двете лица на Ейдън Бейкър…
Те са доста различни, но същевременно и доста подобни, защото методът на музициране е един, просто представя различни типове звучене. Двете се пресичат понякога, разбира се, защото е невъзможно това да бъде избегнато, но с Nadja нещата винаги са по-тежички, а в соловия проект – по-минималистични и там имам малко повече свобода в експериментирането с жанровете.
Nadja има няколко съвместни албуми с други групи и артисти. Кое е ключовото за вас, когато решавате да се впуснете в такава колаборация?
Най-важното е да има предизвикателство към очакванията ни. Ако хората, с които излизаме заедно в проект, успеят да променят по някакъв начин нашия подход в музицирането или в звука ни, значи колаборацията е била успешна. Това е като отваряне на нови врати и намирането на пресечната точка между нашата и тяхната музика.
А с кого още не сте свирили, а би ви се искало?
Има един китарист от Германия – Каспар Брьоцман (синът на дядото на хардкор-джаза Петер Брьоцман, чиято музика често звучи в „Аларма” по програма „Христо Ботев”). Той е един от хората, които са повлияли начина ми на свирене на китара. Гледал съм го наживо, но все още не сме се срещали, но и това е нещо, което трябва да стане един ден.
В албумите си, а и на концерт разчитате много на ниските честоти, които придават едно специфично измерение на музиката ви. Няколко думи за различните начини на слушане – с ушите, но и с тялото…
Да, басовите честоти могат да бъдат много по-въздействащи и въпреки че повечето ни концерти като цяло са доста тежки като звук, тази тежест е повече на ниво честоти, отколкото на ниво сила на звука. Понякога чувстването на музиката е по-важно от чуването й, а басовите честоти са най-добрият начин за това, защото вибрациите преминават и през тялото ви.
Накрая: какво е за вас тишината в музиката?
Не знам дали това е нещо съзнателно, по-скоро е инстинктивно. Голяма част самия ни звукозаписен процес също се основава на тази инстинктивност, така че ако инстинктът ни подскаже, че на дадено място на преден план трябва да излезе тишината, това се и получава.
